Tag Archives: поезия

БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ
ИНСТИТУТ ЗА ЛИТЕРАТУРА
СЕКЦИЯ НОВА И СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА
СПЕЦИАЛИЗИРАН НАУЧЕН СЪВЕТ ПО ЛИТЕРАТУРОЗНАНИЕ ПРИ ВАК

ВИ КАНЯТ НА ПУБЛИЧНАТА ЗАЩИТА НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД НА ИВАН ХРИСТОВ

КРЪГЪТ “СТРЕЛЕЦ” И ИДЕЯТА ЗА РОДНОТО
за присъждане на образователната и научна степен „доктор“

НАУЧЕН РЪКОВОДИТЕЛ:
Ст.н.с. ІІ ст. д-р ПЕНКА ВАТОВА
РЕЦЕНЗЕНТИ:
Чл.-кор. проф. д-р МИЛЕНА ЦАНЕВА
Ст. н. с. ІІ ст. д-р ЕЛКА ТРАЙКОВА

Публичната защита на труда ще се проведе на 17.12. 2008 г. от 16.30 ч. в зала 102, бл. 17 на БАН, бул. „Шипченски проход“ 52.

Дисертационният труд „Кръгът „Стрелец“ и идеята за родното“ се състои от двеста петдесет и осем страници и съдържа четири глави: Глава първа – ВЪВЕДЕНИЕ В ПРОБЛЕМА ЗА РОДНОТО, която от своя страна се състои от четири части: 1. Митологията, фолклорът и проблемът за родното 2. Проблемът за родното и националната идентичност, с две подчасти: 2.1. Западният модел. Латерални етноси, 2.2. Източният модел. Вертикални етноси 3. Пенчо Славейков. Модернисткото разбиране за родното и 4. Гео Милев. Авангардисткото разбиране за родното; Глава втора. КРЪГЪТ „СТРЕЛЕЦ” И ИДЕЯТА ЗА РОДНОТО с две части: 1. Кръгът „Стрелец”. Осмислянето на традицията, която от своя страна се състои от четири подчасти:1.1. Митологията и фолклорът като подстъпи към родното 1.2. Кръгът „Стрелец” и Христо Ботев 1.3. Кръгът „Стрелец” и Българското възраждане 1.4. Кръгът „Стрелец” и Пенчо Славейков; 2. Кръгът „Стрелец” в художествения и културния контекст на своето време, която от своя старана се поделя на пет части: 2.1. Кръгът „Стрелец” и Освалд Шпенглер 2.2. Кръгът „Стрелец” и Николай Лилиев. Отношението към символизма 2.3. Кръгът „Стрелец” и Елисавета Багряна 2.4. Кръгът „Стрелец” и Никола Фурнаджиев 2.5. Стихотворението „Коли” на Далчев и идеята за родното; Глава трета. КРЪГЪТ “СТРЕЛЕЦ”. ПАРАМЕТРИТЕ НА РОДНОТО, която се състои от 8 части:1. В търсене на физиономичното 2. Между Запада и Изтока 3. Между бъдещето и миналото 4. Между науката и религията 5. Между града и селото 6. Между критика и проповедника 7. Между рефлексивността и чувството 8. Между баналното и изключителното; Глава четвърта. ЗАКЛЮЧЕНИЕ. Приносът на стрелците в осмислянето на проблема за родното, която се поделя на четири части: 1. Към съзнателно европеизиране 2. За органично приобщаване към западноевропейските ценности 3. Родното като равноценно на чуждото 4. Визии за родното през 20-те години

4,5 по скалата на Рихтер

http://www.public-republic.com/magazine/2008/12/7871.php

Заповядайте на 6 декември (събота) от 17 часа в Централния военен клуб, зала „Тържествена” на Поетичен Никулден, посветен на поета Николай Кънчев (1936-2007) и организиран от съпругата му Федя Филкова, със съдействието на Фондация Академия Aскеер.
Участници: Екатерина Йосифова, Първан Стефанов, Иван Цанев, Александър Шурбанов, Палми Ранчев, Светлозар Игов, Едвин Сугарев, Велизар Николов, Пламен Дойнов, Виктор Самуилов, Марин Бодаков, Йордан Ефтимов, София Бранц, Кристин Димитрова, Любомир Терзиев и други.

ИК „Жанет 45“ има удоволствието да Ви покани на предстоящата премиера на „Вярност към духа или значението на нещата“ – стихове от Иван Теофилов. Заповядайте на 24 ноември (понеделник), 19.00 ч., в Малката зала на „Сатиричен театър“ – София.

„Поетическата работа на Иван Теофилов не борави с видимостите като гледки, не насилва паметта травматично (чрез паметта блаженстваме!), не играе с езика лекомислено (чрез езика познаваме!). Мисловно натоварените пейзажи и културно напластените градове, които присъстват като основна символна група в неговото творчество, ни подсказват стремеж да се отиде отвъд личния жизнен опит в полето на универсалния смисъл – но през въображението, а не през фантазията. У Иван има някакво предразположение и усет („усет” сякаш е любимата му дума!) към ейдосите на нещата. Забележителното тук е, че той е може би последният български поет, който, пишейки така, постига възвишеност.” 

Ани Илков

 „Иван Теофилов е схванал ерозиращата опасност от разрива между същината на нещата и тяхното наричане. Думите са  „материя” деликатна и същевременно опасна, те могат да преобразяват и да подменят нещата, ето защо поетическото слово търси да открие своя истински житейски еквивалент. „Каквото и да заговорим, свирещи синигери, остава клетката от думи” – ще каже поетът в стихотворението „Синигери” , сякаш за да подскаже, че словото е  не само „мъка”, но и периметър завещан, извоюван, в който човек трябва да съумее да се изрази, да извести за себе си. А може би тези стихове трябва да бъдат разчетени и като размисъл за различията между  волно-природното („синигерско”) „свирене” и трудно-отговорното („поетическо”) достигане на словото. Ето в тази обемност на поетическото послание се крие и неговата значимост, дълбочината му, която понякога наричат философска.”

проф. Валери Стефанов

„Ако Цанко Лавренов видя възрожденско-иконописния Пловдив, Иван Теофилов видя антично-медитеранския Пловдив.
Пловдивските картини в лириката на Иван Теофилов на пръв поглед са пейзажи, но не ги възприемаме като „пейзажи” не само защото са „градски”, а защото самият лирически поглед ги конструира не като „натура”, а като „култура” – като контемплативна нагласа на съзерцаващия ги дух. И дори когато изглеждат като декор, в тях – чрез отсъствието си – живее и екзистенциалният, и историческият драматизъм на битието.”

 проф. Светлозар Игов

„Съзерцанието и пресъздаването на творческия акт, тази огромна работа е желание да съхраниш миговете на озарение, да съхраниш духовността в отминаващото битие, да извадиш от знаците на древността тяхното съдържание, да постигнеш познанието на цялото битие. Но тази огромна работа е всъщност неизпълнима. Винаги, всяка минута нещо си отива, преди да го направиш образ, и това наше несъвършенство е изворът на новия тон в лириката на Иван Теофилов – светлата елегичност…”

доц. Михаил Неделчев

„Поет като Теофилов предлага  културата като логична нишка от метафори, произлезли от всяка култура, защото субектът е завършена културна симбиоза, гражданин на света, отръскал конкретностите на етноси, родове, общества. Надредна фигура, субектът събира в пейзаж, в размисъл, в сентенция на екзистенцията отдавна минали неща, за да ги събере колажно в нов свят на универсалния културен човек.”

Пламен Дойнов

„Иван Теофилов е поет от висококаратна проба. Заетата с венцехваления критика в онези години малко писа за неговите стихове, защото той се занимаваше с анализа на хилядите безсребрени мигновения на щастие, които въпреки всичко съществуваха в тинестото ни, блатно ежедневие…
За мен не е важно колко често се срещаме, какви са неговите последни пристрастия – той за мен е неизменно това, което винаги е бил: човекът, който писа стиховете за най-любимите ми постановки, авторът на вероятно най-доброто, което съм направил през живота си – пиесата „Поетът и планината”…

Леон Даниел

„Тънка пътека от лично достойнство свързва хората на перото от двата бряга на прекъснатата ни за 45 години история. Иван Теофилов е сред тях. Той е един от малкото, което ми дава правото да настоявам, че духовният свят на българина никога не е изчезвал.”

Рада Москова

Предстои „Голямото Поетическо Четене“, рецитал от програмата „Седемте изкуства гостуват на Софийския университет“, част от честването на 120-годишнината на Софийския университет. 

На 19 ноември 2008 от 17.00 в Софийския университет, Южно крило, 3 етаж, 65-та аудитория.

 
◊ ПОКАНА

По-старите от вас помнят, че на 5 декември 1989 точно тази аудитория беше препълнена от поети и фенове на поезията, решили, че така повече не може да се пише и живее. Тогавашният рецитал на поетите-дисиденти, организиран от „кръг 39″, ще се запомни като протест, едновременно силен и изящен, който събра цвета на литературната интелигенция в България. Тя чете от сърце; така слушаха и всички, което бяха препълнили аудиторията.

Традициите трябва да се продължават, дори ако днес вече не можем да препълним големите аудитории. Има нещо достойно да почетем клуба на вече мъртвите поети, да дадем форум на младите и да извикаме: Poets Not Dead!

Макар да припомня, събитието не е мемориално, а е актуално: очакваме 19 ноември да стане днешен празник на поезията.  

Така че – очакваме ви. След четенето се предвижда кратка премиера на сп. „Пирон“, студентско електронно издание за софийска художествена култура. А накрая, както е редно, ще има и коктейл.

Заповядайте!

Александър Кьосев

Има някаква скрита красота

в тези два пакета за кафе