Уважаема г-жо Председател на Специализирания научен съвет по литературознание, уважаеми дами и господа, членове на съвета, драги колеги и гости,

Дисертационният ми труд на тема “Кръгът Стрелец и идеята за родното” се състои от четири глави – една въвеждаща, две основни и една заключително-обобщителна.

В първа глава – ВЪВЕДЕНИЕ В ПРОБЛЕМА ЗА РОДНОТО, съм очертал литературно-историческия и теоретичния контекст на проблема за родното в новата българска литература, като съм изследвал следните контекстуални полета: 1. Митологията, фолклорът и проблемът за родното; 2. Проблемът за родното и националната идентичност (Западният модел. Латерални етноси; Източният модел. Вертикални етноси); 3. Пенчо Славейков и модернисткото разбиране за родното; и 4. Гео Милев и авангардисткото разбиране за родното.

Първата световна война като социален и културен феномен на кризата дава повод на редица интелектуалци да се върнат при основите на възникването на човешката култура и да започнат да си задават въпроси за смисъла на човешкото предназначение изобщо. Така на основата на митологията се разрешават проблеми, свързани с колективната, но и с индивидуалната идентичност, започват да се задават въпросите „Кои сме ние?”, но и „Кой съм аз като част от това ние?”. С идването на модернизма настъпва все по силно разочарование от протичането на историята и се появява едно ново вглеждане в митологията, което доминира до края на 20-те години.Космогоничните митове, които Пенчо Славейков интерпретира, са универсални и това му помага да достигне до общочовешки значения – една основна задача на литературата на модернизма. Славейков поставя началото на едно ново модернистко разбиране на понятието родно, което се разкрива чрез интерпретация на мита, която измества историята.В своята интерпретация на митологични мотиви Гео Милев се отказва от редица аспекти на архаичната митология. Той се отказва от нейната функция да обяснява възникването на света и се насочва към проблемите на отделната личност. Отказва се и от нейната нормативистична и санкционираща функция, защото за него проблемите на модерната душа стоят отвъд доброто и злото. Милев заимства колективната насоченост на архаичната митология, но на подсъзнателно равнище, на ниво архетип. Така той разглежда проблемите на отделната личност, но на фона на едно митологично време и на фона на едно митологично пространство.

Има още →

В няколко статии на страниците на вестник „Изток“ Константин Гълъбов се опитва да утвърди естетиката на експресионизма. В тази насока той е безспорен продължител на линията на списание „Везни“. Но постепенно неговата привързаност към експресионизма отслабва и от бр. 53 на „Изток“ той заема дистанцирана позиция спрямо него. Тук ще се спрем на отношението на Гълъбов към Багряна, изразено в статията „На един златорожки сътрудник“¹. Естетиката на експресионизма се оказва неприложима към поетесата от сп. „Златорог“. Гълъбов определя стиховете на Багряна като „пълни със сетивност“, в тях „емоционалността отсъства едва ли не напълно“. Багряна според Гълъбов „се отнася чисто импресивно към външния свят, приема го такъв, какъвто е, примирена с неговата предметна хубост…“. Той дава пример със стихотворението „Гергьовден“, като заявява – „то е хубаво, но само като образност“. За него това стихотворение е „изящна бродерия“. ..

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=311&WorkID=16393&Level=1