Как си представяме класиката днес?
Първото нещо, което ми идва наум е – русокоса, дълги и тънки крака, сини очи, говори английски. Не! Това, всъщност не е класиката, а колежката на моя приятел Х, за която той ми разказа следната история:
СУ „Св. Климент Охридски” – изпит по американска литература. Въпросната колежка тегли въпрос – Емили Дикинсън. Без да й мигне окото, Y преписва и изкарва 5.50 на изпита. След няколко седмици моят приятел Х в непринуден разговор я пита – „Какво ти се падна на изпита по американска литература?” „Дикенс”- отговаря тя.
Изкуших се да разкажа тази кратка случка, която не е анекдот, а е взета от реалния живот, защото тя е показателна за състоянието на класиката днес. Ако се вгледате внимателно в образа на Y, ще видите, че тя отговаря на класическата представа за красота на средно-интелигентния мачо. От колко много места в града ни гледат красавици от този тип. Нещо повече – те се превръщат в норма. Всъщност, това е начинът, по който масовата култура представя себе си за класическа и се опитва да измести самата класическа култура.
Добре дошли в Бдин! 