Tag Archives: иван христов

През Славейков:

Поети на Острова на блажените има твърде малко, макар че доста има които пишат стихове. И най-лоши от тях са ония, които пишат все за свобода, и да пишат за свобода, крадат от живота времето, определено от Бога за нея. Да пишеха поне това което, като роби, чувствуват! Те само кастрират чувството за свобода, като мислят, че с това ще го оприличат на чувство за свобода.

Пътят до Острова на графоманите беше точно 24 часа. Беше доста неудобно, защото веднага щом се настанихме в самолета трябваше да слезем, понеже имаше технически проблем. Още на летището за мен се залепиха двама графомани. Мисля, че бяха големи късметлии, защото сред толкова много народ аз бях единственият, който знаеше езика им, а те се нуждаеха от помощ. Мисля, че точно затова се залепиха за мен. Закъснението с 1 час беше добре дошло, защото в град А. трябваше да чакаме 3 часа, а така ставаха 2. В град А. графоман Х ми разказа колко хубаво било в град Ч. Казах му, че вече съм бил в град Ч. и знам калко е хубаво там, но той не искаше да ме чуе. Смяташе посещението си в град Ч. за най-важното събитие в живота си. Когато приближихме Острова на графоманите, той беше обвит в гъста мъгла. Кръжахме над град С. 1 час с надеждата, че мъглата ще се вдигне. След като това не стана, се отправихме към град П. На летището в град П. единият от графоманите се изниза. Вече нямаше нужда от мен. Другият остана. Бяхме в една посока. Щяха да ни извозват с автобус до град С. Все пак, пътувахме за град С. Една жена с жълта жилетка ми каза, че автобусът е пълен. Когато влязох вътре, автобусът беше полу-празен. На летището в град С. исках да хвана такси. Шофьорът-поет ми каза, че имал тонколона в багажника и не може да вземе всичките ни куфари. Казах му да вземе колкото може. Той ми каза, че ако му дам някой лев отгоре ще махне тонколоната и ще събере всичките ни куфари. Казах му, че ще му дам някой лев отгоре. По пътя той ми каза, че само защото съм с малко дете (наистина пътувах с дъщеря ми) е махнал тонколоната. Замислих се, че само от 2 часа съм на Острова на графоманите и вече 2 пъти се опитаха да ме излъжат. Аз сега защо ви ги разказвам тези неща? Трябваше да оставя някой поет-графоман да ви ги разкаже.

БДИН ХІV

                                                                                    На Джон Ленън

 

„Къде отиваме, момчета?“

„На върха, Джони!“

„А къде е той, момчета?“

„От най-високото – малко

по-нагоре.“ 

(бдинска народна песен)

 

 

Всеки ден,

като слизам от трамвая

в квартала за безнадеждни,

наречен не случайно „Надежда“,

срещам Джон Ленън:

Добър ден, Джони!

Добър ден, сър!

Как си, Джони?

Благодаря, добре, сър!

Все с това бледо английско лице,

все с тези очила и коса —

Джон Ленън живее в „Надежда“

и продава велосипеди.

Всеки ден:

Добър ден, Джони!

Добър ден, сър!

Как си, Джони?

Благодаря, добре, сър!

Да, Джон,

тук няма опасност

да връхлети някой луд

и да стреля.

За края на книгата. Няма защо да се лъжем, че живеем във време, в което книгата бавно умира. Някои хора на словото смятат това за голяма трагедия. Но ние се намираме в състояние, в което можем да извикаме „Книгата умира, да живее книгата!“.

Подобно на борбата между ръкописната и печатната книга идва време на борба между печатната и дигиталната книги. В изчезването на печатната книга има голям екологичен шанс за човечеството. Ще бъдат спасени повече дървета. Можем да кажем, че изходът от тази борба е предварително ясен. И все пак, подобно на битката между театъра и киното, театърът става по-елитарно изкуство и съответно по-скъпо. Появява се нова йерархия. Ще има разлика дали една книга се чете в някой уебсайт, в някой блог, дали като електронна книга или на хартия. Вече се появиха клубове за четене на книги. Кино човек може да гледа и вкъщи, но на театър се ходи. По подобен начин печатната книга задава една по-висока йерархия. Ръкописната книга вече стои в музеите. Вероятно нейните създатели са страдали по същия начин както страдаме и ние. Но ръкописната книга не е изчезнала. Същото важи и за театъра. Те просто са се видоизменили. Започнали са да развиват едни свои черти за сметка на други. Режимът, който съществува в момента ще даде първенство на дигиталното слово.

Има още →

Дискусионен клуб „Литературен вестник” Ви кани да участвате в разговор за стратегиите по конструиране на българския канон в началото на XXI век. Конкретният повод са двата проекта на:

• Милена Кирова – Неслученият канон. Български писателки от Възраждането до Втората световна война, София, Алтера, 2009.
  
• Едвин Сугарев, Елка Димитрова, Цветанка Атанасова – Критическото наследство на българския модернизъм. Том І, II, III, Институт за литература – БАН, Издателски център „Боян Пенев“, София, 2009.

В разговора ще се включат:

Албена Хранова, Амелия Личева, Ани Бурова, Биляна Курташева, Божана Филипова, Бойко Пенчев, Дарин Тенев, Димитър Камуров, Едвин Сугарев, Елка Димитрова, Иван Христов, Илвие Конедарева, Йордан Ефтимов, Калин Михайлов, Камелия Спасова, Катя Станева, Кристина Йорданова, Марин Бодаков, Мария Калинова, Миглена Николчина, Милена Кирова, Митко Новков, Михаил Неделчев, Надежда Александрова, Надежда Стоянова, Николай Аретов, Пенка Ватова, Пламен Антов, Тодор Христов, Яни Милчаков, Яница Радева

и всички, които се интересуват от актуалните парадигми на българския канон.

Място: СУ „Св. Климент Охридски”, аудиторя160 Б, IV етаж, Централно крило.

Време:   10.06.2010                18.00 часа.

11 септември

Спомням си смътно този ден.

Вдигнах слушалката

и исках да говоря с теб,

а ти се разкрещя:

Война! Трета световна

война!

Първото нещо,

което направих

бе да погледна небето.

Помислих,

че от там ще долетят

самолети.

Бях влюбен

и исках да говоря с теб,

и съжалявах,

че точно сега

започва световна война.

После влязох в един ресторант.

Пих бира и дълго гледах

как двете кули се срутват.

Не знаех почти нищо

за този град.

Като дете рисувах

Емпайър Стейт Билдинг,

но тази любов свърши

и както много други

избледня,

и ето че сега се озовах тук,

и с братовчеда Пол

гледахме Ню Йорк

от четирстия етаж.

После отидохме

до Кота Нула.

Една афроамериканка

още крещеше:

„Пазете се!“

„Пазете се!“

макар, че вече

бяха изминали

пет години.

Хората обядваха.

Градът приличаше на звяр

с изтръгнато сърце.

После се разхождахме

в Сентръл парк,

дишах чист въздух,

мислих за Джон и Йоко

и изведнъж видях

ВРАТИТЕ на Кристо.

Господи,

Защо ме доведе тук 

Толкова млад

И дали този град

Не е път към небето?

Заповядайте на премиерата на стихосбирката „Три“ от Петър Чухов, под редакцията на Екатерина Йосифова, Марин Бодаков и Йордан Ефтимов, с оформление на Владислав Лепоев, издадена от ИК „Жанет-45“.

Представянето ще се състои на 20 април от 19:30 часа, в рок бар „Фенс“, София, бул. „Васил Левски“ 114.

Книгата „Три“ ще бъде представена от доц. Александър Кьосев, с участието на етно-рок група „Гологан“, Силвия Чолева, Кристин Димитрова, Бойко Ламбовски, Георги Господинов, Стоил Рошкев, Иван Христов, Иван Ланджев, редакторите на книгата и дори автора.