Tag Archives: БАН

Женската тема става актуална в европейската и респективно в българската култури с избухването на Първата световна война. Мъжката част от населението отива на фронта и жените се оказват в положение да заемат обществени позиции, смятани до този момент за предимно мъжки. Но това води до редица промени в обществения манталитет, до опити да се осмисли тази промяна. Краят на 20-те години е времето, в което и в България се появява първият професионален писател – жена. Настоящият доклад анализира подробно как става това. Той се спира на женската тема, намерила място на страниците на вестник „Изток” – издание на кръга „Стрелец”. Най-общо този въпрос се разглежда в три аспекта: 1. Жените и Големите творци – Гьоте, Ницше, Вагнер 2. Жените творци – Зинаида Гипиус, Елен Кей, Оливия Шрайнер, Селма Лагерльоф и др. И 3. Жената като обществено-социален феномен. Основните насоки на третиране на темата са: Жената и войната, Жената и Реформата, Жената и отчуждението, Жената и творчеството.

В първата част на „Рибен буквар” водещият Иван Христов и гост-водещият Росен Теодосиев разговарят с проф. Миглена Николчина за нейната книга „Изгубените еднорози на революцията. Българските интелектуалци през 80-те и 90-те години”. Книгата анализира две десетилетия критически дебати върху политическото и човека в перспективата на падането на комунизма и така наречения „край на историята”. В основната си част изследването се базира на автори и текстове, свързани с теоретичните търсения в България през 80-те години. „Изгубените еднорози на революцията” е книга, загрижена за способността да се запазят условията, които правят мисленето възможно.
Във втората си част „Рибен буквар“ ви среща с Марко Иванов, който е завършил биология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” и към момента е биолог в Тракийско херпетологично дружество. Той се опитва – заедно с колегите си, да се занимава с наука. Необходимото финансиране за тази дейност получава от две пътуващи терариумни изложби. Сигурно ще ви е любопитно да узнаете, че от фауната в България са описани около 33 вида влечуги, сред които 4 вида костенурки, 16 вида змии и 13 вида гущери, както и други 4 вида, статутът на които се изяснява и е предмет на обсъждания. Както се вижда, в България си имаме доста змии, а заедно с тях в съзнанието ни пропълзяват и много митове и суеверия.

В първата част на „Рибен буквар“ говорим с Божана Филипова за броя на „Литературен вестник“, посветен на писателя Джеймс Джойс. За новите тенденции в джойсознанието и техния отзвук у нас – от 18 часа. С психолога Димитър Цветков от фондация „Защитено жилище Заедно“ говорим за самозапалването като форма на протест. Какво може да накара един човек да сложи край на живота си чрез самозапалване? Какви са изводите за обществото след този краен акт? Има ли подобни примери в българската история? В рубриката „Академична визитка” ви срещаме с Георги Стефанов, главен асистент в Института по металознание „Акад. Ангел Балевски“ към БАН, който три пъти е бил на специализация в Института по материалофизика във Виена. С него разговаряме за производството на наноматериали и тяхното предназначение. Обсъждаме допирните точки и разликите в научната работа в България и по света.
Бъдете с нас в този така или иначе дъждовен ден!

В първата част на „Рибен буквар” разговаряме с докторанта Моника Михайлова от Софийския университет за нейното изследване „Идеята за време в художествените произведения с колажен характер – съвременни методически концепции и практики в образователния процес”. Изследването има за цел да проучи, анализира и практически да адаптира художествени концепции и дейности в съвременния образователен процес по изобразително изкуство, свързани с идеята за време в произведения с колажен характер. Планираната методическа система за конкретна педагогическа работа със студенти по темата предлага да даде принос в педагогиката, който приложен в практиката, би могъл да обогати обучението по изобразително изкуство и неговото осъзнаване като част от времево-пространствения континиум.
Във втората част ви срещаме с Владислав Христов, който е защитил дисертация към секция “Селекция на културните растения “ в Земеделския институт в Шумен. С него разговаряме за особено привлекателния за тютюнопроизводителите едролистен сорт „Бърлей“. В какви направления са изследванията, провеждани с него? Намира ли благоприятна почва у нас? Какъв е пътят на тютюна от семето до цигарата и тютюневия дим?

В първата част на предаването „Рибен буквар“ ни гостува проф. дбн Илза Пъжева – учен-представител на фондация „Александър фон Хумболт” в България. С нея разговаряме за Хумболтовия съюз в България, който е автономна организация с нестопанска цел – научно-творческо сдружение на стипендианти на германската Фондация „Александър фон Хумболт“, наречени хумболтианци. Германската Фондация „Александър фон Хумболт“ със седалище в Бон е една от най-престижните научни фондации в света, с дълга история и голямо влияние върху световната наука. Хумболтианците са най-често в научния елит на своите страни. Каква е селекцията, през която трябва да се премине и имат ли шанс българските кандидати?

Във втората част на „Рибен буквар“ разговаряме с Росица Чернокожева от Институт за литераутра към БАН. Повод да я поканим е нейното съставителство на наскоро излязлата антология на хумор за деца „Драги ми Смехурко…“, том 1. Антологията подбира най-ценното от класическото наследство на литературата за деца. С този обхват (от Петко Р. Славейков до Константин Константинов) тя е първа по рода си, предназначена е за широк кръг читатели, за всеки, който търси детето у себе си.

Бъдете и този петък с „Рибен Буквар“ от 18ч!

В първата част на „Рибен буквар“ говорим с д-р Диляна Иванова от музея The Field  в Чикаго за нейната дисертация „Житейски разкази за всекидневието в социалистическия град. (По примера на Русе)“. Поставила си за цел да предложи подход за изследване на социалистическото всекидневие през призмата на микроисторията, Диляна Иванова се съсредоточава върху представите на обикновените граждани и осмисляните от тях промени в обществото, държавата и икономиката. Ще се фокусираме не толкова върху историческата конкретика за града, а върху антропологическите категории чрез които се описва социализма в Русе в устните разкази на жителите си.

Може би си мислите, че знаем всичко за царството на животните? Донякъде е така, но – само донякъде. Във втората част на предаването ще говорим за книгата „(Не)обикновените животни“ с нейния автор д-р Чавдар Черников. Ще имате възможността да чуете куп непознати и невероятни факти от животинския свят, представени с такава удивителна компетентност и лекота, че духът на откривателя ще се събуди у всекиго от вас, а възхищението ви пред великото чудо на живота ще набере непознати сили. Разговорът ще бъде преплетен между книгата, животните и списание „Българска Наука“, в списването на което нашият гост е от самото му начало…

В рубриката „Академична визитка” на „Рибен буквар” ви запознаваме с Борис Ценов, асистент в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания на Българската академия на науките. Научните му интереси са свързани с палеоботаника, палеоекология и палеоклиматология. В ежедневната си дейност той използва индуктивни методи и издирва останки от растения. Може ли на базата на интерпретация на данните да се направят изводи за предстоящи екологични и климатични условия? Какво ни разкрива още палеоботаниката през очите на Борис Ценов, вижте и чуйте сами! Във втората част на „Рибен буквар” разговаряме с доц. д-р Вихра Баева за съвременната религиозна култура, за два малко известни местни култа от Южна България – Златната ябълка в кв. Горни Воден, гр. Асеновград, и Света Зона в гр. Мелник. И двата случая съчетават християнски елементи и фолклорни практики и включват ритуали за лекуване на безплодие при жените чрез опасване с колан или конец.
Бъдете с нас и този петък от 18 часа!

В първата част разговаряме с доц. д-р Пенка Ватова за Деня на народните будители, за мисията на Издателски център „Боян Пенев“ и за Деня на отворените врати в Институт за литература, БАН. Във втората част на предаването при нас гостуват братята Петър и Росен Теодосиеви, главни редактори на списание „Българска наука“ и членове на Управителния съвет на сдружение „Форум Наука“. Кои са съвременните будители на България? Как те стигат до идеята за филм по случай 100 годишнина от Балканската война и с какво още се занимават, ни разказват този петък от 18 часа в студиото на Бинар.