В четвъртък, 19 април, от 18:30 ч. в книжарницата в подлеза пред Софийския университет ще има представяне на новия роман „Човекът и сянката“ на Владимир Левчев, издаден от „Сиела“. Заповядайте!

ПРЕМИЕРАТА НА КНИГАТА ЩЕ СЕ СЪСТОИ НА 26.03.2010, ПЕТЪК ОТ 18.00 ЧАСА В КНИЖАРНИЦА-КАФЕНЕ-ГАЛЕРИЯ КРЪГ +, УЛ. БУДАПЕЩА №5, СЪС СПЕЦИАЛНОТО УЧАСТИЕ НА ЕЛКА ТРАЙКОВА, МИТКО НОВКОВ И КАМЕЛИЯ СПАСОВА. МОДЕРАТОР НА ВЕЧЕРТА ЩЕ БЪДЕ ИЗДАТЕЛЯТ МАРИАНА ТОДОРОВА. ВХОД СВОБОДЕН.

ЗА КНИГАТА

Настоящото изследване има пионерски характер и запълва празнина в интерпретирането на литературното ни наследство. Иван Христов чете разноречивата естетика и поетика на кръга „Стрелец“ през проблема за родното, който, от една страна, е възлов за идеологията на кръга, а от друга страна, е извънредно актуален понастоящем с оглед на социополитическата и социокултурната ситуация, в която се намираме, както и с оглед на особения акцент върху „родното“, поставен от българския постмодернизъм. Разкривайки глобалисткия проект на кръга „Стрелец“ за практически възможния синтез между „родното“ и „чуждото“, между „източното“ и „западното“, Иван Христов дава отговор на редица наболели културологични въпроси от нашето настояще.

                                                                                                                                                                                                                Цветанка Атанасова

В осмислянето на този в същността си разноезичен и амбивалентен проект Иван Христов не се ограничава само с литературоведския анализ. Неговият подход е успешно работещ интердисциплинарен синтез между фолклористика, философия, културна антропология, социология, чрез който, последователно разплитайки литературноисторическия сюжет, книгата представя проблема за родното през оптиката на модерната хуманитарна наука.

                                                                                                                                                                                                                                             Елка Трайкова

Иван Христов не само разглежда феноменологично кръга „Стрелец“ и възникващите в неговия контекст концепции, естетически принципи и полемики, както и неговата ключова и свързана с родното проблематика, а от една страна, извежда този проект в общия контекст на българската култура и формиращите я проблеми и ситуации през ХІХ и ХХ век, и от друга – внимателно и последователно анализира свързаните с визията за родното и неговата културна мисия философски идеи, оказали влияние върху идейната и естетическата парадигма на кръга „Стрелец“.

                                                                                                                                                                                                                                   Едвин Сугарев

Книгата „Кръгът „Стрелец“ и идеята за родното“ представлява едно наистина задълбочено, подробно, изключително добросъвестно и систематично изследване на проблематика, която е колкото традиционно позната, толкова и традиционно заобикаляна в сложността си – в своята многопластова обвързаност с други литературни периоди, явления и проблеми.

                                                                                                                                                                                                                                   Елка Димитрова

БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ
ИНСТИТУТ ЗА ЛИТЕРАТУРА
СЕКЦИЯ НОВА И СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА
СПЕЦИАЛИЗИРАН НАУЧЕН СЪВЕТ ПО ЛИТЕРАТУРОЗНАНИЕ ПРИ ВАК

ВИ КАНЯТ НА ПУБЛИЧНАТА ЗАЩИТА НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД НА ИВАН ХРИСТОВ

КРЪГЪТ “СТРЕЛЕЦ” И ИДЕЯТА ЗА РОДНОТО
за присъждане на образователната и научна степен „доктор“

НАУЧЕН РЪКОВОДИТЕЛ:
Ст.н.с. ІІ ст. д-р ПЕНКА ВАТОВА
РЕЦЕНЗЕНТИ:
Чл.-кор. проф. д-р МИЛЕНА ЦАНЕВА
Ст. н. с. ІІ ст. д-р ЕЛКА ТРАЙКОВА

Публичната защита на труда ще се проведе на 17.12. 2008 г. от 16.30 ч. в зала 102, бл. 17 на БАН, бул. „Шипченски проход“ 52.

Дисертационният труд „Кръгът „Стрелец“ и идеята за родното“ се състои от двеста петдесет и осем страници и съдържа четири глави: Глава първа – ВЪВЕДЕНИЕ В ПРОБЛЕМА ЗА РОДНОТО, която от своя страна се състои от четири части: 1. Митологията, фолклорът и проблемът за родното 2. Проблемът за родното и националната идентичност, с две подчасти: 2.1. Западният модел. Латерални етноси, 2.2. Източният модел. Вертикални етноси 3. Пенчо Славейков. Модернисткото разбиране за родното и 4. Гео Милев. Авангардисткото разбиране за родното; Глава втора. КРЪГЪТ „СТРЕЛЕЦ” И ИДЕЯТА ЗА РОДНОТО с две части: 1. Кръгът „Стрелец”. Осмислянето на традицията, която от своя страна се състои от четири подчасти:1.1. Митологията и фолклорът като подстъпи към родното 1.2. Кръгът „Стрелец” и Христо Ботев 1.3. Кръгът „Стрелец” и Българското възраждане 1.4. Кръгът „Стрелец” и Пенчо Славейков; 2. Кръгът „Стрелец” в художествения и културния контекст на своето време, която от своя старана се поделя на пет части: 2.1. Кръгът „Стрелец” и Освалд Шпенглер 2.2. Кръгът „Стрелец” и Николай Лилиев. Отношението към символизма 2.3. Кръгът „Стрелец” и Елисавета Багряна 2.4. Кръгът „Стрелец” и Никола Фурнаджиев 2.5. Стихотворението „Коли” на Далчев и идеята за родното; Глава трета. КРЪГЪТ “СТРЕЛЕЦ”. ПАРАМЕТРИТЕ НА РОДНОТО, която се състои от 8 части:1. В търсене на физиономичното 2. Между Запада и Изтока 3. Между бъдещето и миналото 4. Между науката и религията 5. Между града и селото 6. Между критика и проповедника 7. Между рефлексивността и чувството 8. Между баналното и изключителното; Глава четвърта. ЗАКЛЮЧЕНИЕ. Приносът на стрелците в осмислянето на проблема за родното, която се поделя на четири части: 1. Към съзнателно европеизиране 2. За органично приобщаване към западноевропейските ценности 3. Родното като равноценно на чуждото 4. Визии за родното през 20-те години

В няколко статии на страниците на вестник „Изток“ Константин Гълъбов се опитва да утвърди естетиката на експресионизма. В тази насока той е безспорен продължител на линията на списание „Везни“. Но постепенно неговата привързаност към експресионизма отслабва и от бр. 53 на „Изток“ той заема дистанцирана позиция спрямо него. Тук ще се спрем на отношението на Гълъбов към Багряна, изразено в статията „На един златорожки сътрудник“¹. Естетиката на експресионизма се оказва неприложима към поетесата от сп. „Златорог“. Гълъбов определя стиховете на Багряна като „пълни със сетивност“, в тях „емоционалността отсъства едва ли не напълно“. Багряна според Гълъбов „се отнася чисто импресивно към външния свят, приема го такъв, какъвто е, примирена с неговата предметна хубост…“. Той дава пример със стихотворението „Гергьовден“, като заявява – „то е хубаво, но само като образност“. За него това стихотворение е „изящна бродерия“. ..

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=311&WorkID=16393&Level=1

Как си представяме класиката днес?

Първото нещо, което ми идва наум е – русокоса, дълги и тънки крака, сини очи, говори английски. Не! Това, всъщност не е класиката, а колежката на моя приятел Х, за която той ми разказа следната история:

СУ „Св. Климент Охридски” – изпит по американска литература. Въпросната колежка тегли въпрос – Емили Дикинсън. Без да й мигне окото, Y преписва и изкарва 5.50 на изпита. След няколко седмици моят приятел Х в непринуден разговор я пита – „Какво ти се падна на изпита по американска литература?” „Дикенс”- отговаря тя.

Изкуших се да разкажа тази кратка случка, която не е анекдот, а е взета от реалния живот, защото тя е показателна за състоянието на класиката днес. Ако се вгледате внимателно в образа на Y, ще видите, че тя отговаря на класическата представа за красота на средно-интелигентния мачо. От колко много места в града ни гледат красавици от този тип. Нещо повече – те се превръщат в норма. Всъщност, това е начинът, по който масовата култура представя себе си за класическа и се опитва да измести самата класическа култура.

Има още →

Иван Христов 2009 г., фото: Анахит Хайрапетян

КНИГИ:

1. Сбогом, деветнайсти век 2001 (поезия, 29 стр.) Академичен център за литература и култура, ISBN 954-90721-7-7
2. Бдин 2004 (поезия, 48 стр. ) ИК Жанет 45, ISBN 954-491-196-0
3. Кръгът „Стрелец“ и идеята за родоното 2009 (научно изследване, 267 стр.) Карина М, ISBN 978-954-315-060-1
4. Американски поеми 2013 (поезия, 80 стр.) Издателство за поезия „ДА”, ISBN 978-619-7082-04-3
5. На турски език – Bdin, O Bataklik, (поезия, 79 стр.) Издателство Delta, Истанбул 2015 г., ISBN 9786054841882
6. На български и румънски език – „Бдин, следван от Aмерикански поеми”/„Bdin, urmat de Poeme americane”, (поезия, 205 стр.) издателство Макс Блехер, Бистрица 2016 г. ISBN 978-606-8577-25-8
7. Иван Христов, „Любовен речник”, Изд. ВС Пъблишинг, София 2018, меки корици, 85 стр. ISBN: 9786197390018
8. На френски език – „Стихотворения”, И-во „La Traductière”, превод на френски Мари Врина-Николов, превод на английски Анджела Родел, 64 стр. Париж 2019, ISBN : 979-10-97304-21-8
9. Христов, Иван – Из „Любовен речник”, И-во Ars Poetica, превод на словашки Игор Хохел, превод на английски Анджела Родел, 67 стр. Братислава 2019, ISBN : 978-80-89963-10-2

ДИСКОГРАФИЯ:

Опит за запомняне 2005 (музикален албум) ИК Стигмати

Гологан 2019 (музикален албум)

ОБРАЗОВАНИЕ:

2009 –

Доктор по филология

Тема на дисертацията: Кръгът „Стрелец“ и идеята за родното

2008-2005

Редовен докторант в Направление по Нова и съвременна българска литература – Институт за  литература, научен ръководител – ст.н.с. д-р Пенка Ватова

1996-2001

Софийски университет „Св. Климент Охридски“,

Факултет по славянски филологии, спец. Българска филология

1991-1996

Национална Априловска гимназия, спец. Култура, естетика, изкуствознание

УЧАСТИЯ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПРОЕКТИ:

1. “Периодика и литература” (ИЛ-БАН) – 2006 –
2. “Актуални прочити на новата българска литература” (ИЛ-БАН) – 2007 –
3. “Българският модернизъм: мирогледни и естетически позиции, полемики и равносметки” (ИЛ-БАН) – 2007 – 2009, от 2016 г. – „Българският модернизъм и постмодернизъм”
4. “Литература и политика” (ИЛ-БАН) – 2009 -2019
5. „Под­к­ре­па за раз­ви­тие на на­уч­ния по­тен­ци­ал на мла­ди уче­ни-ху­ма­ни­та­рис­ти и ук­реп­ва­не на про­фе­си­о­нал­ни­те им кон­так­ти със све­тов­но ут­вър­де­ни уче­ни в тях­на­та на­уч­на сфе­ра“ (ИЛ-БАН) – 2009 – 2011
6. „Литература и география“ (ИЛ-БАН) – 2012 –
7. Българска литература създадена от жени – история, статус, тенденции – (ИЛ-БАН) – 2014 –
8. Електронна база данни в помощ на учителите по БЕЛ в горния курс (9-12 клас) и обучителен курс за работа с нея(ИЛ-БАН) – 2014 –
9. Българската класика – знание за всички. Неизвестни архиви и културни контексти – (ИЛ-БАН) – 2016
10. Културноисторическо наследство, национална памет и обществено развитие (КИННПОР)(ИЛ-БАН) – 2019
11. Българската литература след Освобождението (1878) – личности и процеси, документи и артефакти (дигитален речник) – 2019 –

УЧАСТИЯ В МЕЖДУНАРОДНИ ПРОЕКТИ:

1. Word Express – проект за литературен обмен в Югоизточна Европа на британската фондация „Литература през граници“ – 2009 –
2. „Поезията свързва хората – моето любимо стихотворение” –  проект на фондация „Евенс“, Белгия – 2013
3. Европейски ценности в творчеството на български и македонски литературни творци през XXв. (съвместно с македонски университети и МАНУ) – 2014
4. „Поетичен перископ”, Лондон, Великобритания 2016 – публична звукова инсталация, предмет висок 1.8 м, съдържащ записани стихотворения от 30 европейски страни.
5. Versopolis – 2019 – европейска поетична платформа, която създава нови възможности за изгряващи европейски поети и е подкрепена от програмата на Европейската комисия „Креативна Европа”.

Има още →