Tag Archives: книги

ЗА ЛИТЕРАТУРНИТЕ ЙЕРАРХИИ

За края на книгата. Няма защо да се лъжем, че живеем във време, в което книгата бавно умира. Някои хора на словото смятат това за голяма трагедия. Но ние се намираме в състояние, в което можем да извикаме „Книгата умира, да живее книгата!“.

Подобно на борбата между ръкописната и печатната книга идва време на борба между печатната и дигиталната книги. В изчезването на печатната книга има голям екологичен шанс за човечеството. Ще бъдат спасени повече дървета. Можем да кажем, че изходът от тази борба е предварително ясен. И все пак, подобно на битката между театъра и киното, театърът става по-елитарно изкуство и съответно по-скъпо. Появява се нова йерархия. Ще има разлика дали една книга се чете в някой уебсайт, в някой блог, дали като електронна книга или на хартия. Вече се появиха клубове за четене на книги. Кино човек може да гледа и вкъщи, но на театър се ходи. По подобен начин печатната книга задава една по-висока йерархия. Ръкописната книга вече стои в музеите. Вероятно нейните създатели са страдали по същия начин както страдаме и ние. Но ръкописната книга не е изчезнала. Същото важи и за театъра. Те просто са се видоизменили. Започнали са да развиват едни свои черти за сметка на други. Режимът, който съществува в момента ще даде първенство на дигиталното слово.

Има още

Вашият коментар

Filed under Есета

Площад „Славейков“ – ново вавилонско стълпотворение

61319_475991282194_7797564_n

пл. Славейков, София, румънският поет Раду Ванку (в ляво) и Иван Христов, 2010 г.

Слънцето бавно потъва в дрезгавината на отсрещните сгради и на площад „Славейков” са останали само местните скитници, пияници и кучета. Паважът е покрит с всевъзможни отпадъци, сякаш допреди малко тук се е водила поредната световна война. После минават святкащите коли на „ВОЛФ”, подобно космически кораби, след които не остава нищо. И само двамата Славейковци стърчат като символ на непреходното и преходното в нашия живот. Никой дори не подозира, че днес, цял ден тук е бушувал един различен свят, изпълнен със страсти и разочарования, с желание за успех и неочаквано падение, с деликатност и възпитаност, и наглост и простащина.

Улицата – това е мястото на контраста. Площадът – сърцето на града. Отдавна площад „Славейков” се е превърнал в митология. Той е забележимо място дори за онези, които не се интересуват от четенето на книги. Но докато в обикновената книжарница книгата стои някак успокоено и тържествено, тук тя буквално е изложена на превратностите на съдбата.

Има още

1 коментар

Filed under Есета