Tag Archives: бдин

Звън на остър метал, току-що нанесъл съдбовен удар: дрънчи, хрущи, скърца: Бдин е като брадвата на палача, стигнала до дръвника, но отрязала преди това кости, жили, прешлени: Б-д-и-н(н-н-н) – и една глава се търкулва; Б-д-и-н(н-н-н) – и още една глава се търкулва. Сеченето, рязането, трошенето на кости и сухожилия, каквото е всъщност Бдин -ът – инквизиция на невъзможното измъкване, е подсказана, поетът, изглежда, е бил в благоразположение към поприбързаните и сякаш повече сърфиращи/бягащи по вълните, отколкото гмуркащи се в/към дълбочините читатели, трябва само да я чуем/видим:

Бдин – история на звука

хру хру хру
хръ хръ хръ
хра хра хра
хре хре хре
хри хри хри
хри хри хри
хре хре хре
хра хра хра
хръ хръ хръ
хру хру хру

Плътта хру-ска, хръ-ска, хра-ска, хре-ска, хри-ска и пак същото в обратен ред, но плътта не хро-ска, нито пък хрю-ска или хря-ска. Защо ли? Защото о-то на болката трябва да бъде скрито, ю-то на неистовството трябва да не бъде изявено, я-то на крясъка трябва да бъде приглушено. Защото Бдин не е книга за оплаквания, откази или революция, Бдин е книга за регистрация, констатация и перформация. Казва:

Сметището в Бдин
има това свойство,
че никога не свършва.
Откога вървя, вървя, вървя…

Всичко е Бдин , не случайно няма стихотворение, което да не се казва така, сиреч да не сече, да не замахва с брадвата, огромната брадва/ на времето. Всяко от тях е не По Набоков („Покана за екзекуция“), всяко представлява самата екзекуция или по-точно самоекзекуцията си/ни. Писането на Бдин – покана за самоекзекуция, а четенето на Бдин – нейното привеждане в изпълнение: Бдин е real-ът и reality-то на самоекзекуцията (ни)…

http://liteos.de/ivan_hristov/kritbdin1.htm

…Бдин е не само старото име на Видин, то е едно утопично място…

Георги Господинов

Началото на този текст е донякъде полемично, защото според мене утопичността на Бдин във втората поетическа книга на Иван Христов е само привидна. Бдин е пространството на поетическите визии, на преживяването и самоосмислянето на Аза в книгата, ала то е далеч от въобразеността, защото, макар и метафорично, не оставя колебания, че обозначава мястото тук и сега, родината на Аза. Би било окуражително, ако Бдин беше утопично място, защото тогава, независимо от степента на очакване, той щеше да бъде обект на копнеж и надежда. Ала Бдин в тази книга е на противоположния полюс.
Че Бдин не е „не-място“, че не е несъществуващо място, доказват най-малко топосните обозначавания — „[видях] гроба на Левски и Ботев“, „[в] квартала за безнадеждни, / наречен не случайно „Надежда“, „жълтите павета“, но и редица други, повече или по-малко конкретни отпратки в текстовете, сочещи към българското и България (днес). Ако припомним предходната поетическа книга на Иван Христов — „Сбогом, деветнайсти век“, то тогава „Бдин“ може да се разчете и като времето, започващо с българския двайсети. (Всъщност в осмислянето му и в двете книги той е едно все започващо и нивга несвършващо време, отколешно и сякаш завинаги.)
„Бдин“ е книга за дълбокото лично преживяване на едно място на разрухата, на изчерпаността, на невъзможното случване, на било-то, не на бъде-нето. И в този смисъл, не без горчива ирония, не е случаен изборът на назоваването му със старото име на Видин (до началото на XI в. Бъдин, след това Бдин) — последното българско владение, с чието падане под османска власт настъпва окончателната гибел на средновековната българска държавност, последният отблясък на блясъка. Нищо, че с Бдин (като Видин) географски започва България, погледната откъм онова, което сме свикнали да наричаме „света“. Обозначена като „Бдин“, от място, в което се раждаме, родината в книгата на Иван Христов става място, в което животът не започва, а е вече завършил…

http://www.slovesa.net/%D0%B1%D0%B4%D0%B8%D0%BD-%D0%BD%D0%B5%D1%83%D1%82%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BC%D1%8F%D1%81%D1%82%D0%BE/

БДИН ХІV

                                                                                    На Джон Ленън

 

„Къде отиваме, момчета?“

„На върха, Джони!“

„А къде е той, момчета?“

„От най-високото – малко

по-нагоре.“ 

(бдинска народна песен)

 

 

Всеки ден,

като слизам от трамвая

в квартала за безнадеждни,

наречен не случайно „Надежда“,

срещам Джон Ленън:

Добър ден, Джони!

Добър ден, сър!

Как си, Джони?

Благодаря, добре, сър!

Все с това бледо английско лице,

все с тези очила и коса —

Джон Ленън живее в „Надежда“

и продава велосипеди.

Всеки ден:

Добър ден, Джони!

Добър ден, сър!

Как си, Джони?

Благодаря, добре, сър!

Да, Джон,

тук няма опасност

да връхлети някой луд

и да стреля.

http://liternet.bg/publish14/i_hristov/bdin/bdin_hr.htm

Гръцката певица Марта Мавроиди написа песен по мотиви от Бдин.

Песента е включена в албума „Градината на Рила“.

 

http://crosspoint.mediabg.eu/?p=1423

www.myspace.com/marthamavroidi 

Αχ για δες

Το κλαρί με τα μπουμπούκια

Γέρνει προς τον ποταμό

Απ’ το βάρος τα λουλούδια

Σκύβουν για να πιουν νερό

 

            Σιγανά, ναι σιγανά, σιγανά σου τραγουδώ

            Ήσυχα που είναι τώρα μα εσύ δεν είσαι εδώ

 

Αχ για δες

Το λιβάδι διψασμένο

Περιμένει την βροχή

Πήλινο κορμί απλώνει

Απ΄ τον ουρανό να πιει

 

            Σιγανά, ναι σιγανά, σιγανά σου τραγουδώ

            Ήσυχα που είναι τώρα μα εσύ δεν είσαι εδώ

 

Αχ για δες

Μεθυσμένο το σταφύλι

Ρόγα μαύρη και πικρή

Από το τσαμπί πως πέφτει

Απαλά πάνω στη γη

 

            Σιγανά, ναι σιγανά, σιγανά σου τραγουδώ

            Ήσυχα που είναι τώρα μα εσύ δεν είσαι εδώ

See,

The branch with the buds

Bends towards the river

From the weight the flowers

Lean over to drink water

 

            Softly, yes softly, softly I sing to you

            It’s so quiet now, but you’re not here

 

See,

The field thirsty

Awaits the rain

Spreads its body of clay

To drink from the sky

 

            Softly, yes softly, softly I sing to you

            It’s so quiet now, but you’re not here

 

See,

Drunken the grape

Black and bitter

How softly it falls

From the bunch to the ground

 

            Softly, yes softly, softly I sing to you

            It’s so quiet now, but you’re not here