флашмоб – поредица от внезапни, кратки литературни четения, на които всеки чете на глас пред случайни минувачи (по площади, в метрото, из улици, в сгради).
-
Иван Христов е роден през 1978 г. в гр. Борово. През 1996 г. завършва Националната Априловска гимназия в гр. Габрово, специалност Култура, естетика, изкуствознание. 2002 г. завършва Българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Същата година неговата първа стихосбирка “Сбогом, деветнайсти век” получава наградата за най-добър поетичен дебют от Националния конкурс “Южна пролет”; 2004 г. излиза втората му стихосбирка “Бдин”. През 2005 година заедно с писателите Петър Чухов и Емануил А. Видински и етномузиколога и преводач Анджела Родел основава групата за етно-рок поезия „Гологан“ и издава музикалния албум „Опит за запомняне“. През 2006 г. получава Националната литературна награда „Светлоструй” за „Бдин“. 2008 г. Иван Христов защитава докторат в Института за литература към Българската академия на науките, а през 2009 г. получава първа награда от поетичен маратон в рамките на фестивала „Пролетта на Горан“, Хърватия. Автор е на изследването „Кръгът „Стрелец“ и идеята за родното“ (2009). През 2013 г. излиза неговата трета поетична книга „Американски поеми”. Участвал е в множество международни литературни и музикални фестивали. Негови стихотворения са превеждани и публикувани на над двадесет езика. Има шест поетични книги издадени в чужбина (Турция 2015, Румъния 2016, Франция 2019, Словакия 2019, Полша 2021, Словения 2022). В периода 2010-2018 г. е член на организационния комитет на международния фестивал „София: Поетики“. От 2019 г. до днес е директор на международната програма на поетичния фестивал „Софийските метафори“. Член е на Сдружение на българските писатели и на Български ПЕН център. През 2018 година е публикувана четвъртата му поетична книга „Любовен речник“. Същата година Иван Христов получава наградата „Културата е спасение за хуманността“ на Международния форум на поезията Сафи, Мароко 2018. През 2022 г. излиза неговото второ монографично изследване „Българският литературен модернизъм. Проблемът за времето и идентичността“. През 2024 г. е издадена книгата му „Къща от букви (есета, рецензии, интервюта)“. От 2022 г. е доцент в Института за литература при Българската академия на науките.
-
- Follow Добре дошли в Бдин! on WordPress.com
-
Присъединете се към 2 406 други абонати
-
Последни публикации
Архив
- декември 2025 (1)
- юни 2025 (1)
- април 2025 (1)
- март 2025 (1)
- февруари 2025 (3)
- декември 2024 (1)
- септември 2024 (1)
- август 2023 (1)
- юни 2023 (1)
- май 2023 (1)
- юли 2022 (1)
- април 2022 (1)
- август 2019 (1)
- май 2018 (2)
- февруари 2018 (2)
- декември 2017 (3)
- август 2017 (1)
- юни 2017 (1)
- май 2017 (1)
- март 2017 (1)
- септември 2016 (1)
- юли 2016 (1)
- май 2016 (1)
- април 2016 (1)
- февруари 2016 (1)
- декември 2015 (1)
- октомври 2015 (1)
- септември 2015 (2)
- август 2015 (2)
- юли 2015 (1)
- юни 2015 (1)
- февруари 2015 (1)
- януари 2015 (3)
- декември 2014 (1)
- ноември 2014 (2)
- октомври 2014 (2)
- септември 2014 (1)
- август 2014 (2)
- юли 2014 (7)
- юни 2014 (5)
- май 2014 (5)
- април 2014 (3)
- март 2014 (15)
- февруари 2014 (16)
- януари 2014 (1)
- юни 2013 (1)
- октомври 2012 (1)
- юли 2012 (1)
- май 2012 (1)
- април 2012 (1)
- март 2012 (3)
- февруари 2012 (1)
- декември 2011 (2)
- ноември 2011 (2)
- октомври 2011 (1)
- август 2011 (1)
- юни 2011 (2)
- март 2011 (3)
- февруари 2011 (1)
- януари 2011 (1)
- декември 2010 (2)
- ноември 2010 (1)
- октомври 2010 (2)
- септември 2010 (1)
- август 2010 (1)
- юни 2010 (4)
- май 2010 (2)
- април 2010 (4)
- март 2010 (4)
- февруари 2010 (2)
- януари 2010 (5)
- декември 2009 (2)
- ноември 2009 (1)
- октомври 2009 (3)
- септември 2009 (2)
- август 2009 (1)
- юли 2009 (1)
- юни 2009 (4)
- май 2009 (2)
- март 2009 (1)
- февруари 2009 (4)
- януари 2009 (7)
- декември 2008 (10)
- ноември 2008 (15)
- октомври 2008 (18)
- септември 2008 (4)
- май 2008 (12)
- април 2008 (8)
- март 2008 (4)
Мета
Добре дошли в Бдин! · блогът на Иван Христов
Добре дошли в Бдин! 
Прекрасно! 🙂
Изненадва ме и ме смущава това, че никой от хората на улицата не прояви любопитство и не спря да послуша. Тоест – не ме изненадва. Показва ми само колко още дълго трябва да се възпитава публиката в спонтанност, довеире и отвореност към експеримента.
Успех на четенията!