Tag Archives: иван христов

Гологан е българска група за етно-рок поезия. Групата е основана през 2004 година. Първоначално поетите Петър Чухов (електрическа китара) и Иван Христов (кавал, вокали) се събират, като решават да експериментират в стила артрок. Идеята им е той да бъде смесен с етно елементи. По-късно към тях се присъединяват Анджела Родел (вокали, тамбура), която е докторант по етномузикология в UCLA, Калифорния, САЩ, и Емануил А. Видински (перкусии). През 2006 г. в групата се включват Иван Вълев (бас китара) и Гриша Маникатов (барабани). Така се сформира група Гологан.

Музикантите използват както съвременни инструменти – електрическа китара, бас китара, барабани, така и традиционни инструменти като кавал, тамбура, тарамбука, двоянка и др. Целта на това смесване на древно и съвременно звучене не е просто да се провокират слушателите като се поставят инструментите в необичайно за тях обкръжение, а да се осъществи един истински контакт между начините на звукоизвличане от различни епохи. Музикантите се опитват да придадат на космополитната рок култура едно специфично локално звучене, като по този начин се стремят да обновят музикалната традиция. Те изхождат от идеята за синтетичния тип творец, който не ограничава себеизявата си само в едно изкуство, а се стреми към цялостно артистично вписване в света. Освен музиканти, участниците в групата са и поети.

Има още →

Сметището в Бдин

има това свойство,

че никога не свършва.

Откога вървя, вървя, вървя…

То е начало и край,

безкраен хоризонт на очакване.

Тук може да се види всичко:

от парчета пластмаса

до изрезки от стари вестници,

непотребни билети за влак,

снимки на непознати момичета,

сакати детски кончета,

бутилки Coca-cola,

бюстове на Ленин и Сталин,

използвани презервативи,

счупени и пречупени кръстове,

книги от Марко през Маркс до Маркес,

полумесец до сърп и чук…

Понякога срещам

и други поети,

но те говорят чужди езици

и принадлежат към

чужди литератури,

така че не можем

да осъществим контакт.

Понякога лягам

в някой кашон

и се чувствам

като дете

в утроба,

сънувам, че летя…

Понякога сметището

е топло и диша.

Понякога си мисля,

че хората тук

живеят като прелетни

птици —

 

от Север на Юг,

от топло към студ

и обратно.

Така на всеки

четирсет години.

Пуша един фас

и нямам

къде да го хвърля

                                            На Веси

Трябва

да си мислим

за добри неща,

за добри

и хубави неща.

Понякога,

изпреварвам

времето.

Понякога,

чувам Глас:

„Почакай,

не бързай,

Иване,

когато скоростта

на протичане

надхвърли

човешките измерения,

тя е равна

на нула.“

Навярно

преживелите стрес

са склонни към

лоши мисли.

Не знам

историците

как измерват

времето,

но знам

как се остарява

за една секунда

с двайсет години.

„Почакай,

не бързай

Иване…“

Трябва

да си мислим

за добри неща

и знам,

че те ще ни се

случат

Реката

                  Тя тече

                  и повлича

                  нашите стени,

                                    диги,

                                    мостове

                                    и бентове.

                                    Реката.

                  Тя руши

                  и погубва

                  нашите здания,

храмове,

бюстове

и постаменти.

Реката.

                  Тя влече

                  и изтрива

                  нашите семейни

                                      портрети,

                                      родословни дървета,

                                      домашни реликви.

                                      Реката.

                  Тя отваря

                  и възкресява

пантеони,

музеи,

мавзолеи

и гробници,

          

                      а нашите

                      живи тела

                      заключва

                      във душни

                      каюти.

                      И потъват

                      нашите кораби,

                      и ние крещим,

                      но наште гърла

                      се пълнят с вода

                      и заглъхва

                      на дъното

                      нашият Глас…

 

                      О, Реката!

                      Тя е толкова

                      непостоянна,

                      ефирна и лека,

                      но как силно боли,

                      когато убива.

                      И ние нямаме

                                шанс,

                      защото тя е всичко

                                за нас,

                      нашата Смърт

                      и нашето щастие,

                      нашата Вечност

На 4 април от 18 часа в галерия Дебют към Националната художествена гимназия (бул. В. Левски 62) ще се проведе второто издание на Време за четене. Петъчна вечер (срещите са всеки първи петък на месеца) за четене, разговори, откровение. Един отпускащ, духовен, настройващ към отмора и безделие завършек на седмицата.
Този път в тандем са Бояна Петкова и Иван Христов. Общото между тях е, че са поети с издадени книги в поредицата “Поетики” към ИК “Жанет 45”, водена от Георги Господинов. Различното – ще проличи на самото четене. При появата на “Бдин” (стихосбирката на Иван Христов) се заговори за “силните втори книги”, противно на наложилото се твърдение, че първите поетични книги са най-успешни. След спечелени многобройни първи места на различни конкурси, поетесата Бояна Петкова пък издаде и своята първа книга – “Така ми е”.
За реалната звукова картина на вечерта пък ще отговаря отново Иван Христов, който е и създател на етно-рок групата “Гологан”.
Заповядайте!

Това се случи през едно далечно лято на миналото хилядолетие. Минавах случайно през град Бдин и се отбих да видя прочутите Бабини Видини кули. Беше толкова горещо, че след като се насладих на кулите, реших да се разходя по брега на река Дунав.

Много бързо се отдалечих от градската част и попаднах сред усойно място в близост до реката. И тъкмо когато взе да става скучно, видях купчина камъни, покрити с мъх. Камъните бяха струпани така, че напомняха протегната човешка ръка, счупена в китката. Тази необичайна гледка ме накара да се замисля за предназначението на тази купчина и само една малка случайност спомогна за разрешаването на многото въпроси, които веднага изникнаха.

Докато се вглеждах с недоумение в почернелите от годините камъни, успях да забележа едва различим надпис в долния край на един от тях. Отмахнах полепналия мъх. Благодарение на беглите ми познания по старобългарски език от университета, проумях великия замисъл на това творение.

Има още →

Мили татко,

вярвам, че ти

си във Рая

и така като

ме гледаш отгоре,

моля те,

запали

в райската църква

една свещ за мене,

защото тук при нас

долу

едните събориха

църквите,

а пък

другите убиха

душите

Продължавай да сънуваш,

мила моя…

Продължавай да сънуваш…

Аз ще браня от лъчите

                            с длани

                            твоите клепачи

Продължавай да сънуваш,

мила моя…

Продължавай да сънуваш…

Виж, реката

         и града

         как се усмихват

Продължавай да сънуваш,

мила моя…

Продължавай да сънуваш…

Само във съня сме чисти

                                  и добри

                                  и истински

Продължавай да сънуваш…

Продължавай да сънуваш,

мила моя…

Само в твоя сън

                       за мъничко

                       ще оживея

Както си вървях

край реката,

изведнъж видях

камък във тревата.

Отмахнах кръглите очила

и се наведох да прочета:

„Тук лежи един поет,

талантлив за пет.

Христов го наричаха,

всички го обичаха.

Той размесва времената

сякаш дяла със теслата.

На словесния Балкан баира

е за неговата лира.

Музи покрай него много,

но поезията малко.

Ако го погледнеш строго,

ще си кажеш — „жалко“!

Ти, критико благороден,

виж таланта самороден,

че по дух и по стил

той биде Един,

но за беда

замина за Бдин.“

КНИГИ:

1. Сбогом, деветнайсти век 2001 (поезия, 29 стр.) Академичен център за литература и култура, ISBN 954-90721-7-7
2. Бдин 2004 (поезия, 48 стр. ) ИК Жанет 45, ISBN 954-491-196-0
3. Кръгът „Стрелец“ и идеята за родоното 2009 (научно изследване, 267 стр.) Карина М, ISBN 978-954-315-060-1
4. Американски поеми 2013 (поезия, 80 стр.) Издателство за поезия „ДА”, ISBN 978-619-7082-04-3
5. На турски език – Bdin, O Bataklik, (поезия, 79 стр.) Издателство Delta, Истанбул 2015 г., ISBN 9786054841882
6. На български и румънски език – „Бдин, следван от Aмерикански поеми”/„Bdin, urmat de Poeme americane”, (поезия, 205 стр.) издателство Макс Блехер, Бистрица 2016 г. ISBN 978-606-8577-25-8
7. Иван Христов, „Любовен речник”, Изд. ВС Пъблишинг, София 2018, меки корици, 85 стр. ISBN: 9786197390018
8. На френски език – „Стихотворения”, И-во „La Traductière”, превод на френски Мари Врина-Николов, превод на английски Анджела Родел, 64 стр. Париж 2019, ISBN : 979-10-97304-21-8
9. Христов, Иван – Из „Любовен речник”, И-во Ars Poetica, превод на словашки Игор Хохел, превод на английски Анджела Родел, 67 стр. Братислава 2019, ISBN : 978-80-89963-10-2

ДИСКОГРАФИЯ:

Опит за запомняне 2005 (музикален албум) ИК Стигмати

Гологан 2019 (музикален албум)

ОБРАЗОВАНИЕ:

2009 –

Доктор по филология

Тема на дисертацията: Кръгът „Стрелец“ и идеята за родното

2008-2005

Редовен докторант в Направление по Нова и съвременна българска литература – Институт за  литература, научен ръководител – ст.н.с. д-р Пенка Ватова

1996-2001

Софийски университет „Св. Климент Охридски“,

Факултет по славянски филологии, спец. Българска филология

1991-1996

Национална Априловска гимназия, спец. Култура, естетика, изкуствознание

УЧАСТИЯ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПРОЕКТИ:

1. “Периодика и литература” (ИЛ-БАН) – 2006 –
2. “Актуални прочити на новата българска литература” (ИЛ-БАН) – 2007 –
3. “Българският модернизъм: мирогледни и естетически позиции, полемики и равносметки” (ИЛ-БАН) – 2007 – 2009, от 2016 г. – „Българският модернизъм и постмодернизъм”
4. “Литература и политика” (ИЛ-БАН) – 2009 -2019
5. „Под­к­ре­па за раз­ви­тие на на­уч­ния по­тен­ци­ал на мла­ди уче­ни-ху­ма­ни­та­рис­ти и ук­реп­ва­не на про­фе­си­о­нал­ни­те им кон­так­ти със све­тов­но ут­вър­де­ни уче­ни в тях­на­та на­уч­на сфе­ра“ (ИЛ-БАН) – 2009 – 2011
6. „Литература и география“ (ИЛ-БАН) – 2012 –
7. Българска литература създадена от жени – история, статус, тенденции – (ИЛ-БАН) – 2014 –
8. Електронна база данни в помощ на учителите по БЕЛ в горния курс (9-12 клас) и обучителен курс за работа с нея(ИЛ-БАН) – 2014 –
9. Българската класика – знание за всички. Неизвестни архиви и културни контексти – (ИЛ-БАН) – 2016
10. Културноисторическо наследство, национална памет и обществено развитие (КИННПОР)(ИЛ-БАН) – 2019
11. Българската литература след Освобождението (1878) – личности и процеси, документи и артефакти (дигитален речник) – 2019 –

УЧАСТИЯ В МЕЖДУНАРОДНИ ПРОЕКТИ:

 

1. Word Express – проект за литературен обмен в Югоизточна Европа на британската фондация „Литература през граници“ – 2009 –
2. „Поезията свързва хората – моето любимо стихотворение” –  проект на фондация „Евенс“, Белгия – 2013
3. Европейски ценности в творчеството на български и македонски литературни творци през XXв. (съвместно с македонски университети и МАНУ) – 2014
4. „Поетичен перископ”, Лондон, Великобритания 2016 – публична звукова инсталация, предмет висок 1.8 м, съдържащ записани стихотворения от 30 европейски страни.
5. Versopolis – 2019 – европейска поетична платформа, която създава нови възможности за изгряващи европейски поети и е подкрепена от програмата на Европейската комисия „Креативна Европа”.

Има още →