фото: binar.bg
Едно интервю на Силвия Чолева с Иван Христов за предаването Арт ефир на програма „Христо Ботев“, БНР, 2016 г.
http://bnr.bg/post/100676411/balgarski-poet-s-kniga-na-rumanski-ezik
Tag Archives: иван христов
Иван Христов за hyperliteratura.ro: Съвременният артист живее в една дифузна среда, от която като пъзел се опитва да съгради своя свят, който иска да сподели с другите.
Иван Христов, фото: Ана Тома, Букурещ 2016
В твоята поезия има постоянни препратки към традицията (постмодерна, според твоите думи), и постоянен спор между теб и близкото минало. Тези два свята конфликтуват ли по някакъв начин?
Аз лично повече вярвам на миналото отколкото на бъдещето. Както казва френският философ Мишел Фуко – „в нашето общество и в онова, което сме, съществува дълбоко историческо измерение и вътре в подобно историческо пространство дискурсивните събития, произвели се от векове или години насам, са твърде важни. Ние сме неотделно свързани с дискурсивните събития. В някакъв смисъл не сме нищо друго освен онова, което е било казано — от векове, месеци, седмици насам”. Моето връщане към традицията е опит да се разбере настоящето. Това не е безболезнен процес, защото много често, особено тук на Балканите разминаването между традиция и настояще е много силно. Това прави нашата история трагична.
Твоите препратки към някои поети от 1920-те и 1960-те са очевидни. Тези два периода ключови ли са за твоята персонална литературна и културна история?
Неслучайно заглавието на моята първа стихосбирка е „Сбогом, деветнайсти век”. Писах тази стихосбирка в края на 20-ти век, но я озглавих – „Сбогом, деветнайсти век”. Идеята тогава беше да се погледне на 20-ти век като на едно празно място, като на една дупка, една липса в историята на страните от Източна Европа. 20-ти век трябваше да бъде повторен, да бъде изживян отново, като този път се внимава много да не бъдат допуснати грешките, които спряха хода на историята, които го превърнаха в най-човекоубийствия век. Трябваше да се намерят онези периоди от историята, които да произведат една нова идентичност, периоди на подем на универсалните човешки ценности и политическа либерализация, а в крайна сметка и на висока литература, и за мен това бяха 20-те и 60-те години, а така също и 90-те. Биографиите на американските поети Т. С. Елиът и Алън Гинзбърг по един естествен начин се сплетоха в последната ми книга „Американски поеми”. Да, мисля че тези десетилетия са своеобразни checkpoints в моята лична литературна и културна история, но и не само моята.
Разкажи ми, моля те, малко за твоята дисертация, за кръга „Стрелец”, за Лилиев, Гълъбов, Далчев и т. н.?
Filed under Без категория, Интервюта
Иван Христов: Поезията е във възход
Иван Христов, София: Поетики 2015, фото: Ивет Лолова
- Представете се.
Казвам се Иван Христов – поет, литературовед и музикант. Автор съм на стихосбирките „Сбогом, деветнайсти век”, „Бдин” (през 2015 г. „Бдин” излезе на турски език под заглавие „Бдин, Сметището”), „Американски поеми” и на изследването „Кръгът „Стрелец” и идеята за родното”. Автор съм и на музикалния албум „Опит за запомняне”. Участвал съм в множество международни литературни и музикални фестивали и уоркшопове. Мои стихотворения са превеждани и публикувани на над десет езика. От 2010 г. съм член на организационния комитет на международния фестивал София: Поетики. Работя като Главен асистент в Института за литература към Българската академия на науките.
- Какво се случи на уъркшопа в Турция преди няколко месеца? С какво беше полезен? Имаше ли нещо, което ви изненада?
Filed under Интервюта
Поетът-критик Иван Христов специално за ЯмболПРЕС
Иван Христов, фото: Владислав Христов
(публикувано на 18.01.2012 г. на http://www.yambolpress.bg)
– Какво кара един млад човек като Вас да изберете нелекия път на учен в България?
– Интересът ми към литературата датира от ученическите ми години, а първите ми публикации са от времето, когато бях в гимназията. След втората година в университета, реших че ще се занимавам с литература. Обичам да чета и да пиша, освен поезия, критика и литературна история. В България има много писатели, но малко критици. Трудно е да се живее само с писане на критика. Българската академия на науките ми даде възможност да се занимавам професионално с изследване и писане на литературна критика.
– Каква е темата на дисертацията Ви?
– Дисертацията ми е за литературния кръг “Стрелец”, който първоначално се сформира в рамките на културния седмичник – вестник “Изток”. “Изток” излиза две години – от 15 октомври 1925 до 16 юли 1927 г. Една от основните идеи в програмата на в. “Изток” е за национално издигане до европейско ниво, но на органична родна основа. 1927 г. кръгът “Стрелец” започва да издава свой едноименен вестник, организиран от недеволни сътрудници на вестник “Изток” и на списанията “Златорог” и “Хиперион”. Важен фактор за появата на кръга е притегателната сила на все по-интензивното след войните движение “Родно изкуство”, което включва художниците Иван Милев, Владимир Димитров – Майстора, Иван Пенков, Дечко Узунов и др. Това движение се обявява за една неофолклорна тематика и декоративна стилистика, но оплодена от европейското изкуство. Седмичникът “Стрелец” излиза в 12 броя, от 6 април до 23 юни 1927 г. Членове на кръга “Стрелец” са Константин Гълъбов, Чавдар Мутафов, Атанас Далчев, Кирил Кръстев, Светослав Минков, Фани Попова-Мутафова и др.
„Крехка ваза от най-чист алабастър” – женската тема в българската литература между двете световни войни
Женската тема става актуална в европейската и респективно в българската култури с избухването на Първата световна война. Мъжката част от населението отива на фронта и жените се оказват в положение да заемат обществени позиции, смятани до този момент за предимно мъжки. Но това води до редица промени в обществения манталитет, до опити да се осмисли тази промяна. Краят на 20-те години е времето, в което и в България се появява първият професионален писател – жена. Настоящият доклад анализира подробно как става това. Той се спира на женската тема, намерила място на страниците на вестник „Изток” – издание на кръга „Стрелец”. Най-общо този въпрос се разглежда в три аспекта: 1. Жените и Големите творци – Гьоте, Ницше, Вагнер 2. Жените творци – Зинаида Гипиус, Елен Кей, Оливия Шрайнер, Селма Лагерльоф и др. И 3. Жената като обществено-социален феномен. Основните насоки на третиране на темата са: Жената и войната, Жената и Реформата, Жената и отчуждението, Жената и творчеството.
август 1, 2015 · 3:53 pm
„Радиото и жената като културни метафори на модерността“
И. Христов: След Първата световна война се появява теза, че е можело да бъде избегната, ако във властта е имало повече жени.
Едно интервю на Ирина Недева с Иван Христов за предаването „Хоризонт до обед“:
Рибен буквар 23 (22.03.2013) Еднорози, Революции, змии и влечуги
В първата част на „Рибен буквар” водещият Иван Христов и гост-водещият Росен Теодосиев разговарят с проф. Миглена Николчина за нейната книга „Изгубените еднорози на революцията. Българските интелектуалци през 80-те и 90-те години”. Книгата анализира две десетилетия критически дебати върху политическото и човека в перспективата на падането на комунизма и така наречения „край на историята”. В основната си част изследването се базира на автори и текстове, свързани с теоретичните търсения в България през 80-те години. „Изгубените еднорози на революцията” е книга, загрижена за способността да се запазят условията, които правят мисленето възможно.
Във втората си част „Рибен буквар“ ви среща с Марко Иванов, който е завършил биология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” и към момента е биолог в Тракийско херпетологично дружество. Той се опитва – заедно с колегите си, да се занимава с наука. Необходимото финансиране за тази дейност получава от две пътуващи терариумни изложби. Сигурно ще ви е любопитно да узнаете, че от фауната в България са описани около 33 вида влечуги, сред които 4 вида костенурки, 16 вида змии и 13 вида гущери, както и други 4 вида, статутът на които се изяснява и е предмет на обсъждания. Както се вижда, в България си имаме доста змии, а заедно с тях в съзнанието ни пропълзяват и много митове и суеверия.
януари 31, 2015 · 12:00 pm
Рибен буквар 22 (15.03.2013) Джойсознание, Самозапалване, Металознание
В първата част на „Рибен буквар“ говорим с Божана Филипова за броя на „Литературен вестник“, посветен на писателя Джеймс Джойс. За новите тенденции в джойсознанието и техния отзвук у нас – от 18 часа. С психолога Димитър Цветков от фондация „Защитено жилище Заедно“ говорим за самозапалването като форма на протест. Какво може да накара един човек да сложи край на живота си чрез самозапалване? Какви са изводите за обществото след този краен акт? Има ли подобни примери в българската история? В рубриката „Академична визитка” ви срещаме с Георги Стефанов, главен асистент в Института по металознание „Акад. Ангел Балевски“ към БАН, който три пъти е бил на специализация в Института по материалофизика във Виена. С него разговаряме за производството на наноматериали и тяхното предназначение. Обсъждаме допирните точки и разликите в научната работа в България и по света.
Бъдете с нас в този така или иначе дъждовен ден!
януари 5, 2015 · 11:07 am
ЗА „ЛЮБОВ НА ПЛОЩАДА” НА ВЛАДИМИР ЛЕВЧЕВ
Владимир Левчев
„Любов на площада“
Издателство: Скалино
София, 2014, първо издание, 76 страници
ISBN: 978-619-7043-21-1
Времето се разхвърчава на всички посоки. Все по трудно става да го уловим. То се разпада, убягва, изтича. Понякога то се забързва и изпреварва собственото ни съществуване. Животите ни заприличват на разпръснати найлонови торбички, носени от вятъра – символ на непреходността и безсмислието. Друг път то се забавя – години се сменят, нови истории идват на сцената, нови лица, но всичко си е все същото – монотонно, банално, безразлично. Любовта, Бог и Другите – това са трите стожера на тази книга. Но Бог е любов, любовта към Другия. И всичко сякаш се прелива и слива и после заедно изчезва – между храма и площада, между миналото и настоящето, между изгрева и залеза. Любовта гръмва над главите ни и ни прави болезнено видими, прозрачно-раними. Любовта изпълва нашето съществуване и му придава смисъл. Смисълът ни кара да излезем на площада, защото само свободният човек е способен на любов. Подобно на водата, която нахлува в домовете и кара хората да излязат на улицата, така и любовта нахлува в нашите лични затвори и кара душите ни да излязат на площада. Това е една книга – равносметка. Тя свързва в една поетическа тъкан отминали епохи с настоящето. Писането на Владо в тази книга е мощно, героично. Но това е и едно смело писане, което не се страхува да погледне косо на смъртта. Това е едно писане на ръба на екзистенцията, изправено до Стената и точно затова по-голямо от смъртта.
Иван Христов
Добре дошли в Бдин! 