Tag Archives: Атанас Далчев

ПРЕМИЕРАТА НА КНИГАТА ЩЕ СЕ СЪСТОИ НА 26.03.2010, ПЕТЪК ОТ 18.00 ЧАСА В КНИЖАРНИЦА-КАФЕНЕ-ГАЛЕРИЯ КРЪГ +, УЛ. БУДАПЕЩА №5, СЪС СПЕЦИАЛНОТО УЧАСТИЕ НА ЕЛКА ТРАЙКОВА, МИТКО НОВКОВ И КАМЕЛИЯ СПАСОВА. МОДЕРАТОР НА ВЕЧЕРТА ЩЕ БЪДЕ ИЗДАТЕЛЯТ МАРИАНА ТОДОРОВА. ВХОД СВОБОДЕН.

ЗА КНИГАТА

Настоящото изследване има пионерски характер и запълва празнина в интерпретирането на литературното ни наследство. Иван Христов чете разноречивата естетика и поетика на кръга „Стрелец“ през проблема за родното, който, от една страна, е възлов за идеологията на кръга, а от друга страна, е извънредно актуален понастоящем с оглед на социополитическата и социокултурната ситуация, в която се намираме, както и с оглед на особения акцент върху „родното“, поставен от българския постмодернизъм. Разкривайки глобалисткия проект на кръга „Стрелец“ за практически възможния синтез между „родното“ и „чуждото“, между „източното“ и „западното“, Иван Христов дава отговор на редица наболели културологични въпроси от нашето настояще.

                                                                                                                                                                                                                Цветанка Атанасова

В осмислянето на този в същността си разноезичен и амбивалентен проект Иван Христов не се ограничава само с литературоведския анализ. Неговият подход е успешно работещ интердисциплинарен синтез между фолклористика, философия, културна антропология, социология, чрез който, последователно разплитайки литературноисторическия сюжет, книгата представя проблема за родното през оптиката на модерната хуманитарна наука.

                                                                                                                                                                                                                                             Елка Трайкова

Иван Христов не само разглежда феноменологично кръга „Стрелец“ и възникващите в неговия контекст концепции, естетически принципи и полемики, както и неговата ключова и свързана с родното проблематика, а от една страна, извежда този проект в общия контекст на българската култура и формиращите я проблеми и ситуации през ХІХ и ХХ век, и от друга – внимателно и последователно анализира свързаните с визията за родното и неговата културна мисия философски идеи, оказали влияние върху идейната и естетическата парадигма на кръга „Стрелец“.

                                                                                                                                                                                                                                   Едвин Сугарев

Книгата „Кръгът „Стрелец“ и идеята за родното“ представлява едно наистина задълбочено, подробно, изключително добросъвестно и систематично изследване на проблематика, която е колкото традиционно позната, толкова и традиционно заобикаляна в сложността си – в своята многопластова обвързаност с други литературни периоди, явления и проблеми.

                                                                                                                                                                                                                                   Елка Димитрова

Уважаема г-жо Председател на Специализирания научен съвет по литературознание, уважаеми дами и господа, членове на съвета, драги колеги и гости,

Дисертационният ми труд на тема “Кръгът Стрелец и идеята за родното” се състои от четири глави – една въвеждаща, две основни и една заключително-обобщителна.

В първа глава – ВЪВЕДЕНИЕ В ПРОБЛЕМА ЗА РОДНОТО, съм очертал литературно-историческия и теоретичния контекст на проблема за родното в новата българска литература, като съм изследвал следните контекстуални полета: 1. Митологията, фолклорът и проблемът за родното; 2. Проблемът за родното и националната идентичност (Западният модел. Латерални етноси; Източният модел. Вертикални етноси); 3. Пенчо Славейков и модернисткото разбиране за родното; и 4. Гео Милев и авангардисткото разбиране за родното.

Първата световна война като социален и културен феномен на кризата дава повод на редица интелектуалци да се върнат при основите на възникването на човешката култура и да започнат да си задават въпроси за смисъла на човешкото предназначение изобщо. Така на основата на митологията се разрешават проблеми, свързани с колективната, но и с индивидуалната идентичност, започват да се задават въпросите „Кои сме ние?”, но и „Кой съм аз като част от това ние?”. С идването на модернизма настъпва все по силно разочарование от протичането на историята и се появява едно ново вглеждане в митологията, което доминира до края на 20-те години.Космогоничните митове, които Пенчо Славейков интерпретира, са универсални и това му помага да достигне до общочовешки значения – една основна задача на литературата на модернизма. Славейков поставя началото на едно ново модернистко разбиране на понятието родно, което се разкрива чрез интерпретация на мита, която измества историята.В своята интерпретация на митологични мотиви Гео Милев се отказва от редица аспекти на архаичната митология. Той се отказва от нейната функция да обяснява възникването на света и се насочва към проблемите на отделната личност. Отказва се и от нейната нормативистична и санкционираща функция, защото за него проблемите на модерната душа стоят отвъд доброто и злото. Милев заимства колективната насоченост на архаичната митология, но на подсъзнателно равнище, на ниво архетип. Така той разглежда проблемите на отделната личност, но на фона на едно митологично време и на фона на едно митологично пространство.

Има още →