Осъзнаването на културната памет като ценност не е от приоритетите на нашето време. Но това е посланието на книги като тази – да осмисли литературната история и като съвременност, сътворяваща основополагащи и непреходни знаци на националната ни идентичност. Иван Христов блестящо се справя с предизвикателството да изследва един перманентно актуализиращ се кръг от опозиции в българската литература, които с достатъчна степен на условност бихме обозначили като свое–чуждо и техните многозначни интерпретации от Възраждането до нашата съвременност. В този контекст ролята на кръга „Стрелец“, който създава свой концептуално осмислен проект за родното, е особено важна. Изключително важен е и фактът, че книгата, която представям, е първото цялостно и систематично изследване за кръга. Разбира се, авторът познава и коректно цитира всички предходни проучвания на културната му мисия, както и интерпретации на идейните и философските позиции на неговите членове. Идеята на Иван Христов е не само да осмисли „Стрелец“ като интелектуална група от ярки творчески индивидуалности, маркирали свое суверенно място в културната ни история, а да го представи като естетически обоснована и теоретично осмислена концепция. Затова той го полага както в националния, така и в европейския исторически, философски и литературен контекст, който детайлно познава като система от духовни процеси и поредица от социално-политически факти…

http://liternet.bg/publish28/elka-traikova/ivan-hristov.htm

Само в литературата можем едновременно да трупаме житейски опит и да го наблюдаваме. Само там можем да научим нещо за амбивалентностите и парадоксите. Само там можем да свържем вътрешната и външната перспектива.

Мисълта на немския литературовед Дитрих Шваниц изплува в съзнанието ми след срещата с текста на Иван Христов „Кръгът „Стрелец“ и идеята за родното“. Както е известно, идеята за родното е една от червените нишки в българското художествено усвояване на модерността. Българското кръстопътно време съдържа и модернизационни тенденции към синхронизиране с глобалното, насочени навън, на Запад; и антимодернизационни рефлекси, противопоставящи народа на интелигенцията и “българизма” на космополитизма. Примерът на Иван Хаджийски за разделящото поколенията (в едната стая бащата стои по турски на миндерчето и пее “Буряно, Бурянке”, като си приглася на тамбура; в другата стая синът чете Уайлд и мечтае за музиката на Григ) може да символизира и парадоксалните амбивалентности на синхронното съществуване на предмодерно и модерно, почвеническо и западняческо, народническо и универсално. Може би парадоксите на българския “своечужд модернизъм” (Александър Йорданов), ситуиран в българското “междено време” (Иван Илчев) се дължат на неговата почти невъзможна преводимост и историзация спрямо общоприетите конвенции в Европа…

http://www.litclub.bg/library/kritika/vdimov/ivan_hristov.htm

ПРЕМИЕРАТА НА КНИГАТА ЩЕ СЕ СЪСТОИ НА 26.03.2010, ПЕТЪК ОТ 18.00 ЧАСА В КНИЖАРНИЦА-КАФЕНЕ-ГАЛЕРИЯ КРЪГ +, УЛ. БУДАПЕЩА №5, СЪС СПЕЦИАЛНОТО УЧАСТИЕ НА ЕЛКА ТРАЙКОВА, МИТКО НОВКОВ И КАМЕЛИЯ СПАСОВА. МОДЕРАТОР НА ВЕЧЕРТА ЩЕ БЪДЕ ИЗДАТЕЛЯТ МАРИАНА ТОДОРОВА. ВХОД СВОБОДЕН.

ЗА КНИГАТА

Настоящото изследване има пионерски характер и запълва празнина в интерпретирането на литературното ни наследство. Иван Христов чете разноречивата естетика и поетика на кръга „Стрелец“ през проблема за родното, който, от една страна, е възлов за идеологията на кръга, а от друга страна, е извънредно актуален понастоящем с оглед на социополитическата и социокултурната ситуация, в която се намираме, както и с оглед на особения акцент върху „родното“, поставен от българския постмодернизъм. Разкривайки глобалисткия проект на кръга „Стрелец“ за практически възможния синтез между „родното“ и „чуждото“, между „източното“ и „западното“, Иван Христов дава отговор на редица наболели културологични въпроси от нашето настояще.

                                                                                                                                                                                                                Цветанка Атанасова

В осмислянето на този в същността си разноезичен и амбивалентен проект Иван Христов не се ограничава само с литературоведския анализ. Неговият подход е успешно работещ интердисциплинарен синтез между фолклористика, философия, културна антропология, социология, чрез който, последователно разплитайки литературноисторическия сюжет, книгата представя проблема за родното през оптиката на модерната хуманитарна наука.

                                                                                                                                                                                                                                             Елка Трайкова

Иван Христов не само разглежда феноменологично кръга „Стрелец“ и възникващите в неговия контекст концепции, естетически принципи и полемики, както и неговата ключова и свързана с родното проблематика, а от една страна, извежда този проект в общия контекст на българската култура и формиращите я проблеми и ситуации през ХІХ и ХХ век, и от друга – внимателно и последователно анализира свързаните с визията за родното и неговата културна мисия философски идеи, оказали влияние върху идейната и естетическата парадигма на кръга „Стрелец“.

                                                                                                                                                                                                                                   Едвин Сугарев

Книгата „Кръгът „Стрелец“ и идеята за родното“ представлява едно наистина задълбочено, подробно, изключително добросъвестно и систематично изследване на проблематика, която е колкото традиционно позната, толкова и традиционно заобикаляна в сложността си – в своята многопластова обвързаност с други литературни периоди, явления и проблеми.

                                                                                                                                                                                                                                   Елка Димитрова

Уважаема г-жо Председател на Специализирания научен съвет по литературознание, уважаеми дами и господа, членове на съвета, драги колеги и гости,

Дисертационният ми труд на тема “Кръгът Стрелец и идеята за родното” се състои от четири глави – една въвеждаща, две основни и една заключително-обобщителна.

В първа глава – ВЪВЕДЕНИЕ В ПРОБЛЕМА ЗА РОДНОТО, съм очертал литературно-историческия и теоретичния контекст на проблема за родното в новата българска литература, като съм изследвал следните контекстуални полета: 1. Митологията, фолклорът и проблемът за родното; 2. Проблемът за родното и националната идентичност (Западният модел. Латерални етноси; Източният модел. Вертикални етноси); 3. Пенчо Славейков и модернисткото разбиране за родното; и 4. Гео Милев и авангардисткото разбиране за родното.

Първата световна война като социален и културен феномен на кризата дава повод на редица интелектуалци да се върнат при основите на възникването на човешката култура и да започнат да си задават въпроси за смисъла на човешкото предназначение изобщо. Така на основата на митологията се разрешават проблеми, свързани с колективната, но и с индивидуалната идентичност, започват да се задават въпросите „Кои сме ние?”, но и „Кой съм аз като част от това ние?”. С идването на модернизма настъпва все по силно разочарование от протичането на историята и се появява едно ново вглеждане в митологията, което доминира до края на 20-те години.Космогоничните митове, които Пенчо Славейков интерпретира, са универсални и това му помага да достигне до общочовешки значения – една основна задача на литературата на модернизма. Славейков поставя началото на едно ново модернистко разбиране на понятието родно, което се разкрива чрез интерпретация на мита, която измества историята.В своята интерпретация на митологични мотиви Гео Милев се отказва от редица аспекти на архаичната митология. Той се отказва от нейната функция да обяснява възникването на света и се насочва към проблемите на отделната личност. Отказва се и от нейната нормативистична и санкционираща функция, защото за него проблемите на модерната душа стоят отвъд доброто и злото. Милев заимства колективната насоченост на архаичната митология, но на подсъзнателно равнище, на ниво архетип. Така той разглежда проблемите на отделната личност, но на фона на едно митологично време и на фона на едно митологично пространство.

Има още →

БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ
ИНСТИТУТ ЗА ЛИТЕРАТУРА
СЕКЦИЯ НОВА И СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА
СПЕЦИАЛИЗИРАН НАУЧЕН СЪВЕТ ПО ЛИТЕРАТУРОЗНАНИЕ ПРИ ВАК

ВИ КАНЯТ НА ПУБЛИЧНАТА ЗАЩИТА НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД НА ИВАН ХРИСТОВ

КРЪГЪТ “СТРЕЛЕЦ” И ИДЕЯТА ЗА РОДНОТО
за присъждане на образователната и научна степен „доктор“

НАУЧЕН РЪКОВОДИТЕЛ:
Ст.н.с. ІІ ст. д-р ПЕНКА ВАТОВА
РЕЦЕНЗЕНТИ:
Чл.-кор. проф. д-р МИЛЕНА ЦАНЕВА
Ст. н. с. ІІ ст. д-р ЕЛКА ТРАЙКОВА

Публичната защита на труда ще се проведе на 17.12. 2008 г. от 16.30 ч. в зала 102, бл. 17 на БАН, бул. „Шипченски проход“ 52.

Дисертационният труд „Кръгът „Стрелец“ и идеята за родното“ се състои от двеста петдесет и осем страници и съдържа четири глави: Глава първа – ВЪВЕДЕНИЕ В ПРОБЛЕМА ЗА РОДНОТО, която от своя страна се състои от четири части: 1. Митологията, фолклорът и проблемът за родното 2. Проблемът за родното и националната идентичност, с две подчасти: 2.1. Западният модел. Латерални етноси, 2.2. Източният модел. Вертикални етноси 3. Пенчо Славейков. Модернисткото разбиране за родното и 4. Гео Милев. Авангардисткото разбиране за родното; Глава втора. КРЪГЪТ „СТРЕЛЕЦ” И ИДЕЯТА ЗА РОДНОТО с две части: 1. Кръгът „Стрелец”. Осмислянето на традицията, която от своя страна се състои от четири подчасти:1.1. Митологията и фолклорът като подстъпи към родното 1.2. Кръгът „Стрелец” и Христо Ботев 1.3. Кръгът „Стрелец” и Българското възраждане 1.4. Кръгът „Стрелец” и Пенчо Славейков; 2. Кръгът „Стрелец” в художествения и културния контекст на своето време, която от своя старана се поделя на пет части: 2.1. Кръгът „Стрелец” и Освалд Шпенглер 2.2. Кръгът „Стрелец” и Николай Лилиев. Отношението към символизма 2.3. Кръгът „Стрелец” и Елисавета Багряна 2.4. Кръгът „Стрелец” и Никола Фурнаджиев 2.5. Стихотворението „Коли” на Далчев и идеята за родното; Глава трета. КРЪГЪТ “СТРЕЛЕЦ”. ПАРАМЕТРИТЕ НА РОДНОТО, която се състои от 8 части:1. В търсене на физиономичното 2. Между Запада и Изтока 3. Между бъдещето и миналото 4. Между науката и религията 5. Между града и селото 6. Между критика и проповедника 7. Между рефлексивността и чувството 8. Между баналното и изключителното; Глава четвърта. ЗАКЛЮЧЕНИЕ. Приносът на стрелците в осмислянето на проблема за родното, която се поделя на четири части: 1. Към съзнателно европеизиране 2. За органично приобщаване към западноевропейските ценности 3. Родното като равноценно на чуждото 4. Визии за родното през 20-те години

В няколко статии на страниците на вестник „Изток“ Константин Гълъбов се опитва да утвърди естетиката на експресионизма. В тази насока той е безспорен продължител на линията на списание „Везни“. Но постепенно неговата привързаност към експресионизма отслабва и от бр. 53 на „Изток“ той заема дистанцирана позиция спрямо него. Тук ще се спрем на отношението на Гълъбов към Багряна, изразено в статията „На един златорожки сътрудник“¹. Естетиката на експресионизма се оказва неприложима към поетесата от сп. „Златорог“. Гълъбов определя стиховете на Багряна като „пълни със сетивност“, в тях „емоционалността отсъства едва ли не напълно“. Багряна според Гълъбов „се отнася чисто импресивно към външния свят, приема го такъв, какъвто е, примирена с неговата предметна хубост…“. Той дава пример със стихотворението „Гергьовден“, като заявява – „то е хубаво, но само като образност“. За него това стихотворение е „изящна бродерия“. ..

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=311&WorkID=16393&Level=1