Kойто пожелае, може да подкрепи издаването на ЛВ като направи дарение или закупи символичен талон на стойност 5, 10, 20, 50 или 100 лв.
Банкова сметка: BG56BPBI79401049389602
Адрес: София 1606, ул. „Св. Иван Рилски“ N 1
Юробанк И Еф Джи България
BIC – BPBIBGSF
Заповядайте на премиерата на стихосбирката „Три“ от Петър Чухов, под редакцията на Екатерина Йосифова, Марин Бодаков и Йордан Ефтимов, с оформление на Владислав Лепоев, издадена от ИК „Жанет-45“.
Представянето ще се състои на 20 април от 19:30 часа, в рок бар „Фенс“, София, бул. „Васил Левски“ 114.
Книгата „Три“ ще бъде представена от доц. Александър Кьосев, с участието на етно-рок група „Гологан“, Силвия Чолева, Кристин Димитрова, Бойко Ламбовски, Георги Господинов, Стоил Рошкев, Иван Христов, Иван Ланджев, редакторите на книгата и дори автора.
На 3 февруари 2010 г., сряда, Домът на киното ще отвори широко вратите си от 20.30 часа за благотворителна вечер в помощ на пострадалите при бедствието в Хаити.
В събитието, подкрепено и от Български червен кръст, ще се включат поетите: Георги Господинов, Силвия Чолева, Марин Бодаков, Миглена Николчина, Борис Роканов, Мирела Иванова, Петър Чухов, Кристин Димитрова, Стефан Иванов, Надежда Радулова, Палми Ранчев, Марица Колчева, Димитър Кенаров, Поли Муканова, ВБВ, Камелия Спасова, Иван Ланджев, Ясен Атанасов, Диана Коленцова, Александър Мануилов, Станислава Станоева, Георги Савчев, Мина Стоянова, Станимир Панайотов, Мария Калинова, Иван Христов и Ясен Василев.
В инициативата ще участват и променящите кръвообращението музиканти от Nasekomix, „Гологан”, Деси от Phuture Shok, Ambient Anarchist и Popara.
Свой щанд с книги на български автори ще представи издателство „Алтера”. Всички приходи от продажбите ще бъдат използвани за настоящата благотворителна кауза.
В София е зима, в Хаити е лято, но неочакваното няма сезон. Любовта и съпреживяването също нямат сезони и география, но имат анатомия, клапи, камери и тонове.
Хаити е една от най-бедните страни в света и след опустошителните земетресения с магнитуди от 7 и 6.1 по Рихтер, в нея нарастват единствено откриваните нови жертви и тежко ранени, страхът, гладът, изолацията и изтощението. Ние можем да помогнем да не нараства отчаянието, да помогнем като не бъдем статисти.
Всеки може да се участва в Хаити не е филм с минимален дарителски вход от 5 лв., а след 22:00 часа и на Отворен микрофон със свое артистично изпълнение.
Влезте в сърцата си!
Всички приходи от събитието ще бъдат преведени на специално откритата от БЧК банкова сметка в подкрепа на спешния апел на Международната федерация на Червения кръст и Червения полумесец за помощ на пострадалите в Хаити. Те ще бъдат използвани за осигуряване на подслон, медицински грижи, храна, вода и други най-неотложни нужди от първа необходимост. На събитието ще присъстват представители на БЧК. Сметката е отворена за дарения и извън рамките на организираната благотворителна вечер.
УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД
IBAN: BG 64 UNCR 7630 1078 6609 13
BIC: UNCRBGSF
БЪЛГАРСКИ ЧЕРВЕН КРЪСТ
Иван Христов, Музей на науката, Минеаполис, САЩ, 2009 г.
Иван Христов излъчва спокойствие и благост. Той е поет, литературен критик и музикант – избраният от него ред на нещата. И си има Бдин. Бдин е магическа дума при среща с личността на Иван Христов. Какво е тя за него, това читатeлят ще открие в отговорите по-долу. И не можах да подмина с леко сърце уж подметнатата фраза на Иван: “голямата грешка на поета е, че се е родил поет“. Не, не си говорихме за драми и несбъднатости. Говорихме си за поезия, която винаги изплуваше на повърхността над другите неща. Може би единствено не над любовта, ако те можеха да се подреждат и степенуват.
Поет, музикант, литературен критик – кой е Иван Христов?
Възприемам себе си в следния ред – поет, литературен критик, музикант. Понякога обаче обичам да бъда критичен и музикален в поезията, поетичен и музикален в критиката и поетичен и критичен в музиката. В днешно време поезията е в маргиналията на света. Редица поети предпочитат да пишат романи, за да си изкарват прехраната. Аз предпочитам да записвам компактдискове. Понякога възприемам себе си като “поет с кавал”. Мисля, че след Орфей, единствено Теодосий Спасов продължава тази традиция.
Filed under Интервюта
пл. Славейков, София, румънският поет Раду Ванку (в ляво) и Иван Христов, 2010 г.
Слънцето бавно потъва в дрезгавината на отсрещните сгради и на площад „Славейков” са останали само местните скитници, пияници и кучета. Паважът е покрит с всевъзможни отпадъци, сякаш допреди малко тук се е водила поредната световна война. После минават святкащите коли на „ВОЛФ”, подобно космически кораби, след които не остава нищо. И само двамата Славейковци стърчат като символ на непреходното и преходното в нашия живот. Никой дори не подозира, че днес, цял ден тук е бушувал един различен свят, изпълнен със страсти и разочарования, с желание за успех и неочаквано падение, с деликатност и възпитаност, и наглост и простащина.
Улицата – това е мястото на контраста. Площадът – сърцето на града. Отдавна площад „Славейков” се е превърнал в митология. Той е забележимо място дори за онези, които не се интересуват от четенето на книги. Но докато в обикновената книжарница книгата стои някак успокоено и тържествено, тук тя буквално е изложена на превратностите на съдбата.
Filed under Есета
Моят първи „Бьов Строганов“!
Георги Господинов е прав,
няма нищо по-вкусно
от имената.
Книжарница “Пингвините” в Стара Загора
Ако вие сте случаен минувач и се разхождате по една от най-оживените търговски улици в София – „Граф Игнатиев”, няма начин да не забележите могъщия, извисяващ се над вас – ORANGE CENTRE. Тук обаче не предлагат портокали, нито отглеждат портокалови дървета. Тук можете да влезете и да излезете с портокалово настроение, като си тананикате онази стара детска песничка – „Оранжево небето, оранжеви тревите, оранжев съм и аз!”.
Вероятно това е едно от онези цветни места, от които нашето, привикнало на сивия градски пейзаж око се изненадва. ORANGE CENTER, „Граф Игнатиев” № 18 – това, всъщност, е мащабен търговски комплекс, предназначен да удовлетвори една голяма част от вашите физически и душевни потребности.
Filed under Есета
Камелия Спасова
“Парцел №17″
Изд. “Макрос” 2007
46 стр., цена не е указана
ISBN 978-954-561-306-7
Още в заглавието тази книга ни подвежда. “Парцел №17″ звучи като място, в което няма някакви разпознаваеми знаци, като място, където би могло да се разиграе една драма на анонимността. Но по парадоксален начин точно този топос задава идентичността на лирическата героиня.
Стихосбирката е снабдена с предговор и в самото начало ни дава няколко ключа, през които бихме могли да я четем. “Парцел №17″ е място, където мъртвите и току-що родените се срещат. Като част от стари гробища парцелът се превръща в сигурно скривалище на детски съкровища. От предговора разбираме още, че героинята посещава това място след години и неговата ограбеност е алегория за ограбеността на съзнанието на възрастния човек. Но фактът, че едно огледало за обратно виждане все пак е останало преобръща действителността и става начало на книгата. Така говоренето в “Парцел №17″ се разгръща на няколко нива – между живите и мъртвите, между децата и възрастните и между действителността и огледалността.
Filed under Рецензии
Добре дошли в Бдин! 