15 юни. Денят, в който колежката на моя приятел Х., онази която сбърка Емили Дикинсън с Чарлз Дикенс и която описах в списание „Книгите днес”, ме покани на своя рожден ден. За щастие тя чете списание „Егоист”, а не „Литературен вестник”, нито списание „Книгите днес”, така че няма да има повод да ми се обиди. Партито беше в някакво заведение на име Babbles. Поради своята служебна ангажираност, рожденничката закъсня и ние всички, аз и нейните приятели доста дълго почакахме. Аз обаче не успях да се впиша много добре в нейната компания, така и не можах да си обясня защо. Това даде повод на моето съзнание да се опита да стопи част от границите и бариерите с известно количество JB. Това от своя страна доведе до още по-голямо отчуждение.
И ето че в този момент, отново ме нападнаха моите халюцинации. Изведнъж пред очите ми изникна някакво огромно растение, от онези, които вместо с листа разполагат с уста. Растението потракваше със зъби, нещо като убедителното „Ела! Ела!” и държеше в ръка игла и банка, пълна с кръв. Ами сега! Възможно ли е събитието да вземе такъв обрат, че от рожден ден нещата да заприличат на Вартоломеева нощ? Растението ме погледна нагло и се втурна да нанесе първия си удар. А-А-А-А-А, извиках аз, но точно в този момент пристигна рожденничката и започна раздаването на подаръците. Тя, милата, не беше щастлива, защото получаваше заплата колкото всички нас, взети заедно и всеки един жест й се струваше недостатъчен. Когато разтърках очи, видях че пред мен стои растението с разтворена паст, но иглата беше забита в собствените му стебла, а отдолу под него имаше надпис: DANZKA, водката, която изненадва!!!
Добре дошли в Бдин! 