Tag Archives: бдин

Обичам да се разхождам

и да дишам чист въздух,

привечер, в градината,

сред пенсионери,

влюбени

и наркомани,

сред онези, дето

нямат бъдеще

Сметището в Бдин

има това свойство,

че никога не свършва.

Откога вървя, вървя, вървя…

То е начало и край,

безкраен хоризонт на очакване.

Тук може да се види всичко:

от парчета пластмаса

до изрезки от стари вестници,

непотребни билети за влак,

снимки на непознати момичета,

сакати детски кончета,

бутилки Coca-cola,

бюстове на Ленин и Сталин,

използвани презервативи,

счупени и пречупени кръстове,

книги от Марко през Маркс до Маркес,

полумесец до сърп и чук…

Понякога срещам

и други поети,

но те говорят чужди езици

и принадлежат към

чужди литератури,

така че не можем

да осъществим контакт.

Понякога лягам

в някой кашон

и се чувствам

като дете

в утроба,

сънувам, че летя…

Понякога сметището

е топло и диша.

Понякога си мисля,

че хората тук

живеят като прелетни

птици —

 

от Север на Юг,

от топло към студ

и обратно.

Така на всеки

четирсет години.

Пуша един фас

и нямам

къде да го хвърля

                                            На Веси

Трябва

да си мислим

за добри неща,

за добри

и хубави неща.

Понякога,

изпреварвам

времето.

Понякога,

чувам Глас:

„Почакай,

не бързай,

Иване,

когато скоростта

на протичане

надхвърли

човешките измерения,

тя е равна

на нула.“

Навярно

преживелите стрес

са склонни към

лоши мисли.

Не знам

историците

как измерват

времето,

но знам

как се остарява

за една секунда

с двайсет години.

„Почакай,

не бързай

Иване…“

Трябва

да си мислим

за добри неща

и знам,

че те ще ни се

случат

Реката

                  Тя тече

                  и повлича

                  нашите стени,

                                    диги,

                                    мостове

                                    и бентове.

                                    Реката.

                  Тя руши

                  и погубва

                  нашите здания,

храмове,

бюстове

и постаменти.

Реката.

                  Тя влече

                  и изтрива

                  нашите семейни

                                      портрети,

                                      родословни дървета,

                                      домашни реликви.

                                      Реката.

                  Тя отваря

                  и възкресява

пантеони,

музеи,

мавзолеи

и гробници,

          

                      а нашите

                      живи тела

                      заключва

                      във душни

                      каюти.

                      И потъват

                      нашите кораби,

                      и ние крещим,

                      но наште гърла

                      се пълнят с вода

                      и заглъхва

                      на дъното

                      нашият Глас…

 

                      О, Реката!

                      Тя е толкова

                      непостоянна,

                      ефирна и лека,

                      но как силно боли,

                      когато убива.

                      И ние нямаме

                                шанс,

                      защото тя е всичко

                                за нас,

                      нашата Смърт

                      и нашето щастие,

                      нашата Вечност

Мили татко,

вярвам, че ти

си във Рая

и така като

ме гледаш отгоре,

моля те,

запали

в райската църква

една свещ за мене,

защото тук при нас

долу

едните събориха

църквите,

а пък

другите убиха

душите

Продължавай да сънуваш,

мила моя…

Продължавай да сънуваш…

Аз ще браня от лъчите

                            с длани

                            твоите клепачи

Продължавай да сънуваш,

мила моя…

Продължавай да сънуваш…

Виж, реката

         и града

         как се усмихват

Продължавай да сънуваш,

мила моя…

Продължавай да сънуваш…

Само във съня сме чисти

                                  и добри

                                  и истински

Продължавай да сънуваш…

Продължавай да сънуваш,

мила моя…

Само в твоя сън

                       за мъничко

                       ще оживея

Както си вървях

край реката,

изведнъж видях

камък във тревата.

Отмахнах кръглите очила

и се наведох да прочета:

„Тук лежи един поет,

талантлив за пет.

Христов го наричаха,

всички го обичаха.

Той размесва времената

сякаш дяла със теслата.

На словесния Балкан баира

е за неговата лира.

Музи покрай него много,

но поезията малко.

Ако го погледнеш строго,

ще си кажеш — „жалко“!

Ти, критико благороден,

виж таланта самороден,

че по дух и по стил

той биде Един,

но за беда

замина за Бдин.“