пл. Славейков, София, румънският поет Раду Ванку (в ляво) и Иван Христов, 2010 г.
Слънцето бавно потъва в дрезгавината на отсрещните сгради и на площад „Славейков” са останали само местните скитници, пияници и кучета. Паважът е покрит с всевъзможни отпадъци, сякаш допреди малко тук се е водила поредната световна война. После минават святкащите коли на „ВОЛФ”, подобно космически кораби, след които не остава нищо. И само двамата Славейковци стърчат като символ на непреходното и преходното в нашия живот. Никой дори не подозира, че днес, цял ден тук е бушувал един различен свят, изпълнен със страсти и разочарования, с желание за успех и неочаквано падение, с деликатност и възпитаност, и наглост и простащина.
Улицата – това е мястото на контраста. Площадът – сърцето на града. Отдавна площад „Славейков” се е превърнал в митология. Той е забележимо място дори за онези, които не се интересуват от четенето на книги. Но докато в обикновената книжарница книгата стои някак успокоено и тържествено, тук тя буквално е изложена на превратностите на съдбата.
Добре дошли в Бдин! 