Tag Archives: идеята за родното

Само в литературата можем едновременно да трупаме житейски опит и да го наблюдаваме. Само там можем да научим нещо за амбивалентностите и парадоксите. Само там можем да свържем вътрешната и външната перспектива.

Мисълта на немския литературовед Дитрих Шваниц изплува в съзнанието ми след срещата с текста на Иван Христов „Кръгът „Стрелец“ и идеята за родното“. Както е известно, идеята за родното е една от червените нишки в българското художествено усвояване на модерността. Българското кръстопътно време съдържа и модернизационни тенденции към синхронизиране с глобалното, насочени навън, на Запад; и антимодернизационни рефлекси, противопоставящи народа на интелигенцията и “българизма” на космополитизма. Примерът на Иван Хаджийски за разделящото поколенията (в едната стая бащата стои по турски на миндерчето и пее “Буряно, Бурянке”, като си приглася на тамбура; в другата стая синът чете Уайлд и мечтае за музиката на Григ) може да символизира и парадоксалните амбивалентности на синхронното съществуване на предмодерно и модерно, почвеническо и западняческо, народническо и универсално. Може би парадоксите на българския “своечужд модернизъм” (Александър Йорданов), ситуиран в българското “междено време” (Иван Илчев) се дължат на неговата почти невъзможна преводимост и историзация спрямо общоприетите конвенции в Европа…

http://www.litclub.bg/library/kritika/vdimov/ivan_hristov.htm

ПРЕМИЕРАТА НА КНИГАТА ЩЕ СЕ СЪСТОИ НА 26.03.2010, ПЕТЪК ОТ 18.00 ЧАСА В КНИЖАРНИЦА-КАФЕНЕ-ГАЛЕРИЯ КРЪГ +, УЛ. БУДАПЕЩА №5, СЪС СПЕЦИАЛНОТО УЧАСТИЕ НА ЕЛКА ТРАЙКОВА, МИТКО НОВКОВ И КАМЕЛИЯ СПАСОВА. МОДЕРАТОР НА ВЕЧЕРТА ЩЕ БЪДЕ ИЗДАТЕЛЯТ МАРИАНА ТОДОРОВА. ВХОД СВОБОДЕН.

ЗА КНИГАТА

Настоящото изследване има пионерски характер и запълва празнина в интерпретирането на литературното ни наследство. Иван Христов чете разноречивата естетика и поетика на кръга „Стрелец“ през проблема за родното, който, от една страна, е възлов за идеологията на кръга, а от друга страна, е извънредно актуален понастоящем с оглед на социополитическата и социокултурната ситуация, в която се намираме, както и с оглед на особения акцент върху „родното“, поставен от българския постмодернизъм. Разкривайки глобалисткия проект на кръга „Стрелец“ за практически възможния синтез между „родното“ и „чуждото“, между „източното“ и „западното“, Иван Христов дава отговор на редица наболели културологични въпроси от нашето настояще.

                                                                                                                                                                                                                Цветанка Атанасова

В осмислянето на този в същността си разноезичен и амбивалентен проект Иван Христов не се ограничава само с литературоведския анализ. Неговият подход е успешно работещ интердисциплинарен синтез между фолклористика, философия, културна антропология, социология, чрез който, последователно разплитайки литературноисторическия сюжет, книгата представя проблема за родното през оптиката на модерната хуманитарна наука.

                                                                                                                                                                                                                                             Елка Трайкова

Иван Христов не само разглежда феноменологично кръга „Стрелец“ и възникващите в неговия контекст концепции, естетически принципи и полемики, както и неговата ключова и свързана с родното проблематика, а от една страна, извежда този проект в общия контекст на българската култура и формиращите я проблеми и ситуации през ХІХ и ХХ век, и от друга – внимателно и последователно анализира свързаните с визията за родното и неговата културна мисия философски идеи, оказали влияние върху идейната и естетическата парадигма на кръга „Стрелец“.

                                                                                                                                                                                                                                   Едвин Сугарев

Книгата „Кръгът „Стрелец“ и идеята за родното“ представлява едно наистина задълбочено, подробно, изключително добросъвестно и систематично изследване на проблематика, която е колкото традиционно позната, толкова и традиционно заобикаляна в сложността си – в своята многопластова обвързаност с други литературни периоди, явления и проблеми.

                                                                                                                                                                                                                                   Елка Димитрова

БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ
ИНСТИТУТ ЗА ЛИТЕРАТУРА
СЕКЦИЯ НОВА И СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА
СПЕЦИАЛИЗИРАН НАУЧЕН СЪВЕТ ПО ЛИТЕРАТУРОЗНАНИЕ ПРИ ВАК

ВИ КАНЯТ НА ПУБЛИЧНАТА ЗАЩИТА НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД НА ИВАН ХРИСТОВ

КРЪГЪТ “СТРЕЛЕЦ” И ИДЕЯТА ЗА РОДНОТО
за присъждане на образователната и научна степен „доктор“

НАУЧЕН РЪКОВОДИТЕЛ:
Ст.н.с. ІІ ст. д-р ПЕНКА ВАТОВА
РЕЦЕНЗЕНТИ:
Чл.-кор. проф. д-р МИЛЕНА ЦАНЕВА
Ст. н. с. ІІ ст. д-р ЕЛКА ТРАЙКОВА

Публичната защита на труда ще се проведе на 17.12. 2008 г. от 16.30 ч. в зала 102, бл. 17 на БАН, бул. „Шипченски проход“ 52.

Дисертационният труд „Кръгът „Стрелец“ и идеята за родното“ се състои от двеста петдесет и осем страници и съдържа четири глави: Глава първа – ВЪВЕДЕНИЕ В ПРОБЛЕМА ЗА РОДНОТО, която от своя страна се състои от четири части: 1. Митологията, фолклорът и проблемът за родното 2. Проблемът за родното и националната идентичност, с две подчасти: 2.1. Западният модел. Латерални етноси, 2.2. Източният модел. Вертикални етноси 3. Пенчо Славейков. Модернисткото разбиране за родното и 4. Гео Милев. Авангардисткото разбиране за родното; Глава втора. КРЪГЪТ „СТРЕЛЕЦ” И ИДЕЯТА ЗА РОДНОТО с две части: 1. Кръгът „Стрелец”. Осмислянето на традицията, която от своя страна се състои от четири подчасти:1.1. Митологията и фолклорът като подстъпи към родното 1.2. Кръгът „Стрелец” и Христо Ботев 1.3. Кръгът „Стрелец” и Българското възраждане 1.4. Кръгът „Стрелец” и Пенчо Славейков; 2. Кръгът „Стрелец” в художествения и културния контекст на своето време, която от своя старана се поделя на пет части: 2.1. Кръгът „Стрелец” и Освалд Шпенглер 2.2. Кръгът „Стрелец” и Николай Лилиев. Отношението към символизма 2.3. Кръгът „Стрелец” и Елисавета Багряна 2.4. Кръгът „Стрелец” и Никола Фурнаджиев 2.5. Стихотворението „Коли” на Далчев и идеята за родното; Глава трета. КРЪГЪТ “СТРЕЛЕЦ”. ПАРАМЕТРИТЕ НА РОДНОТО, която се състои от 8 части:1. В търсене на физиономичното 2. Между Запада и Изтока 3. Между бъдещето и миналото 4. Между науката и религията 5. Между града и селото 6. Между критика и проповедника 7. Между рефлексивността и чувството 8. Между баналното и изключителното; Глава четвърта. ЗАКЛЮЧЕНИЕ. Приносът на стрелците в осмислянето на проблема за родното, която се поделя на четири части: 1. Към съзнателно европеизиране 2. За органично приобщаване към западноевропейските ценности 3. Родното като равноценно на чуждото 4. Визии за родното през 20-те години