За края на книгата. Няма защо да се лъжем, че живеем във време, в което книгата бавно умира. Някои хора на словото смятат това за голяма трагедия. Но ние се намираме в състояние, в което можем да извикаме „Книгата умира, да живее книгата!“.
Подобно на борбата между ръкописната и печатната книга идва време на борба между печатната и дигиталната книги. В изчезването на печатната книга има голям екологичен шанс за човечеството. Ще бъдат спасени повече дървета. Можем да кажем, че изходът от тази борба е предварително ясен. И все пак, подобно на битката между театъра и киното, театърът става по-елитарно изкуство и съответно по-скъпо. Появява се нова йерархия. Ще има разлика дали една книга се чете в някой уебсайт, в някой блог, дали като електронна книга или на хартия. Вече се появиха клубове за четене на книги. Кино човек може да гледа и вкъщи, но на театър се ходи. По подобен начин печатната книга задава една по-висока йерархия. Ръкописната книга вече стои в музеите. Вероятно нейните създатели са страдали по същия начин както страдаме и ние. Но ръкописната книга не е изчезнала. Същото важи и за театъра. Те просто са се видоизменили. Започнали са да развиват едни свои черти за сметка на други. Режимът, който съществува в момента ще даде първенство на дигиталното слово.






