Добре дошли в Бдин!

Владимир Левчев

„Любов на площада“

Издателство: Скалино

София, 2014,  първо издание, 76 страници

ISBN: 978-619-7043-21-1

Времето се разхвърчава на всички посоки. Все по трудно става да го уловим. То се разпада, убягва, изтича. Понякога то се забързва и изпреварва собственото ни съществуване. Животите ни заприличват на разпръснати найлонови торбички, носени от вятъра – символ на непреходността и безсмислието. Друг път то се забавя – години се сменят, нови истории идват на сцената, нови лица, но всичко си е все същото – монотонно, банално, безразлично. Любовта, Бог и Другите – това са трите стожера на тази книга. Но Бог е любов, любовта към Другия. И всичко сякаш се прелива и слива и после заедно изчезва – между храма и площада, между миналото и настоящето, между изгрева и залеза. Любовта гръмва над главите ни и ни прави болезнено видими, прозрачно-раними. Любовта изпълва нашето съществуване и му придава смисъл. Смисълът ни кара да излезем на площада, защото само свободният човек е способен на любов. Подобно на водата, която нахлува в домовете и кара хората да излязат на улицата, така и любовта нахлува в нашите лични затвори и кара душите ни да излязат на площада. Това е една книга – равносметка. Тя свързва в една поетическа тъкан отминали епохи с настоящето. Писането на Владо в тази книга е мощно, героично. Но това е и едно смело писане, което не се страхува да погледне косо на смъртта. Това е едно писане на ръба на екзистенцията, изправено до Стената и точно затова по-голямо от смъртта.

Иван Христов

Какво бихте казали днес на писателя, който сте били в началото, по време на първата отпечатана книга?

Нужно ти е повече самочувствие! Макар че, първата ми книга съдържа последната. Може да се каже, че аз пиша в книги. Започнах да публикувам, когато разбрах, че първата ми книга вече е готова и тя се казва „Сбогом, деветнайсти век”.

Как избирате заглавия на книгите си? (дайте примери)

Различно. За първата книга идеята дойде от специфичното време, в което тя се пишеше. Това беше края на ХХ-ти и началото на ХХІ-ви век. Вдигна се много шум около началото на ХХІ-ви век. През 1999-та имаше дори слънчево затъмнение. Случайно срещнах по улиците на София един циганин с мечка и гъдулка. Помислих си, ами какво ще стане ако вместо в ХХІ-ви влезем отново в ХХ-ти век. Тогава се роди идеята за ХХ-ти век като дупка, като празно място в българската история, която трябва да бъде изживяна отново, за да бъде запълнена.

За втората книга „Бдин” идеята се роди от конспекта за изпита по старобългарска литература в Софийския университет. Имаше един кратък въпрос – Йоасаф Бдински. Понеже беше най-краткият въпрос, всички го пропускаха и никой не се готвеше за него, но на един колега му се падна. Той искаше да си получи двойката и да се яви на септември, но професорката беше известна с това, че никога не пише двойки. Тя го попита:

– Хайде сега, кажете колега, откъде е Йоасаф Бдински?

– От Бдин!  – отговори гордо той.

– Точно така… А къде се намира Бдин? – попита професорката.

– Ами… в Македония! – отговори колегата.

– Ауууу… на септеври колега, на септември! – заключи тя.

Разказах тази история на едно гадже от Русе, когато бях в казармата. Един ден, докато давах наряд, получих от нея следния SMS:

Какво ново в Бдин?

Тогава книгата сама започна да се подрежда.

Опишете Балканите в три изречения.

„Сбогом, деветнайсти век”. „Бдин”. „Американски поеми”.

Кога и къде пишете? Нуждаете ли се от някаква особена атмосфера, обстановка, нагласа? Имате ли ритуали на писане?

Всяко мое стихотворение, моята поезия изобщо, са свързани с един дълъг период на предварително четене. Когато седна пред празния лист обаче, аз съм олицетворение на така нареченото “леко писане”. Обичам импровизационната стихия на писането. Ето защо предпочитам да пиша на хартия, защото ръката е по-бърза от компютъра и може да запечата веднага впечатлението и така да запази вдъхновението по-дълго.

Галина Николова

„Азбука на завръщането”

София: Поетики, 2013 г.

92 стр., цена 7 лв.,

ISBN 978-954-9777-06-02

„Формата на изпитанието е свободно избираема.“

Херман Хесе, Пътуване към Изтока

Между Тервел и Ню Йорк. Това са двата топоса, между които можем да обхванем пространството в „Азбука на завръщането”. На пръв поглед последната книга на Галина Николова ни разказва за едно пътуване от Тервел през София до Ню Йорк и обратно, но това е формата на свободно избираемото изпитание за лирическата героиня. Трябва да се премине през пространството с всички произтичащи от това последствия. Нашето съвременно консуматорско общество ни учи, че когато посетим една историческа забележителност посещаваме и нейната култура – Айфеловата кула като сувенир с термометър, Акрополът като пепелник за гости. Това е задачата на туристическите агенции. Но каква е задачата на литературните агенции?

Книгата на Галина Николова ни дава отговор на въпроса „Защо Америка” се оказва отново днес толкова изкусителна тема за писателски упражнения. Ами много просто – заради контраста, а литературата обича контрасти. Контрастът е онова увеличително стъкло, онзи обектив, който ще ни даде сравнението, който ще ни даде негатива, за да видим по-ясно себе си. Америка е Новият  свят – България – старият. Америка е мястото, където в своята забързаност времето спира – България е мястото, където в своята забавеност времето също спира и някъде там в далечината първата и последната точки се пресичат. Но може ли пространството от Тервел до Ню Йорк да се измине безболезнено?

Има още →

Владимир Левчев

„Черна книга на застрашените видове”

ИК Жанет 45, 2011 г.

41 стр.; 9 лв.

ISBN 978-954-491-714-2

В моята рецензия за антологията „Кой сънува моя живот“, публикувана в бр. 1 на Литературен вестник от 16 ян. 2008 г. определих поезията на Владимир Левчев като  значително свързана с Аполоновото начало. Какво имах предвид. Когато говори за Аполоновото начало, Ницше въвежда понятието съновидение в противовес на опиянението на Дионис. За разлика от екстаза и опиянението, които са по близо до смъртта и които убиват човешкото тяло в своята екстатичност, сънят или съновидението (мисля, че това понятие е по-точно за тези стихове, доколкото е по-близо до самия живот) – напротив – имат способността да лекуват.

Бях много изненедан, когато прочетох „Черна книга на застрашените видове” и открих един различен Владимир Левчев, дори противоположен на себе си, а именно – отдаден на опиянението. Както сами се досещате, това е книга за животните и природата. Според мен има два начина да се пише за животните и природата. Единият е, когато човекът се страхува да каже какво мисли и превръща животното в алегория на себе си, а другият – когато човекът е до толкова запленен от животното, че превръща себе си в алегория на животното. Вторият похват принадлежи  на романтиците и модернистите. Нека само припомним Уилям Блейк и неговият Tiger, tiger или Херман Мелвил с Моби Дик, Гарванът на Едгар Алън По. За Ботевите орли и соколи е излишно да говорим, както и за Фурнаджиевите „крави във кърви окъпани”. И тук имаме работа точно с втория случай. Владимир Левчев като отчаян романтик и убеден морнист. Вижте за какво става въпрос:

Както си върви невъзмутимо,
тази топла късогледа планина
случайно стъпва в ловните полета
на термитите.

(Слон)

Или:

Животно, бременно
с южни звезди.

                                                 (Две кенгура)

Има още →

Георги Тенев

 „Кристо и свободната любов”

Triumviratus Art Grup, 2005 г.

128 стр.; цена не е указана

ISBN 954-9475-01-8

Книгата на Георги Тенев започва там където свършват проектите на Кристо. Всъщност, може би е по-правилно да го изписваме като Christo. Нещо като марка автомобили или име на фирма за производство на чадъри. Когато се опитваме да прочетем Christo, в съзнанието ни веднага изплува атмосферата на 20 век. Самата идеология и самият живот на Christo са пропити с всички завеси, бягства, петролни варели, любов, атомни бомби, изгубени родини, тайни вагони, търговски концерни на 20 век. Но Тенев се опитва да направи нещо, което Christo никога не е правил. Да опакова нещо, което вече не съществува.

Той умело вплита дневниковото разказване, интимността на човека в повествуването за събития без разстояния, без национална принадлежност. Възможно ли е опаковката да скрие онази празнина, която зее във вътрешността на човека? Човешкият живот е фина материя.

Това е една книга, която се въздига от пепелта на човешките намерения, един проект, който представя двете кули на Световния търговски център вече опаковани и от тях самолетите просто отскачат. Нещо като добре известният похват – връщане на лентата, самолетите се прибират у дома. Така двете кули биват уподобени на гълъбови крила, които изникват от метрополитена. Сякаш 20 век свършва с атентата на 11 септември. Това е атентат срещу стария век. В развалините рухват спомени за близки приятели, изчезват добре познати места, изгарят скъпи любови, умират невинни хора с лекотата, с която се изтрива маркирана папка. 21 век започна с терористична война. И огромният страх, по-голям от всеки друг път – Какво ни чака?

Иван Христов