Tag Archives: джаз

BULGARA: НОВИЯТ СТИЛ В МУЗИКАТА

Изображение

15 юни. Денят, в който колежката на моя приятел Х., онази която сбърка Емили Дикинсън с Чарлз Дикенс и която описах в списание „Книгите днес”, ме покани на своя рожден ден. За щастие тя чете списание „Егоист”, а не „Литературен вестник”, нито списание „Книгите днес”, така че няма да има повод да ми се обиди. Партито беше в някакво заведение на име Babbles. Поради своята служебна ангажираност, рожденничката закъсня и ние всички, аз и нейните приятели доста дълго почакахме. Аз обаче не успях да се впиша много добре в нейната компания, така и не можах да си обясня защо. Това даде повод на моето съзнание да се опита да стопи част от границите и бариерите с известно количество JB. Това от своя страна доведе до още по-голямо отчуждение.

И ето че в този момент, отново ме нападнаха моите халюцинации. Изведнъж пред очите ми изникна някакво огромно растение, от онези, които вместо с листа разполагат с уста. Растението потракваше със зъби, нещо като убедителното „Ела! Ела!” и държеше в ръка игла и банка, пълна с кръв. Ами сега! Възможно ли е събитието да вземе такъв обрат, че от рожден ден нещата да заприличат на Вартоломеева нощ? Растението ме погледна нагло и се втурна да нанесе първия си удар. А-А-А-А-А, извиках аз, но точно в този момент пристигна рожденничката и започна раздаването на подаръците. Тя, милата, не беше щастлива, защото получаваше заплата колкото всички нас, взети заедно и всеки един жест й се струваше недостатъчен. Когато разтърках очи, видях че пред мен стои растението с разтворена паст, но иглата беше забита в собствените му стебла, а отдолу под него имаше надпис: DANZKA, водката, която изненадва!!!

Има още

Вашият коментар

Filed under Без категория, Есета, Музика

МЕЖДУ СЕЛОТО И ВСЕЛЕНАТА!!!

pokana_kniga_111108

Винаги съм мечтал да бъда на една сцена с Теодосий Спасов

и мечтата ми се сбъдна

Вашият коментар

Filed under Гологан, Наука, Събития

Книга за Джако Пасториъс

djaco

Бил Милковски
JACO
прев. Иван Благоев
ИК „Сталкер”
228 стр.; 12 лв.
ISBN 954-9768-14-7

Книгата е интересна не само за почитателите на джаза, но изобщо за ценителите на литературата. Тя разглежда подробно живота на един от първомайсторите на бас китарата – Джако Пасториъс. Започва с неговите детски години в щата Флорида, с първите му музикални опити. По всичко личи, че Пасториъс е докоснат от Бога.

Неговата необикновена способност да изгаря във всичко, с което се захване скоро го довежда до там, че възкликва: „аз съм най-великият басист на света!”, а малко по-късно наистина го доказва. Книгата подробно проследява неговия възход на музикалната сцена, без да се впуска в излишни подробности, но отчитайки всеки важен етап в неговото творческо развитие.

Само за няколко години Джако става звезда от световна величина. Той успява да превърне бас китарата от акомпаниращ инструмент във взривно устройство, чрез което нагнетява своите почитатели. През 1978 г. Пасториъс е на върха с групата Weather Report.

Едва ли някой подозира, че му остават по-малко от десет години живот. Неговата всеотдайност в музицирането прескача границите на изкуството и го насочва по стръмнитата надолу, пристрастен към алкохола и наркотиците. За Джако не е достатъчно да бъде световна звезда, той иска да се превърне в легенда, подобно на своите кумири Чарли Паркър и Джими Хендрикс.

Последните звездни отблясъци отшумяват с групата Word Of Mouth и лудостта все повече надделява над гениалността. Пасториъс страда от Cophetua complex – емоционална нужда от хора, принадлежащи към низините. И ето че най-великият басист на света се оказва затворен в психиатрична клиника. Този трагичен факт е приет от музикалната индустрия като поредния PR трик.

Краят оттук нататък е неизбежен. През 1987 г. Джако Пасториъс е пребит до смърт от един бодигард и приключва своя звезден път на 35 години. За ценителите, книгата е снабдена и с подробна дискография.

Иван Христов

 

 

 

Вашият коментар

Filed under Музика, Рецензии