Tag Archives: иван христов

колаж на Яница Радева

В третия кръг поетите намират ония, които са прегрешили от лакомство, изложени на безспирен дъжд, размесен със сняг и градушка, и разпокъсани със зъби от Цербера. Между тия грешници е Чако, флорентинец, който говори на Данте за раздорите, от които страда Флоренция, и за участта на някои нейни най-знаменити граждани, които са умрели. Данте говори после с Виргилий за бъдещия живот и слиза заедно с него в четвъртия кръг.

О, ти, Вергилий, стара лисицо,

Защо ме доведе тук, където

Серен дъжд вали непрестанно

И въздухът принадлежи другиму,

И гърдите, които го дишат

Също другиму принадлежат.

Не бих те нарекъл грешник дори,

Защото никога не си бил кръстен,

Но нима поетическото майсторство

Ти дава право да се разхождаш тук

Безнаказано

И да разхождаш и мен?

И как само заграби шепа пръст

И я хвърли в гърлото на Цербер!

Защо уплаши нещастното псе?

И защо изобщо ме запозна

С Чако – прасето:

 „О, ти, каза, кой в сладката зора

се взираш йощ, познай ме тук, защото

роден си бил, преди аз да умра.“

Който ми каза още, че в моя град

Раздор бесней

и че Мария Калинова,

Камелия Спасова, Никола Маринов,

ВБВ, Ясен Атанасов,

Красимира Джисова, Яница Радева,

Петър Чухов, Марица Колчева,

Стефан Иванов, Димитър Кенаров,

Николай Атанасов, Надежда Радулова,

Марин Бодаков са мъртви

И че в пъкъла горят.

„Да ти говоря още — немам сили.“

Защо, Вергилий?

Защо, Вергилий, стара лисицо,

Ме доведе тук?

Аз не съм Данте!

Стихотворението е четено на АДdicted, 12-часово литературно четене и музика в „Яйцето“ на СУ „Св. Климент Охридски“, 13-14.02.2009 г.

Открийте разликите

На тази снимка Марица Колчева ме е представила като стара ренесансова фреска, която има нужда от реставрация

Албумът Опит за запомняне можете да закупите от книжарница Български книжици http://www.knigabg.com/index.php?page=book&id=5721!

Интервюто е публикувано в бр. 18.04-24.04.2001, Год. 11 на “Литературен вестник”

Нека да започнем с това: Как бихте се представили? Кажете няколко думи за себе си.

И.Х.: Аз се казвам Иван Христов. Свиря на кавал и съм вокал на групата. Роден съм 78-а година, зодия Водолей.

Така важната за всички нас 78-а.

И.Х.: Така маловажната.

Й.С.: Поне за нас двамата е важна. Аз съм Йордан Стоянов. Същата година, същата зодия. Свиря на тарамбука и от време на време пея.

Ш.И.: Аз съм Шинджи Ивасаки. Свиря на чело тамбура. От Токио съм.

Кажете все пак и разни такива неща – събрахме се еди-кога си, свирим заедно от еди-колко си години.

И.Х.: Ние свирим долу-горе от около четири години заедно, първоначлно в Луди млади, а после решихме да правим собствени неща. И досега продължаваме да  свирим в Луди млади, група за автентичен фолклор. И отделно правим наши неща. Свирим от три години катоПалеонтолозите. Първият ни проект се казва Опит за запомняне. Албумът ще се състои от осем пиеси, които са композирани на основата на българския фолклор от всички краища на България.

Има още →

Интервюто е публикувано в бр. 17-23.04.2002, Год. 12 на „Литературен вестник“

Група „Палеонтолозите“ са изследователи на границата между традиционното и нетрадиционното в музиката. Чрез тях можете да си представите музиката като театър, пърформънс или експеримент. Те са една изключително скромна, бих добавил самовглъбена банда, чиято музика е изчистена от натрапчиви концептуални напъни, озарения, хитрости. Носят някаква лекота, привлекателна стеснителност, гранична фриволност, тънкост на усещанията за това каква и как трябва да звучи етномузиката днес. Не се възприемат за професионалничещи музиканти, колкото за артисти. Не обичат да ги сравняват с други групи.

Малко история: преди често се събирали да репетират в Студентски град, докато един ден не решили да направят нещо конкретно. Така от група „Луди-млади“ се преобразували в „Палеонтолозите“. До преди една-две години „Палеонтолозите“ свирят обикновено на литературни четения, на представяния на дебютни автори. Днес те вече са готови да имат самостоятелни участия.

На 8 март група „Палеонтолозите“ направи прекрасен етноспектакъл на сцената на читалище „Славянска беседа“. Имаше около 60-70 души публика, и то предимно от… по-метъл настроените съпоколенци. Безспорно това доказва феноменът на тяхната музика и техния стил. И въпреки сценичната мъгла и мириса на готвено от Китайския ресторант в същата сграда, оставам с надеждата, че „Палеонтолозите“ ще покорят и други – по-мащабни сцени и проекти, и други публики.

Членове на групата са: Иван Христов – вокал и кавал; Йордан Стоянов – тарамбука, тъпан; Валентин Моновски – тамбура; Зорница Стойкова – вокал; Здравка Стефанова – синтезатор.

Предлагам за начало едно пътуващо интервю с фронтмена на групата – Иван Христов, реализирано преди около две години в един вагон-ресторант, когато в компанията на група колеги-поети се „наслаждавахме“ на поп-фолк агресията там…

Има още →

Книжарница „Хеликон”, „Литературен вестник” и Центърът за междукултурна комуникация и медиация към ФКНФ на СУ „Св. Климент Охридски” ви канят на 5 юни (четвъртък) от 18 часа в Хеликон-Витоша на първата си съвместна българо-италианска културна среща с участието на професор Мариано Паванело от Римския университет „Сапиенца”.
Ще бъде представен и Италианският брой на „Литературен вестник”.
Заповядайте!