Уважаема г-жо Председател на Специализирания научен съвет по литературознание, уважаеми дами и господа, членове на съвета, драги колеги и гости,

Дисертационният ми труд на тема “Кръгът Стрелец и идеята за родното” се състои от четири глави – една въвеждаща, две основни и една заключително-обобщителна.

В първа глава – ВЪВЕДЕНИЕ В ПРОБЛЕМА ЗА РОДНОТО, съм очертал литературно-историческия и теоретичния контекст на проблема за родното в новата българска литература, като съм изследвал следните контекстуални полета: 1. Митологията, фолклорът и проблемът за родното; 2. Проблемът за родното и националната идентичност (Западният модел. Латерални етноси; Източният модел. Вертикални етноси); 3. Пенчо Славейков и модернисткото разбиране за родното; и 4. Гео Милев и авангардисткото разбиране за родното.

Първата световна война като социален и културен феномен на кризата дава повод на редица интелектуалци да се върнат при основите на възникването на човешката култура и да започнат да си задават въпроси за смисъла на човешкото предназначение изобщо. Така на основата на митологията се разрешават проблеми, свързани с колективната, но и с индивидуалната идентичност, започват да се задават въпросите „Кои сме ние?”, но и „Кой съм аз като част от това ние?”. С идването на модернизма настъпва все по силно разочарование от протичането на историята и се появява едно ново вглеждане в митологията, което доминира до края на 20-те години.Космогоничните митове, които Пенчо Славейков интерпретира, са универсални и това му помага да достигне до общочовешки значения – една основна задача на литературата на модернизма. Славейков поставя началото на едно ново модернистко разбиране на понятието родно, което се разкрива чрез интерпретация на мита, която измества историята.В своята интерпретация на митологични мотиви Гео Милев се отказва от редица аспекти на архаичната митология. Той се отказва от нейната функция да обяснява възникването на света и се насочва към проблемите на отделната личност. Отказва се и от нейната нормативистична и санкционираща функция, защото за него проблемите на модерната душа стоят отвъд доброто и злото. Милев заимства колективната насоченост на архаичната митология, но на подсъзнателно равнище, на ниво архетип. Така той разглежда проблемите на отделната личност, но на фона на едно митологично време и на фона на едно митологично пространство.

Има още →

Винаги съм си мислил дали е възможно в София да има такъв тип място на книгата, което да обединява книжарницата, галерията и кафенето. Някак естествено тези три неща са се свързвали в съзнанието ми, но все пак смятах, че това е много скъпо и никой в нашия град не може да си го позволи. Останах приятно изненадан, когато видях такова място с очите си. Книжарница – кафене – галерия – „Кръг +”  , улица „Будапеща” № 5. Това е доста обширен арткомплекс, който в известен смисъл се доближава до старата идея за „Дом на изкуствата”.

Ако влезете в галерия „Кръг +” ще се озовете в просторен хол с удобни плетени столове. Вляво от вас ще намерите неголяма, но добре подредена книжарница, откъдето можете да си закупите любима книга. Веднага вдясно можете да вземете чаша горещо кафе, да седнете и да четете в компанията на няколко картини, подбрани с вкус, без да бъдете обезпокоявани. В галерия „Кръг +” цари една артистична, фриволна и успокояваща атмосфера. Започвам разговор с управителката на комплекса Лили Борова като се опитвам да разбера каква загадка стои зад всичко това.

Има още →

пл. Славейков, София, румънският поет Раду Ванку (в ляво) и Иван Христов, 2010 г.

Слънцето бавно потъва в дрезгавината на отсрещните сгради и на площад „Славейков” са останали само местните скитници, пияници и кучета. Паважът е покрит с всевъзможни отпадъци, сякаш допреди малко тук се е водила поредната световна война. После минават святкащите коли на „ВОЛФ”, подобно космически кораби, след които не остава нищо. И само двамата Славейковци стърчат като символ на непреходното и преходното в нашия живот. Никой дори не подозира, че днес, цял ден тук е бушувал един различен свят, изпълнен със страсти и разочарования, с желание за успех и неочаквано падение, с деликатност и възпитаност, и наглост и простащина.

Улицата – това е мястото на контраста. Площадът – сърцето на града. Отдавна площад „Славейков” се е превърнал в митология. Той е забележимо място дори за онези, които не се интересуват от четенето на книги. Но докато в обикновената книжарница книгата стои някак успокоено и тържествено, тук тя буквално е изложена на превратностите на съдбата.

Има още →

В няколко статии на страниците на вестник „Изток“ Константин Гълъбов се опитва да утвърди естетиката на експресионизма. В тази насока той е безспорен продължител на линията на списание „Везни“. Но постепенно неговата привързаност към експресионизма отслабва и от бр. 53 на „Изток“ той заема дистанцирана позиция спрямо него. Тук ще се спрем на отношението на Гълъбов към Багряна, изразено в статията „На един златорожки сътрудник“¹. Естетиката на експресионизма се оказва неприложима към поетесата от сп. „Златорог“. Гълъбов определя стиховете на Багряна като „пълни със сетивност“, в тях „емоционалността отсъства едва ли не напълно“. Багряна според Гълъбов „се отнася чисто импресивно към външния свят, приема го такъв, какъвто е, примирена с неговата предметна хубост…“. Той дава пример със стихотворението „Гергьовден“, като заявява – „то е хубаво, но само като образност“. За него това стихотворение е „изящна бродерия“. ..

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=311&WorkID=16393&Level=1

Как си представяме класиката днес?

Първото нещо, което ми идва наум е – русокоса, дълги и тънки крака, сини очи, говори английски. Не! Това, всъщност не е класиката, а колежката на моя приятел Х, за която той ми разказа следната история:

СУ „Св. Климент Охридски” – изпит по американска литература. Въпросната колежка тегли въпрос – Емили Дикинсън. Без да й мигне окото, Y преписва и изкарва 5.50 на изпита. След няколко седмици моят приятел Х в непринуден разговор я пита – „Какво ти се падна на изпита по американска литература?” „Дикенс”- отговаря тя.

Изкуших се да разкажа тази кратка случка, която не е анекдот, а е взета от реалния живот, защото тя е показателна за състоянието на класиката днес. Ако се вгледате внимателно в образа на Y, ще видите, че тя отговаря на класическата представа за красота на средно-интелигентния мачо. От колко много места в града ни гледат красавици от този тип. Нещо повече – те се превръщат в норма. Всъщност, това е начинът, по който масовата култура представя себе си за класическа и се опитва да измести самата класическа култура.

Има още →