Tag Archives: ИК Жанет 45

Понякога срещам

и други поети,

но всеки живее

във своето време,

така че не можем

да осъществим контакт.

Веднъж срещнах един поет

и исках да му разкажа

как бих искал да живея

по времето на Ренесанса

или пък, Възраждането…

Исках да му разкажа

за приликата между

женското тяло и

бутилката Coca-cola,

за това как една нощ

сънувах, че една от

кариатидите на Акропола

се откъсва и тръгва към мен.

Когато се събудих,

бях прегърнал бутилка Cola.

Но той каза,

че живее в Средновековието

и че за него

жената е Изчадие Адово,

и с това разговорът ни

приключи

Понякога

привечер

се спирам

на моста

и твоят

образ

ми изглежда

огромен

огромен

като самата

река

Владимир Левчев,

„Кой сънува моя живот” 1977-2007

ИК „Жанет 45”

233 стр., 13.60 лв.

ISBN 978-954-491-371-7

Сюжет № 1. Аполоновото начало

Бих искал да започна с разяснението, че тук се опирам на разбирането на Фридрих Ницше за Аполоновото и Дионисиевото начало в гръцката култура като две опозиции, които се противопоставят и си взаимодействат – и така движат културата напред, подобно мъжкото и женското начало.

Тази специфична двойственост може да бъде пренесена на полето на всяка една култура – и струва ми се, в този смисъл бихме могли да говорим за специфичното противостоене на Аристотел и Платон, на Гьоте и Ницше, на Вазов и Ботев, на Любомир Левчев и Константин Павлов. Но някак нашата представа за класик винаги се свързва с първите, успокоените и уравновесени представители на Аполоновото начало.

Бих искал да се спра и на още един паралел, за който ми даде повод Миглена Николчина. На паралела между Петко и Пенчо Славейкови и между Любомир и Владимир Левчеви. И наистина, българската литературна история на ХХ в. стои заключена в биографиите на тези поети. Петко Славейков предаде в ръцете на своя син модерната българска литература, за да я направи той модернистка, така както Любомир Левчев предаде модернистката литература на Владимир Левчев, за да стане тя постмодерна.

Има още →