Tag Archives: Литературен вестник

Валери Валериев

„Факти”

Фондация „Литературен вестник”

София, 2015 г., 68 стр.

ISBN 978-954-9602-40-1

В настоящата рецензия бих искал да обърна внимание на три аспекта на поезията на Валери Валериев. На първо място – специфичното конструиране на Аз-а в тази поезия. На второ място – темата за Аз-а и обществото. И на трето място – разгръщането на темата за Аз-а и Другия или по-скоро за Аз-а и любовта. Още заглавието на тази рецензия подсказва, че тук ще става въпрос за един абсурдистки, нонсенсов маниер на писане, който обаче е такъв само на пръв поглед, а в действителност гради своите значения по един много дълбинен, интимен и индиректен начин.

Според мен, едно от най-показателните стихотворения за специфичното конструиране на Аз-а в тази поезия е следното:

  Има още →

литературен колаж на Яница Радева

През Славейков:

Поети на Острова на блажените има твърде малко, макар че доста има които пишат стихове. И най-лоши от тях са ония, които пишат все за свобода, и да пишат за свобода, крадат от живота времето, определено от Бога за нея. Да пишеха поне това което, като роби, чувствуват! Те само кастрират чувството за свобода, като мислят, че с това ще го оприличат на чувство за свобода.

Пътят до Острова на графоманите беше точно 24 часа. Беше доста неудобно, защото веднага щом се настанихме в самолета трябваше да слезем, понеже имаше технически проблем. Още на летището за мен се залепиха двама графомани. Мисля, че бяха големи късметлии, защото сред толкова много народ аз бях единственият, който знаеше езика им, а те се нуждаеха от помощ. Мисля, че точно затова се залепиха за мен. Закъснението с 1 час беше добре дошло, защото в град А. трябваше да чакаме 3 часа, а така ставаха 2. В град А. графоман Х ми разказа колко хубаво било в град Ч. Казах му, че вече съм бил в град Ч. и знам калко е хубаво там, но той не искаше да ме чуе. Смяташе посещението си в град Ч. за най-важното събитие в живота си. Когато приближихме Острова на графоманите, той беше обвит в гъста мъгла. Кръжахме над град С. 1 час с надеждата, че мъглата ще се вдигне. След като това не стана, се отправихме към град П. На летището в град П. единият от графоманите се изниза. Вече нямаше нужда от мен. Другият остана. Бяхме в една посока. Щяха да ни извозват с автобус до град С. Все пак, пътувахме за град С. Една жена с жълта жилетка ми каза, че автобусът е пълен. Когато влязох вътре, автобусът беше полу-празен. На летището в град С. исках да хвана такси. Шофьорът-поет ми каза, че имал тонколона в багажника и не може да вземе всичките ни куфари. Казах му да вземе колкото може. Той ми каза, че ако му дам някой лев отгоре ще махне тонколоната и ще събере всичките ни куфари. Казах му, че ще му дам някой лев отгоре. По пътя той ми каза, че само защото съм с малко дете (наистина пътувах с дъщеря ми) е махнал тонколоната. Замислих се, че само от 2 часа съм на Острова на графоманите и вече 2 пъти се опитаха да ме излъжат. Аз сега защо ви ги разказвам тези неща? Трябваше да оставя някой поет-графоман да ви ги разкаже.

Книжарница „Хеликон”, „Литературен вестник” и Центърът за междукултурна комуникация и медиация към ФКНФ на СУ „Св. Климент Охридски” ви канят на 5 юни (четвъртък) от 18 часа в Хеликон-Витоша на първата си съвместна българо-италианска културна среща с участието на професор Мариано Паванело от Римския университет „Сапиенца”.
Ще бъде представен и Италианският брой на „Литературен вестник”.
Заповядайте!