Понякога
привечер
се спирам
на моста
и твоят
образ
ми изглежда
огромен
огромен
като самата
река
Понякога
привечер
се спирам
на моста
и твоят
образ
ми изглежда
огромен
огромен
като самата
река
Filed under Поезия
Filed under Събития
Заповядайте на 19 октомври (неделя) от 16 часа в галерия Феста (София, ул. Гургулят 10) на ЕСЕННА ФЕСТА – творческа работа със слово, звук и образ – финал. В програмата:
1. Премиера на поетичната книга на Петър Чухов Безопасни игли. Авторът ще представи новата си творба на почитатели, колеги, журналисти и художници.
Изданието е уникат, ръчна изработка с оригинални илюстрации на Сирма Сиромахова и дизайн на Момчил Колчев.
Книгата ще бъде представена и на предстоящия Поетически фестивал в Токио, който ще се проведе от 31 октомври до 2 ноември 2008 г. с участието на повече от 40 поети от Япония и от целия свят. Сред участниците ще бъдат Ришард Криницки (Полша), Казимиро де Брито (Португалия), Тони Пичини (Италия), Рейчъл Левицки (САЩ) и др. Петър Чухов е поканеният автор от България. Целта на фестивала е чрез диалога между японските жанрове хайку и танка и „западната поезия” да се постигне ново поетическо вдъхновение.
2. Откриване на изложба с творби на участващите в ЕСЕННА ФЕСТА художници, рисувани по време на двудневния пленер (11-12 октомври) в градината на галерията, по текстове от „Безопасни игли“. Авторите са: Андрей Христозов, Галина Павлова, Ганка Янчева, Геновева Рогова, Димитър Николаев, Дона Стоянова, Екатерина Енева, Калин Николов, Лидия Стефан, Момчил Колчев, Сирма Сиромахова и Тодор Попов.
3. Песенен квартет за акапелно изпълнение ще съпровожда откриването.
Filed under Събития
Filed under Събития
◊ СЪБИТИЕТО
Фестивал за съвременна поезия
София: Поетики
21.09.2008, 18:00-22:00
Борисовата градина (езерото с лилиите),
София
• София: Поетики се организира от Фондация за българска литература и се провежда със съдействието на Столична община
◊ ФЕСТИВАЛЪТ
София: Поетики е единственият фестивал за съвременна поезия в България.
И не само.
София: Поетики търси поезията в поетиките на всички изкуства.
София: Поетики ги слива, Поетики e акт на любов между тях.
София: Поетики е уникален пърформънс, където може да видите забележителни български и световни артисти. И да ги пипнете. При нас бариери няма. Няма и граници. Може ли границата да спре един напев?
София: Поетики е музика, различна – рок, построк, алтърнатив, дръм-енд-бейс, техно, трип-хоп, амбиент, джаз. Кшищов Пендерецки, Алфред Шнитке, Арво Пярт са сред големите експериментатори в съвременната класика, които ни вдъхновяват.
София: Поетики е случване театрално в някакъв смисъл. И да, ние копнеем по Боб Уилсън и Питър Брук. Ще продуцираме български театър и ще каним в България световен такъв. Ще продуцираме и танц-театър, и кино, и въобще всякакво българско изкуство, което може да стои на световна сцена без комплекси.
През 2008 на сцената на София: Поетики пред вас ще застанат 32 поети, 15 банди, соло изпълнители и диджеи, неколцина актьори и танцьори, както и един френскоезичен писател и режисьор с много добро чувство за хумор и куп награди.
Догодина само един ден няма да е достатъчен за София: Поетики. Така че очаквайте музикален фест със здраво чуждестранно участие някъде по зелените поля около столицата, експериментално кино, тежък акцент върху визуалните изкуства, съвременен танц и въобще всичко, което можете да си представите.
Защото София: Поетики е насочен към младите – и по възраст, и по дух. И целта му е двойна: да представя качествен културен продукт на ценителите, но и с
оригиналната си форма и непринудена атмосфера да привлича към изкуството нови фенове.
• Повече за програмата, участниците и гостите на фестивала можете да видите на http://www.sofiapoetics.eu
. Допълнителна информация:
Тел./факс: +359 2 9870350
Имейл: info@sofiapoetics.eu
Filed under Поезия, София: Поетики
Реката
Тя тече
и повлича
нашите стени,
диги,
мостове
и бентове.
Реката.
Тя руши
и погубва
нашите здания,
храмове,
бюстове
и постаменти.
Реката.
Тя влече
и изтрива
нашите семейни
портрети,
родословни дървета,
домашни реликви.
Реката.
Тя отваря
и възкресява
пантеони,
музеи,
мавзолеи
и гробници,
а нашите
живи тела
заключва
във душни
каюти.
И потъват
нашите кораби,
и ние крещим,
но наште гърла
се пълнят с вода
и заглъхва
на дъното
нашият Глас…
О, Реката!
Тя е толкова
непостоянна,
ефирна и лека,
но как силно боли,
когато убива.
И ние нямаме
шанс,
защото тя е всичко
за нас,
нашата Смърт
и нашето щастие,
нашата Вечност
Filed under Поезия
Мили татко,
вярвам, че ти
си във Рая
и така като
ме гледаш отгоре,
моля те,
запали
в райската църква
една свещ за мене,
защото тук при нас
долу
едните събориха
църквите,
а пък
другите убиха
душите
Filed under Поезия
Продължавай да сънуваш,
мила моя…
Продължавай да сънуваш…
Аз ще браня от лъчите
с длани
твоите клепачи
Продължавай да сънуваш,
мила моя…
Продължавай да сънуваш…
Виж, реката
и града
как се усмихват
Продължавай да сънуваш,
мила моя…
Продължавай да сънуваш…
Само във съня сме чисти
и добри
и истински
Продължавай да сънуваш…
Продължавай да сънуваш,
мила моя…
Само в твоя сън
за мъничко
ще оживея
Filed under Поезия
Както си вървях
край реката,
изведнъж видях
камък във тревата.
Отмахнах кръглите очила
и се наведох да прочета:
„Тук лежи един поет,
талантлив за пет.
Христов го наричаха,
всички го обичаха.
Той размесва времената
сякаш дяла със теслата.
На словесния Балкан баира
е за неговата лира.
Музи покрай него много,
но поезията малко.
Ако го погледнеш строго,
ще си кажеш — „жалко“!
Ти, критико благороден,
виж таланта самороден,
че по дух и по стил
той биде Един,
но за беда
замина за Бдин.“
Filed under Поезия