Category Archives: Рецензии

ПОКАНА

Издателство „Парадокс“ и Столична библиотека имат удоволствието да ви поканят на

премиера на книгата на Иван Христов „Къща от букви (есета, рецензии, интервюта)“

на 12.02.2025 г., сряда от 18.00 часа
в Американския център на Столична библиотека, пл. „Славейков“ № 4 а

Книгата ще представят Бойко Ламбовски, доц. Надежда Стоянова, д-р Митко Новков, д-р Поли Муканова, Петър Михайлов

със специалното участие на Анджела Родел и Петър Чухов

Модератор на вечерта ще бъде издателката Доротея Монова

Вход свободен. Заповядайте!

За автора:

Иван Христов(1978) е поет и литературовед. Автор е на стихосбирките „Сбогом, деветнайсети век“ (носител на наградата за най-добър поетичен дебют от Националния конкурс „Южна пролет“ 2002 г.), „Бдин“ (носител на националната литературна награда „Светлоструй“, 2006 г.) и „Американски поеми” (2013), а така също и на академичните монографии „Кръгът „Стрелец“ и идеята за родното“ (2009) и „Българският литературен модернизъм. Проблемът за времето и идентичността” (2022). „Любовен речник” – неговата четвърта поетична книга излиза през 2018 г. и получава наградата „Културата е спасение за хуманността“ от Международен форум на поезията в Сафи, Мароко. 

Поезията му е превеждана на повече от двайсет езика. През 2015 г. „Бдин“ излиза на турски език. На следващата година в Румъния е публикувана двуезичната книга „Бдин, следван от Американски поеми“. През 2019 г. във Франция, в рамките на европейския проект Versopolis, излиза книгата „Стихотворения”, която съдържа част от неговите „Американски поеми”, а в Словакия част от книгата му „Любовен речник”. През 2021 г. в Полша е публикувана антология с негови избрани стихове под заглавие „Сметището”. През 2022 г. в Словения излиза негова стихосбирка с любовна лирика. От 2019 г. е директор на международната програма на поетичния фестивал „Софийските метафори“, а от 2022 г. е доцент в Института за литература при Българската академия на науките.

За книгата:

Достойнство на книгата е и че в нея не се робува на авторитети, а се появяват текстове за млади или по-малко известни, понякога направо маргинални, автори, което помага да се разшири идеята за канона и да се видят алтернативните посоки, в които той може да поеме. Колкото до подхода, който тази книга следва, то той наистина е културологичен – изследват се места (като книжарниците), книги, разсъждава се върху призванието на поезията, върху конкретни писателски имена, все с идеята, че за литературата си струва да говорим и през текста, и през контекста. Стилът на „Къща от букви“ също следва да се открои, защото той е лаконичен, в унисон с идеята за бързото живеене, за краткостта, нужна на читателите, без това да ощетява текстовете откъм дълбочина и нестандартни идеи.

                                                                                       проф. Амелия Личева

Разбира се, стойността на едно поетическо творчество, особено на сравнително млад човек, ще се оценява тепърва, тоест нека не се струва нескромно, че привеждам примери с утвърдени на българската литературно-историческа сцена имена, ясно е, че времето още не е белязало Иван Христов със съдбовната си присъда, но във всички случаи „Къща от букви“ се явява свидетелство – свидетелство за литературния кипеж в началото ХХI век – време, което, поне според мен, ще остане вдълбано със златни букви в българската културна история. Та именно като на такова свидетелство трябва да се гледа на „Къщата от букви“ на Иван Христов, сборник с негови критически текстове, пътеписни бележки и есета, които може би днес да нямат кой знае каква публика, но ще са безценни за бъдещите историци на българската култура.

                                                                                                 д-р Митко Новков

Словото, Свободата, Духът са нематериални и те са същностни за лириката, за литературата и пазят Човешкото. Така съкровено, почвайки от есето, преминавайки през рецензията и стигайки до интервюто Ив. Христов почти постоянно изпълнява сложна вариация на темата човешко, свободно, изкуство. И като в музикална пиеса успява хармонично да подреди цялата си книга. Затова вероятно разножанрието ѝ не пречи при четене, а се изгражда единен, монолитен, но нюансиран и жив текст, който е оазис, спасяващ Човешкото.

                                                                                          Петър Михайлов

„Къща от букви“ на Иван Христов е духовна територия на топлината от общуване с книгата, на опита, на досега с изкуството, което облагородява и ни оттласква от всичко грозно, от всичко, водещо до разпад на човешкото. Пространството на изкуството е одомашненото пространство, в което търсещият човешки дух си намира подслон, където се чувства най-защитен и силен, където има Смисъл да остане, за да се запази ценностният порядък.

                                                                                                       Рени Манова

Заглавие: „Годишни времена“

Издателство Ерго, София

Автор: Юлияна Величковска

Превод от македонски: Поли Муканова

Година: 2017

ISBN: 9789548689991

Език: България

Страници: 140

Първо, разбира се, ще започна със заглавието – „Годишни времена”. То идва да ни подскаже, че тук ще става въпрос за една кръгова композиция. Но това не е само кръговата композиция на смяната на сезоните – пролет, лято, есен, зима, това е кръговата композиция на едно митологично време – раждане, детство, любов и смърт. Две времена се настигат и разминават в писането на Юлияна Величковска. Първото – това е хоризонталното време, ежедневното време, реалното дори. Тук се разказва за едно пътуване с автобус, който спира на различни спирки. Докато героинята пътува, тя пише своя дневник – писане по хоризонтала. Автобусът върви, героинята разказва своята история, в автобуса се качват и слизат хора, тя разказва и тяхната история и накрая парадоксално пропуска собствената си спирка.

Второто време, това е митологичното време, което също е и кръгово – времето за важните неща като любов, приятелство, семейство, родина, смисъл и т. н. Повествованието тръгва от ежедневието, за да стигне до сакралните неща. Не случайно фигурата на обикновения градски светофар е представена като Огледало на живота или Дърво на живота.

Има още →

 

 

Валери Валериев

„Факти”

Фондация „Литературен вестник”

София, 2015 г., 68 стр.

ISBN 978-954-9602-40-1

 

В настоящата рецензия бих искал да обърна внимание на три аспекта на поезията на Валери Валериев. На първо място – специфичното конструиране на Аз-а в тази поезия. На второ място – темата за Аз-а и обществото. И на трето място – разгръщането на темата за Аз-а и Другия или по-скоро за Аз-а и любовта. Още заглавието на тази рецензия подсказва, че тук ще става въпрос за един абсурдистки, нонсенсов маниер на писане, който обаче е такъв само на пръв поглед, а в действителност гради своите значения по един много дълбинен, интимен и индиректен начин.

Според мен, едно от най-показателните стихотворения за специфичното конструиране на Аз-а в тази поезия е следното:

  Има още →

Владимир Левчев

„Любов на площада“

Издателство: Скалино

София, 2014,  първо издание, 76 страници

ISBN: 978-619-7043-21-1

Времето се разхвърчава на всички посоки. Все по трудно става да го уловим. То се разпада, убягва, изтича. Понякога то се забързва и изпреварва собственото ни съществуване. Животите ни заприличват на разпръснати найлонови торбички, носени от вятъра – символ на непреходността и безсмислието. Друг път то се забавя – години се сменят, нови истории идват на сцената, нови лица, но всичко си е все същото – монотонно, банално, безразлично. Любовта, Бог и Другите – това са трите стожера на тази книга. Но Бог е любов, любовта към Другия. И всичко сякаш се прелива и слива и после заедно изчезва – между храма и площада, между миналото и настоящето, между изгрева и залеза. Любовта гръмва над главите ни и ни прави болезнено видими, прозрачно-раними. Любовта изпълва нашето съществуване и му придава смисъл. Смисълът ни кара да излезем на площада, защото само свободният човек е способен на любов. Подобно на водата, която нахлува в домовете и кара хората да излязат на улицата, така и любовта нахлува в нашите лични затвори и кара душите ни да излязат на площада. Това е една книга – равносметка. Тя свързва в една поетическа тъкан отминали епохи с настоящето. Писането на Владо в тази книга е мощно, героично. Но това е и едно смело писане, което не се страхува да погледне косо на смъртта. Това е едно писане на ръба на екзистенцията, изправено до Стената и точно затова по-голямо от смъртта.

Иван Христов

Галина Николова

„Азбука на завръщането”

София: Поетики, 2013 г.

92 стр., цена 7 лв.,

ISBN 978-954-9777-06-02

 

„Формата на изпитанието е свободно избираема.“

Херман Хесе, Пътуване към Изтока

Между Тервел и Ню Йорк. Това са двата топоса, между които можем да обхванем пространството в „Азбука на завръщането”. На пръв поглед последната книга на Галина Николова ни разказва за едно пътуване от Тервел през София до Ню Йорк и обратно, но това е формата на свободно избираемото изпитание за лирическата героиня. Трябва да се премине през пространството с всички произтичащи от това последствия. Нашето съвременно консуматорско общество ни учи, че когато посетим една историческа забележителност посещаваме и нейната култура – Айфеловата кула като сувенир с термометър, Акрополът като пепелник за гости. Това е задачата на туристическите агенции. Но каква е задачата на литературните агенции?

Книгата на Галина Николова ни дава отговор на въпроса „Защо Америка” се оказва отново днес толкова изкусителна тема за писателски упражнения. Ами много просто – заради контраста, а литературата обича контрасти. Контрастът е онова увеличително стъкло, онзи обектив, който ще ни даде сравнението, който ще ни даде негатива, за да видим по-ясно себе си. Америка е Новият  свят – България – старият. Америка е мястото, където в своята забързаност времето спира – България е мястото, където в своята забавеност времето също спира и някъде там в далечината първата и последната точки се пресичат. Но може ли пространството от Тервел до Ню Йорк да се измине безболезнено?

Има още →

Владимир Левчев

„Черна книга на застрашените видове”

ИК Жанет 45, 2011 г.

41 стр.; 9 лв.

ISBN 978-954-491-714-2

В моята рецензия за антологията „Кой сънува моя живот“, публикувана в бр. 1 на Литературен вестник от 16 ян. 2008 г. определих поезията на Владимир Левчев като  значително свързана с Аполоновото начало. Какво имах предвид. Когато говори за Аполоновото начало, Ницше въвежда понятието съновидение в противовес на опиянението на Дионис. За разлика от екстаза и опиянението, които са по близо до смъртта и които убиват човешкото тяло в своята екстатичност, сънят или съновидението (мисля, че това понятие е по-точно за тези стихове, доколкото е по-близо до самия живот) – напротив – имат способността да лекуват.

Бях много изненедан, когато прочетох „Черна книга на застрашените видове” и открих един различен Владимир Левчев, дори противоположен на себе си, а именно – отдаден на опиянението. Както сами се досещате, това е книга за животните и природата. Според мен има два начина да се пише за животните и природата. Единият е, когато човекът се страхува да каже какво мисли и превръща животното в алегория на себе си, а другият – когато човекът е до толкова запленен от животното, че превръща себе си в алегория на животното. Вторият похват принадлежи  на романтиците и модернистите. Нека само припомним Уилям Блейк и неговият Tiger, tiger или Херман Мелвил с Моби Дик, Гарванът на Едгар Алън По. За Ботевите орли и соколи е излишно да говорим, както и за Фурнаджиевите „крави във кърви окъпани”. И тук имаме работа точно с втория случай. Владимир Левчев като отчаян романтик и убеден морнист. Вижте за какво става въпрос:

Както си върви невъзмутимо,
тази топла късогледа планина
случайно стъпва в ловните полета
на термитите.

 

(Слон)

Или:

Животно, бременно
с южни звезди.

 

                                                 (Две кенгура)

Има още →

Георги Тенев

 „Кристо и свободната любов”

Triumviratus Art Grup, 2005 г.

128 стр.; цена не е указана

ISBN 954-9475-01-8

Книгата на Георги Тенев започва там където свършват проектите на Кристо. Всъщност, може би е по-правилно да го изписваме като Christo. Нещо като марка автомобили или име на фирма за производство на чадъри. Когато се опитваме да прочетем Christo, в съзнанието ни веднага изплува атмосферата на 20 век. Самата идеология и самият живот на Christo са пропити с всички завеси, бягства, петролни варели, любов, атомни бомби, изгубени родини, тайни вагони, търговски концерни на 20 век. Но Тенев се опитва да направи нещо, което Christo никога не е правил. Да опакова нещо, което вече не съществува.

Той умело вплита дневниковото разказване, интимността на човека в повествуването за събития без разстояния, без национална принадлежност. Възможно ли е опаковката да скрие онази празнина, която зее във вътрешността на човека? Човешкият живот е фина материя.

Това е една книга, която се въздига от пепелта на човешките намерения, един проект, който представя двете кули на Световния търговски център вече опаковани и от тях самолетите просто отскачат. Нещо като добре известният похват – връщане на лентата, самолетите се прибират у дома. Така двете кули биват уподобени на гълъбови крила, които изникват от метрополитена. Сякаш 20 век свършва с атентата на 11 септември. Това е атентат срещу стария век. В развалините рухват спомени за близки приятели, изчезват добре познати места, изгарят скъпи любови, умират невинни хора с лекотата, с която се изтрива маркирана папка. 21 век започна с терористична война. И огромният страх, по-голям от всеки друг път – Какво ни чака?

Иван Христов

Ищван Кемен
“живоговорене”
Изд. Ерго
84 стр., 8 лв.
ISBN 978-954-92279-5-6

Поезията в тази книга може да се раздели на три големи теми. Първата е “Градският човек и другите”. Героят в тази лирика е всъщност анти-герой. Това е обикновен, малък човек, интелектуалец, той е така да се каже лузър, губещ, не е герой на големите жестове, на големите ситуации, на него му изневеряват, останал е без работа и т. н. Неговата цел е простият – ежедневният живот и неговото желание е да изпълни със смисъл всеки миг. Ще си позволя да сравня тези поеми с пиесите на Чехов, до колкото в тях също се наблюдава т. нар. ефект на “айсберга”. Говори се нещо, като в ежедневен разговор, нещо което граничи с безсмислицата, нонсенса, но това е само на повърхността, а под видимото се крият много по-дълбоки пластове. Ако ги пренебрегнем, можем да не разберем тази поезия.

Ищван Кемен пише в поеми, които имат собствен сюжет. Действието се развива на фона на един голям европейски град, който може да бъде наречен и Будапеща.Всяка една поема е изградена около една проста случка от ежедневието. Например, в поемата “Ръкавица”героят спира автомобила си пред една захвърлена на улицата ръкавица. Тази проста случка дава повод за големи въпроси. Оказва се, че битието е хвърлило ръкавица на лирическия герой или самият човешки живот е една захвърлена ръкавица. Можем да си представим поемата и като разказ, в който героят намира една ръкавица на улицата и това е единственото, което се случва.

Има още →