Книгата е носител на наградата за дебютна стихосбирка „Южна пролет“ за 2002 г.
Стихосбирката започва с „Предговор“, в който се изтъква ценността на текста като ръкопис, който е събирал дълго време прах в Библиотеката, докато стане достатъчно ценен за откриване и публикуване. Изтъква се неосъществеността на книгата, която трудно може да изрази цялата ценност на ръкописа. Паратекстът също подчертава неосъществеността – подзаглавието гласи „Неосъществена книга“, а епиграфът е следният: „Книгите са като хората. / Понякога, не се сбъдват.“ Непознаваемостта на света е изразена чрез мотивите за разпадането и отлитането…
Добре дошли в Бдин! 