Tag Archives: поезия

Обичам да се разхождам

и да дишам чист въздух,

привечер, в градината,

сред пенсионери,

влюбени

и наркомани,

сред онези, дето

нямат бъдеще

Заповядайте на 23 май (петък) от 17 часа в Централен дом на архитектите (зала 2, ул. Кракра 11) на премиерата на книгата на Илко Димитров Бяло, сборник с избрана поезия.
Съставителството и подборът са на Борис Христов, а оформлението е на Румен Евтимов. Книгата ще бъде представена от Силвия Чолева, Иван Теофилов, д-р Николай Михайлов и Едвин Сугарев.

Костас Монтис
„кого живея?”
прев. Яна Букова
ИК „Стигмати”
250 стр.; цена не е указана
ISBN 954-336-004-9

Издателство „Стигмати” вече е гаранция за книжната продукция, която предлага. Ние само ще прибавим няколко думи в подкрепа на това. Книгата на Костас Монтис – „кого живея?” е едно щастливо случване на българския книжен пазар.

Не е случайно, че още в заглавието си този сборник със стихове започва с малка буква. За читателя ще стане ясно, че всеки въпрос за Монтис, не е обикновено питане, а дълбоко екзистенциално търсене. Едно въпросително изречение се превръща в цяло стихотворение.

Светът на поета е пределно умален, той е сведен до равнището на детския поглед. Но това не е престорен наивизъм, от който живеенето в света става по-малко отговорно, а едно постоянно очудняване на битието, детският поглед като възможност за ново начало.

Монтис съумява да съчетае по един необикновен начин неочакваността, изненадата, обновлението в действителността и монотонността, скуката, еднообразието на ежедневието.

Едно от най-характерните му открития в поетическата техника е повторението, което потвърждава постигнатото от предците и внася ново питане по отношение извечността на ценностите.

Това придава контексти на неговата поезия още от времето на Алкей и Сафо. Неговите стихове са кратки до формата на сентенции, но те сякаш синтезират в себе си изначалния човешки опит.

Светът на Костас Монтис е обграден отвсякъде от вода, така както неговия остров Кипър и това му помага да отграничи своята позиция от общоприетата история, която, особено тук на Балканите, се превръща в бреме за отделния човек. Поетът утвърждава възможността да се живее частно, извън доминирането на историческите истини и преувеличените митове.

„кого живея?” е книга за основния въпрос на прокълнатия 20 век – до колко е възможно да бъдем себе си, когато сме част от другите. И накрая, не бива да забравяме блестящия превод на Яна Букова, редакторството на Димитрис Аллос и превъзходното оформление на Яна Левиева.

Иван Христов

 

 

 

            

Едвин Сугарев
„Родина”
Издателско ателие Аб
93 страници
ISBN 954-737-485-0

На пръв поглед стихосбирката на Едвин Сугарев прилича на атлас, в който са поместени някакви карти на тема „Родина”, онова което възниква в съзнанието ни щом си помислим за Балкана или за „тих бял Дунав”, но на корицата има изобразени две полукълба, цялата ни планета – следователно, става въпрос за Родината като преживяване. Преживяване е слабо казано, тъй като стихосбирката спокойно може да бъде наречена „Присъда” или „Разпадане”.

И тук съвсем не става въпрос за подигравка с маниера на онези, които били „големи патриоти и бизнесмени”, нито за сълзливите оплаквания на онези, които сричат читанки заедно с децата си на развален английски, нито пък за онези, които не знаят кои са. Тук става въпрос за разбирането на Родината като дълбока рана, като кошмар, предизвикан от късните ни европейски бълнувания, като взаимно вричане.

Стихосбирката прави един опит да говори за „родното” като пренебрегва географските му измерения и се насочва към траекториите на духа и разяждащата съвест. Условно можем да разграничим два враждуващи лагера: НИЕ и РОДИНАТА.

Има още →

Сметището в Бдин

има това свойство,

че никога не свършва.

Откога вървя, вървя, вървя…

То е начало и край,

безкраен хоризонт на очакване.

Тук може да се види всичко:

от парчета пластмаса

до изрезки от стари вестници,

непотребни билети за влак,

снимки на непознати момичета,

сакати детски кончета,

бутилки Coca-cola,

бюстове на Ленин и Сталин,

използвани презервативи,

счупени и пречупени кръстове,

книги от Марко през Маркс до Маркес,

полумесец до сърп и чук…

Понякога срещам

и други поети,

но те говорят чужди езици

и принадлежат към

чужди литератури,

така че не можем

да осъществим контакт.

Понякога лягам

в някой кашон

и се чувствам

като дете

в утроба,

сънувам, че летя…

Понякога сметището

е топло и диша.

Понякога си мисля,

че хората тук

живеят като прелетни

птици —

 

от Север на Юг,

от топло към студ

и обратно.

Така на всеки

четирсет години.

Пуша един фас

и нямам

къде да го хвърля

                                            На Веси

Трябва

да си мислим

за добри неща,

за добри

и хубави неща.

Понякога,

изпреварвам

времето.

Понякога,

чувам Глас:

„Почакай,

не бързай,

Иване,

когато скоростта

на протичане

надхвърли

човешките измерения,

тя е равна

на нула.“

Навярно

преживелите стрес

са склонни към

лоши мисли.

Не знам

историците

как измерват

времето,

но знам

как се остарява

за една секунда

с двайсет години.

„Почакай,

не бързай

Иване…“

Трябва

да си мислим

за добри неща

и знам,

че те ще ни се

случат

На 4 април от 18 часа в галерия Дебют към Националната художествена гимназия (бул. В. Левски 62) ще се проведе второто издание на Време за четене. Петъчна вечер (срещите са всеки първи петък на месеца) за четене, разговори, откровение. Един отпускащ, духовен, настройващ към отмора и безделие завършек на седмицата.
Този път в тандем са Бояна Петкова и Иван Христов. Общото между тях е, че са поети с издадени книги в поредицата “Поетики” към ИК “Жанет 45”, водена от Георги Господинов. Различното – ще проличи на самото четене. При появата на “Бдин” (стихосбирката на Иван Христов) се заговори за “силните втори книги”, противно на наложилото се твърдение, че първите поетични книги са най-успешни. След спечелени многобройни първи места на различни конкурси, поетесата Бояна Петкова пък издаде и своята първа книга – “Така ми е”.
За реалната звукова картина на вечерта пък ще отговаря отново Иван Христов, който е и създател на етно-рок групата “Гологан”.
Заповядайте!