Галина Николова – поезия
Иван Христов – поезия, кавал
Атанас Хаджиев – саксофон
Каква е разликата между една голяма и една малка култура, между една стара и една млада страна, между едно бавно и едно бързо време? На тези и още други въпроси ще се опитат да отговорят в стихове двамата поети Галина Николова и Иван Христов, посетили САЩ, за да напишат новите си книги. И всичко това на фона на саксофона на Атанас Хаджиев и кавала на Иван Христов.
Албумът Опит за запомняне можете да закупите от книжарница Български книжици http://www.knigabg.com/index.php?page=book&id=5721!
Интервюто е публикувано в бр. 18.04-24.04.2001, Год. 11 на “Литературен вестник”
Нека да започнем с това: Как бихте се представили? Кажете няколко думи за себе си.
И.Х.: Аз се казвам Иван Христов. Свиря на кавал и съм вокал на групата. Роден съм 78-а година, зодия Водолей.
Така важната за всички нас 78-а.
И.Х.: Така маловажната.
Й.С.: Поне за нас двамата е важна. Аз съм Йордан Стоянов. Същата година, същата зодия. Свиря на тарамбука и от време на време пея.
Ш.И.: Аз съм Шинджи Ивасаки. Свиря на чело тамбура. От Токио съм.
Кажете все пак и разни такива неща – събрахме се еди-кога си, свирим заедно от еди-колко си години.
И.Х.: Ние свирим долу-горе от около четири години заедно, първоначлно в Луди млади, а после решихме да правим собствени неща. И досега продължаваме да свирим в Луди млади, група за автентичен фолклор. И отделно правим наши неща. Свирим от три години катоПалеонтолозите. Първият ни проект се казва Опит за запомняне. Албумът ще се състои от осем пиеси, които са композирани на основата на българския фолклор от всички краища на България.
Filed under Интервюта
Добре дошли в Бдин! 