Камелия Спасова
“Парцел №17″
Изд. “Макрос” 2007
46 стр., цена не е указана
ISBN 978-954-561-306-7
Още в заглавието тази книга ни подвежда. “Парцел №17″ звучи като място, в което няма някакви разпознаваеми знаци, като място, където би могло да се разиграе една драма на анонимността. Но по парадоксален начин точно този топос задава идентичността на лирическата героиня.
Стихосбирката е снабдена с предговор и в самото начало ни дава няколко ключа, през които бихме могли да я четем. “Парцел №17″ е място, където мъртвите и току-що родените се срещат. Като част от стари гробища парцелът се превръща в сигурно скривалище на детски съкровища. От предговора разбираме още, че героинята посещава това място след години и неговата ограбеност е алегория за ограбеността на съзнанието на възрастния човек. Но фактът, че едно огледало за обратно виждане все пак е останало преобръща действителността и става начало на книгата. Така говоренето в “Парцел №17″ се разгръща на няколко нива – между живите и мъртвите, между децата и възрастните и между действителността и огледалността.






