група Гологан, 2009 г.
Интервю на Ваня Николаева с Иван Христов за сп. Public Republic, 16 февруари, 2009 г.
(http://www.public-republic.com/magazine/2009/02/10954.php)
Гологан (https://myspace.com/gologanmusic) е българска група за етно-рок. Групата е основана през 2004 година. Първоначално поетите Петър Чухов (електрическа китара) и Иван Христов (кавал, вокали) се събират, като решават да експериментират в стила артрок. Идеята им е той да бъде смесен с етно елементи. По-късно към тях се присъединяват Анджела Родел (вокали, тамбура), която е докторант по етномузикология в UCLA, Калифорния, САЩ, и Емануил А. Видински (перкусии). През 2006 г. в групата се включват Иван Вълев (бас китара) и Гриша Маникатов (барабани). Така се сформира група Гологан.
Музикантите използват както съвременни инструменти – електрическа китара, бас китара, барабани, така и традиционни инструменти като кавал, тамбура, тарамбука, двоянка и др. Целта на това смесване на древно и съвременно звучене не е просто да се провокират слушателите като се поставят инструментите в необичайно за тях обкръжение, а да се осъществи един истински контакт между начините на звукоизвличане от различни епохи.
Трудна ли е понякога комбинацията поезия-музика и коя е “водещата” при създаване на нова композиция?
Комбинацията поезия-музика не е трудна, защото е естествена. В древността тези две изкуства са съществували заедно. Общото между тях е, че и двете си служат със звука и с времето. Друга обща черта са т. нар. лайтмотиви. Те са характерни както за музиката, така и за поезията.
Музиката по принцип е по-първично изкуство и затова е по-универсално. От всички изкуства обаче, най-универсално е песента. Като комбинация от музика и поезия тя има способността да се докосне до ембрионалната точка на една култура и да изрази най-дълбинна идентичност.
В някои славянски езици думата за поет и за певец е една. И Ботев (“и певци песни за него пеят”) и Вазов (“и мойте песни все ще се четат”) много добре са схванали това.
В съвременните условия на комерсиализация и на една вторична неграмотност на възприемателя на практика “изпятата поезия” е единствената публична поезия. Ние като музициращи поети имаме свободата да бъдем едновременно масови и елитарни, да тръгваме както от музикалното, така и от словесното начало.
Има още →
Добре дошли в Бдин! 