Tag Archives: поезия

Митко Новков за „Бдин“

big-Ivan_hristov

Звън на остър метал, току-що нанесъл съдбовен удар: дрънчи, хрущи, скърца: Бдин е като брадвата на палача, стигнала до дръвника, но отрязала преди това кости, жили, прешлени: Б-д-и-н(н-н-н) – и една глава се търкулва; Б-д-и-н(н-н-н) – и още една глава се търкулва. Сеченето, рязането, трошенето на кости и сухожилия, каквото е всъщност Бдин -ът – инквизиция на невъзможното измъкване, е подсказана, поетът, изглежда, е бил в благоразположение към поприбързаните и сякаш повече сърфиращи/бягащи по вълните, отколкото гмуркащи се в/към дълбочините читатели, трябва само да я чуем/видим:

Бдин – история на звука

хру хру хру
хръ хръ хръ
хра хра хра
хре хре хре
хри хри хри
хри хри хри
хре хре хре
хра хра хра
хръ хръ хръ
хру хру хру

Плътта хру-ска, хръ-ска, хра-ска, хре-ска, хри-ска и пак същото в обратен ред, но плътта не хро-ска, нито пък хрю-ска или хря-ска. Защо ли? Защото о-то на болката трябва да бъде скрито, ю-то на неистовството трябва да не бъде изявено, я-то на крясъка трябва да бъде приглушено. Защото Бдин не е книга за оплаквания, откази или революция, Бдин е книга за регистрация, констатация и перформация. Казва:

Сметището в Бдин
има това свойство,
че никога не свършва.
Откога вървя, вървя, вървя…

Всичко е Бдин , не случайно няма стихотворение, което да не се казва така, сиреч да не сече, да не замахва с брадвата, огромната брадва/ на времето. Всяко от тях е не По Набоков („Покана за екзекуция“), всяко представлява самата екзекуция или по-точно самоекзекуцията си/ни. Писането на Бдин – покана за самоекзекуция, а четенето на Бдин – нейното привеждане в изпълнение: Бдин е real-ът и reality-то на самоекзекуцията (ни)…

http://liteos.de/ivan_hristov/kritbdin1.htm

Вашият коментар

Filed under Без категория, Другите за мен, Поезия

ЕМИЛИЯН НИКОЛОВ ЗА „СБОГОМ, ДЕВЕТНАЙСТИ ВЕК“

sbogom

Книгата е носител на наградата за дебютна стихосбирка „Южна пролет“ за 2002 г.

Стихосбирката започва с „Предговор“, в който се изтъква ценността на текста като ръкопис, който е събирал дълго време прах в Библиотеката, докато стане достатъчно ценен за откриване и публикуване. Изтъква се неосъществеността на книгата, която трудно може да изрази цялата ценност на ръкописа. Паратекстът също подчертава неосъществеността – подзаглавието гласи „Неосъществена книга“, а епиграфът е следният: „Книгите са като хората. / Понякога, не се сбъдват.“ Непознаваемостта на света е изразена чрез мотивите за разпадането и отлитането…

http://www.litclub.com/lavica/2002/ivan.htm

Вашият коментар

Filed under Без категория, Другите за мен, Поезия

ARTIST OF THE WEEK – “ГОЛОГАН”. Вдъхновяваща музика и чувствена поезия

Изображение

група Гологан, 2009 г.

Интервю на Ваня Николаева с Иван Христов за сп. Public Republic, 16 февруари, 2009 г.

(http://www.public-republic.com/magazine/2009/02/10954.php)

Гологан (https://myspace.com/gologanmusic) е българска група за етно-рок. Групата е основана през 2004 година. Първоначално поетите Петър Чухов (електрическа китара) и Иван Христов (кавал, вокали) се събират, като решават да експериментират в стила артрок. Идеята им е той да бъде смесен с етно елементи. По-късно към тях се присъединяват Анджела Родел (вокали, тамбура), която е докторант по етномузикология в UCLA, Калифорния, САЩ, и Емануил А. Видински (перкусии). През 2006 г. в групата се включват Иван Вълев (бас китара) и Гриша Маникатов (барабани). Така се сформира група Гологан.

Музикантите използват както съвременни инструменти – електрическа китара, бас китара, барабани, така и традиционни инструменти като кавал, тамбура, тарамбука, двоянка и др. Целта на това смесване на древно и съвременно звучене не е просто да се провокират слушателите като се поставят инструментите в необичайно за тях обкръжение, а да се осъществи един истински контакт между начините на звукоизвличане от различни епохи. 

Трудна ли е понякога комбинацията поезия-музика и коя е “водещата” при създаване на нова композиция?

Комбинацията поезия-музика не е трудна, защото е естествена. В древността тези две изкуства са съществували заедно. Общото между тях е, че и двете си служат със звука и с времето. Друга обща черта са т. нар. лайтмотиви. Те са характерни както за музиката, така и за поезията.

Музиката по принцип е по-първично изкуство и затова е по-универсално. От всички изкуства обаче, най-универсално е песента. Като комбинация от музика и поезия тя има способността да се докосне до ембрионалната точка на една култура и да изрази най-дълбинна идентичност.

В някои славянски езици думата за поет и за певец е една. И Ботев (“и певци песни за него пеят”) и Вазов (“и мойте песни все ще се четат”) много добре са схванали това.

В съвременните условия на комерсиализация и на една вторична неграмотност на възприемателя на практика “изпятата поезия” е единствената публична поезия. Ние като музициращи поети имаме свободата да бъдем едновременно масови и елитарни, да тръгваме както от музикалното, така и от словесното начало.

Има още

Вашият коментар

Filed under Без категория, Гологан, Интервюта, Музика

120 години от рождението на Николай Лилиев

Изображение

                                        Какво ще кажем ние на младите сърца?

                                        Ний тръгнахме безшумно, с надежда окрилени,

                                        и ето ни безредни, и ето ни сразени,

                                        пронизани от знойни тропически слънца.

 

                                                                                               Н. Лилиев

Има нещо мистично във факта, че честването на 120 години от рождението на  Николай Лилиев съвпада с честването на 60 години от рождението на Борис Христов – тези  двама мълчаливци на небосклона на българското Слово. Но ако „тихият гигант” Николай Лилиев, въпреки мълчанието си остана сред нас хората, то Борис Христов и това не пожела да направи.

От началото на новия век Лилиев е преиздаван единствено в две книжни издания. Книгата „Птици в нощта” излиза в поредица „Българска класика” на издателство „Захарий Стоянов”, а Академично издателство „Марин Дринов” към БАН предлага на читателите неговите стихове в превод на немски език. И двете издания обаче, са непълни и ползват изтъркан от употреба критически апарат. Да се надяваме, че юбилейните конференции през тази година ще съумеят да обновят адекватната рецепция на един от най-добрите български поети.

Честването на Лилиев придобива още по-голямо значение във време на мълчание. И ако погледнем назад, ще видим, че ние отново затворихме кръга на собствената си немота. Вглеждането в словото и личността на поета показват, че от времето на робската немота, срещу която Ботев възправи своята песен, до времето на немотата на Лилиев българската литература извървя цял един етап. И Лилиев беше краят и връхната точка на този етап. Българският Шопен. Най-изтънченият, най-ерудираният, най-рафинираният български поет. И точно в този момент той млъкна.

Какво означаваше това? Лилиев никога не даде отговор на този въпрос. Вероятно това беше под неговото достойнство. Вероятно неговото замлъкване беше поредната авантюра, която Словото предприема, за да се превърне в живот. Вероятно това беше поредната авантюра, която животът предприемаше, за да се превърне в непреходност. Един от възможните варианти на тълкуване на този жест на мълчание е, че Лилиев искаше да ни покаже силата на това Слово. Той беше превърнал Словото в инструмент на божията промисъл и нежелаеше да отнеме дори най-малка част от неговата божествена същност.

И тогава, Лилиев стана гигант. И може би най-важното за нас – той отказа да превърне Словото, дадено от Бога в дребна разменна монета. Вероятно това искаше да ни каже той, когато замълча. Българската действителност не можеше вече да понесе Гиганта Николай и той реши да не досажда. Но все пак остана.

Подобен род чествания нямат отношение към мъртвите. Лилиев няма да изгуби нито прашинка от ореола си ако не го четем или не го познаваме. Но ние трябва да честваме Лилиев вътре в себе си, като тържество на духа над байганьовската ни същност.

Иван Христов

Есето е публикувано в сп. Книгите днес, София, 2005 г., № 6, с. 12 

Вашият коментар

Filed under Без категория, Есета

МЕДУЗА

Изображение

Мария Калинова, Стара Загора, 2011 г.

1. Медуза е Мария Калинова – митично създание от българската литературна митология, способно да вкаменява с поглед. Вместо коси има змии. Смята се за най-страшната и единствена смъртна от горгоните. Убита е от Персей, а от кръвта и се родил крилатият Пегас.

2. Медуза е Радой Ралин – митично създание от българската литературна митология, способно да вкаменява с поглед. Вместо коси има змии. Убит е от Персей, а от кръвта му се родил крилатият Пегас.

3. Персей е Мария Калинова. Персей извършил много подвизи, но най-големият е, че убил Медуза.

4. Персей е Радой Ралин. Персей извършил много подвизи, но най-големият е, че убил Медуза.

5. Грайи – бащата на Мария Калинова. Има само едно око. Решава да помогне на Персей да намери и убие Медуза, след като героят откраднал единственото му око. Показал му пътя и му дал в замяна на окото крилати сандали.

6. Легендата – Грайи – бащата на Мария Калинова имал видение, че Мария ще стане голям поет. Ето защо той решил да запознае своята дъщеря с Радой Ралин. Радой Ралин и Мария Калинова се срещнали и дълго разговаряли. Радой вече бил изкарал първия инсулт, лявото му око треперело, от устата му излизала пяна. Той решил да изпрати Мария до спирката на автобус 280, която се намира точно зад Софийски университет. Старият сатирик избрал това място за сцена на бъдещите си пъклени планове.

Там се събират множество хора, които могат да бъдат свидетели. В момента, в който продължителният разговор вече трябвало да привърши, той се впуснал и впил брадатите си устни в устните на младата писателка. Прокарал език през зъбите на Мария така сякаш искал да изпие нейната сила. След това я хванал за раменете. Отдръпнал глава и вперил поглед в очите на жертвата, в които вероятно се надявал да види страх. Нещо, което силно го възбуждало.

Но това действие, противно на очакванията, въобще не стъписало поетесата. Напротив, то било сигнал за ответно действие. Наглостта на стария писател събудила чувства на гняв и омраза в младата душа. Ето защо, на свой ред Мария сграбчила Радой за мазната яка и впила своите устни в неговата брадата и запенена уста. Облизала пламналото небце и се отдръпнала. Чувство на радост и овъзмезденост я обзело, когато видяла как очите на Радой се изпълнили със страх… и възхита.

– Ще стане човек от тебе! – възкликнал той.

7. Защо Мария е Медуза? Защото тя бива сразена от Персей. От бликналата и кръв се родил ослепително белият Пегас.

8. Защо Радой е Медуза? Защото той бива сразен от Персей. От бликналата му кръв се родил ослепително белият Пегас.

9. Защо Мария е Персей? Защото тя сразява Медуза. Вместо да бъде устрелена, тя устрелява.

10. Защо Радой е Персей? Защото той сразява Медуза. След като бива устрелен, той може вече спокойно да умре.

11. Защо Персей откраднал единственото око на Грайи? Защото видението на Грайи се сбъднало.

12. Какво символизират крилатите сандали? Това всъщност, е самата поезия.

Иван Христов

Есето е пуликувано в Литературен вестник, бр. 24, 1 юли 2009 г.

Вашият коментар

Filed under Без категория, Есета

СОФИЯ: ПОЕТИКИ 2013

andruhovichЮРИЙ АНДРУХОВИЧ е украински поет, романист, есеист, преводач и музикант. Роден на 13 март 1960 г., той е един от малцината днешни хора на словото, чиито литературни турнета  пред пръскащи се по шевове зали приличат на концерти на рок група.  Бунтар, превърнал се в законодател, канонизиран богоборец, Андрухович започва кариерата си през 1985, когато заедно с други двама млади поети – Виктор Неборак и Олександър Ирванец, създават концептуалната група за литература и музика Бу-Ба-Бу (Бурлеска-Балаган-Буфонада). От 1989 до 1991  той живее в Москва и учи в Литературния институт „Максим Горки”. Вече е публикувал стихосбирките си „Небе и градски площади” (1985), „Центърът на града” (1989) и сборника с разкази „Вляво, където е сърцето“ (1989). Следват „Екзотични птици и растения” (1991) и „Екзотични птици и растения” с приложение „Индия” (1997). От 1991 Андрухович е един от редакторите на литературно-културологичното списание „Четвер”, редовно сътрудничи и на други големи литературни списания в Украйна. Големият пробив на Андрухович идва през 1993 с романа „Московиада” (българско издание „Парадокс”, 2009), който превръща автора си не само в институция в родната му Украйна, но и в лицето на новата украинска литература пред света. Андрухович е автор на още няколко романа, последният от които е литературната мистификация „Тайна”, съставена от (вероятно фиктивни) интервюта. Той е редактор на Енциклопедия на съвременната украинска литература, съавтор заедно с полския писател Анджей Сташук на сборника с есета „Моята Европа” (2000, 2001), преводач на украински на Шекспир, Керуак и американските поети от бийт поколението, както и на Рилке, Б. Пастернак и О. Манделщам. Автор на един музикален албум („Андрухоид”) и на множество текстове на песни. Негови произведения са превеждани на всички европейски езици.

32

ДЕЙВИД ЛАНЮ е роден през 1954 г. в Омаха, Небраска. Получава магистърска степен по английски език в Университета на Небраска – Линкълн (1977), а през 1981 защитава дисертация на тема „Музикалният символизъм на английската, френската и испанската поезии през 14 век“. От 1981 преподава английска и световна литература в Университета Ксавиер на Луизиана в Ню Орлианс. През 1982 г. открива хайку поезията. Започва да изучава японски и посещава Япония през 1987 и 1988; работи по сборник с преводи на Иса, който е издаден през 1991: „Иса: стихотворенията на Чаша чай“. През годините публикува хайку поезия и критика в различни периодични издания в САЩ, Токио, Париж и др., включително и в „Литературен вестник“. През 2000 г. създава своя уебсайт „Хайку поезията на Кобаяши Иса“ – най-изчерпателният англоезичен сайт за Иса. Активен член на Американското хайку общество и бивш председател на Световната хайку асоциация. През 2002 основава (заедно с Джонет Даунинг) Хайку обществото на Ню Орлианс. До момента е публикувал два от серия хайку романи: „Човекът, който пишеше хайку“ (2000) и „Смеещият се Буда“ (2004).

Tereza

ТЕРЕЗА РИЙДЪЛБАУХОВА е поет, литературен историк, преводач и издател. Родена е на 11 януари 1977 г. в Прага. Учи във Философския факултет на Карловия университет специалност чешки език и литература, по-късно френски език, защитава докторантура в Института за чешка литература. През 2009 г. завършва като магистър в Сорбоната, където в периода 2007 – 2011 е лектор. В момента работи като научен секретар и заместник-директор в Музея на националната книжнина. От 2001 до 2010 г. организира над 30 вечерни авторски четения, изложби, музикални и театрални изпълнения. Основава издателството „Литературен салон“ (Literární salon) с акцент върху издаването на начинаещи поети, от 2007 до 2013 г. са излезли 21 заглавия. През септември 2007 г. в Прага и през март 2008 г. в Париж е съорганизатор на чешко-френския фестивал „Поезия между Прага и Париж“. Книгата й  „Една дълга нощ в Бискупов” излиза двуезично, в превод на български на Димана Иванова, предговор Жоржета Чолакова, изд. „Жанет-45“, 2011 г.

Jacek_Dehnel

ЯЦЕК ДЕНЕЛ е поет, прозаик, преводач, художник. Издал е шест поетически тома, в т.ч. „Паралелни жития” („Żywoty równoległe”, 2004), „Контролен екран” („Ekran kontrolny”, 2009), „Графи загуби и печалби” („Rubryki strat i zysków”, 2011); четири с преводи, осем с проза (два сборника с разкази -„Koлекция” („Kolekcja”, 1999) и “Пазарът в Смирна („Rynek w Smyrnie” (2007), два сборника с кратка проза за фотографии и карти, сборник с фейлетони, с миниповести, два романа – „Лала“ (“Lala”, 2006) и „Сатурн“ (“Saturn”, 2011). Лауреат на много награди и отличия от литературни конкурси, в т.ч. Наградата „Кошчелски“ (2005) и Паспорта на сп. Политика (2006), три пъти е номиниран за литературната награда „Нике“. Публикувал е в много литературни списания, а негови творби са превеждани на над десет езика.

IgorIsakovski

ИГОР ИСАКОВСКИ е поет, прозаик, преводач и редактор. Роден е на 19 септември 1970 г. в Скопие, Македония. Бакалавър е по Световна и сравнителна литература на университета „Св. Св. Кирил и Методий“, Скопие, Македония. Магистър е по Джендър и култура на Централен Европейски университет, Будапеща, Унгария. В момента е докторант в университета „Св. Св. Кирил и Методий”, Скопие. Той е основател и директор на Културната институция „Блесок” (www.blesok.mk), където работи като главен редактор от 1998 г.

dejan_matic

ДЕЯН МАТИЧ е роден през 1979 г. в Крушевац. Завършил е Сръбска литература във филологическия факултет на Белградския университет. Публикувал е поезия в различни литературни списания. Един от основателите на Сдружение „Третият площад” (Treći Trg), директор на Белградски международен фестивал на поезията и книгата „Trgni se! Poezija!” (Стани! Поезия)  и редактор на литературното списание „Третият площад”. През 2013 г. излиза първата му стихосбирка „Между тридесет и три и смъртта” (Изд. Дружество „Източник”).

Има още

Вашият коментар

Filed under Поезия, София: Поетики, Събития

Америка, суетата и силата на думите – интервю на Ралица Кръстева с поетите Галина Николова и Иван Христов

Стихотворението „Бдин“, което чух преди няколко години и не забравих, беше причината да потърся среща с неговия автор. В разговора с Иван Христов научих за последната му, неиздадена все още стихосбирка „Американски поеми“, вдъхновена от престоя му в Ню Йорк. Благодарение пак на Иван, открих и нещо друго ценно за мен, открих някого – Галина Николова и нейните прекрасни стихове. Освен това се оказа, че и в нейната предстояща да излезе, четвърта стихосбирка „Азбука на завръщането“ има цял цикъл текстове, също посветени на Америка. Нямаше нищо по-естествено, и не само заради съвпадението, от това да поискам да се срещна този път и с двамата. Тази среща се превърна за мен отново в доказателство, че писането не е занаят. То е вечната нужда на душата да се преподрежда, да криволичи и все да се преобръща наопаки в дългото търсене на ония важни отговори, които тя винаги е сигурна, че щом види, непременно ще разпознае. За Галина Николова и Иван Христов това търсене има различно начало и посока, и всеки от тях го извървява  в своя собствен ритъм. Самите те са различни един от друг – освен и отвъд очевидното – по много начини. Но си приличат в едно – и двамата разбират и познават добре силата на думите. И също толкова добре умеят да я използват.

Има още

Вашият коментар

Filed under Интервюта, Поезия

Американско четене

Галина Николова – поезия

Иван Христов – поезия, кавал

Атанас Хаджиев – саксофон

Каква е разликата между една голяма и една малка култура, между една стара и една млада страна, между едно бавно и едно бързо време? На тези и още други въпроси ще се опитат да отговорят в стихове двамата поети Галина Николова и Иван Христов, посетили САЩ, за да напишат новите си книги. И всичко това на фона на саксофона на Атанас Хаджиев и кавала на Иван Христов.

Вашият коментар

Filed under Музика, Поезия, Събития

ПРИ MАМУТА – СРЕЩИ ОКОЛО ЧОВЕШКОТО

Втората среща от форума „При Mамута: учени, поети, музиканти, роботи – срещи около човешкото“ е на 28.02.2012 (вторник) от 19 часа. Този път поезията на Петър Чухов e в рок аранжимент – с китарата на автора, баса на Иван Вълев и барабаните на Гриша Маникатов. Иван Христов, от своя страна, влиза като поет, учен, човек, музикант, робот и мамут – едновременно! След което ще чуем разказа на учения орнитолог Любомир Профиров „Птиците от Древността до наши дни“, при което ще бъдем посветени в езика на птиците и на техните любовни ритуали. Неотменно в края на събитието се предвижда разходка из Музея по палеонтология и историческа геология, където миналият път се установи, че огромният запазен скелет не е от никакъв мамут, а от гигантския бозайник дейнотериум, изровен край Хасково през 1963. Очаквайте нови разкрития и на тази среща…

1. ИЗ „СБОГОМ ДЕВЕТНАЙСТИ“

2. ИЗ „БДИН“

3. ИЗ „АМЕРИКАНСКИ ПОЕМИ“

 

Вашият коментар

Filed under Музика, Поезия, Събития

ПРИ MАМУТА: УЧЕНИ, ПОЕТИ, МУЗИКАНТИ, РОБОТИ – СРЕЩИ ОКОЛО ЧОВЕШКОТО

Културният център на СУ „Св. Климент Охридски“ ви кани на форума:

При Mамута: учени, поети, музиканти, роботи – срещи около човешкото

Време: 28.02.2012 от 19.00 часа

Място: 292 аудитория (северно крило, 4 етаж), Ректорат на СУ „Св. Климент Охридски“

Поезия: Петър Чухов, Иван Христов

Музика: Иван Вълев, Гриша Маникатов, Петър Чухов, Иван Христов

Учен орнитолог: Любомир Профиров

Втората среща от форума „При Mамута: учени, поети, музиканти, роботи – срещи около човешкото“ е на 28.02.2012 (вторник) от 19 часа. Този път поезията на Петър Чухов e в рок аранжимент – с китарата на автора, баса на Иван Вълев и барабаните на Гриша Маникатов. Иван Христов, от своя страна, влиза като поет, учен, човек, музикант, робот и мамут – едновременно! След което ще чуем разказа на учения орнитолог Любомир Профиров „Птиците от Древността до наши дни“, при което ще бъдем посветени в езика на птиците и на техните любовни ритуали. Неотменно в края на събитието се предвижда разходка из Музея по палеонтология и историческа геология, където миналият път се установи, че огромният запазен скелет не е от никакъв мамут, а от гигантския бозайник дейнотериум, изровен край Хасково през 1963. Очаквайте нови разкрития и на тази среща…

1 коментар

Filed under Музика, Поезия, Събития