Добре дошли в Бдин!

Димитър Кенаров и други животни имаме удоволствието да ви поканим на премиерата на стихосбирката „Апокрифни животни“ (ИК Жанет 45). Събитието ще се състои в Националния природонаучен музей*, бул. Цар Освободител 1, ет. 3 (залата с бозайниците**) в петък (16.04) от 18:00 ч. Заповядайте!

*http://www.nmnhs.com/display_bg.php?id=visit-us

 ** „Експозицията на съвременни бозайници към отдел Рецентни и фосилни бозайници е представена на третия етаж на музея в четири зали. Особено атрактивни във фоайето на музея са изложените мъжки и женски чистокръвни зубри, убити през 1915 г. в Силезия. Внушителна е и изправената на задни лапи двуметрова мечка от Рила, спечелила златен медал за най-голяма европейска мечка на Международната ловна изложба в Берлин през 1937 г.“  

http://www.nmnhs.com/display_bg.php?id=exhibitions-hall-10-13-mammals

Само в литературата можем едновременно да трупаме житейски опит и да го наблюдаваме. Само там можем да научим нещо за амбивалентностите и парадоксите. Само там можем да свържем вътрешната и външната перспектива.

Мисълта на немския литературовед Дитрих Шваниц изплува в съзнанието ми след срещата с текста на Иван Христов „Кръгът „Стрелец“ и идеята за родното“. Както е известно, идеята за родното е една от червените нишки в българското художествено усвояване на модерността. Българското кръстопътно време съдържа и модернизационни тенденции към синхронизиране с глобалното, насочени навън, на Запад; и антимодернизационни рефлекси, противопоставящи народа на интелигенцията и “българизма” на космополитизма. Примерът на Иван Хаджийски за разделящото поколенията (в едната стая бащата стои по турски на миндерчето и пее “Буряно, Бурянке”, като си приглася на тамбура; в другата стая синът чете Уайлд и мечтае за музиката на Григ) може да символизира и парадоксалните амбивалентности на синхронното съществуване на предмодерно и модерно, почвеническо и западняческо, народническо и универсално. Може би парадоксите на българския “своечужд модернизъм” (Александър Йорданов), ситуиран в българското “междено време” (Иван Илчев) се дължат на неговата почти невъзможна преводимост и историзация спрямо общоприетите конвенции в Европа…

http://www.litclub.bg/library/kritika/vdimov/ivan_hristov.htm

ПРЕМИЕРАТА НА КНИГАТА ЩЕ СЕ СЪСТОИ НА 26.03.2010, ПЕТЪК ОТ 18.00 ЧАСА В КНИЖАРНИЦА-КАФЕНЕ-ГАЛЕРИЯ КРЪГ +, УЛ. БУДАПЕЩА №5, СЪС СПЕЦИАЛНОТО УЧАСТИЕ НА ЕЛКА ТРАЙКОВА, МИТКО НОВКОВ И КАМЕЛИЯ СПАСОВА. МОДЕРАТОР НА ВЕЧЕРТА ЩЕ БЪДЕ ИЗДАТЕЛЯТ МАРИАНА ТОДОРОВА. ВХОД СВОБОДЕН.

ЗА КНИГАТА

Настоящото изследване има пионерски характер и запълва празнина в интерпретирането на литературното ни наследство. Иван Христов чете разноречивата естетика и поетика на кръга „Стрелец“ през проблема за родното, който, от една страна, е възлов за идеологията на кръга, а от друга страна, е извънредно актуален понастоящем с оглед на социополитическата и социокултурната ситуация, в която се намираме, както и с оглед на особения акцент върху „родното“, поставен от българския постмодернизъм. Разкривайки глобалисткия проект на кръга „Стрелец“ за практически възможния синтез между „родното“ и „чуждото“, между „източното“ и „западното“, Иван Христов дава отговор на редица наболели културологични въпроси от нашето настояще.

                                                                                                                                                                                                                Цветанка Атанасова

В осмислянето на този в същността си разноезичен и амбивалентен проект Иван Христов не се ограничава само с литературоведския анализ. Неговият подход е успешно работещ интердисциплинарен синтез между фолклористика, философия, културна антропология, социология, чрез който, последователно разплитайки литературноисторическия сюжет, книгата представя проблема за родното през оптиката на модерната хуманитарна наука.

                                                                                                                                                                                                                                             Елка Трайкова

Иван Христов не само разглежда феноменологично кръга „Стрелец“ и възникващите в неговия контекст концепции, естетически принципи и полемики, както и неговата ключова и свързана с родното проблематика, а от една страна, извежда този проект в общия контекст на българската култура и формиращите я проблеми и ситуации през ХІХ и ХХ век, и от друга – внимателно и последователно анализира свързаните с визията за родното и неговата културна мисия философски идеи, оказали влияние върху идейната и естетическата парадигма на кръга „Стрелец“.

                                                                                                                                                                                                                                   Едвин Сугарев

Книгата „Кръгът „Стрелец“ и идеята за родното“ представлява едно наистина задълбочено, подробно, изключително добросъвестно и систематично изследване на проблематика, която е колкото традиционно позната, толкова и традиционно заобикаляна в сложността си – в своята многопластова обвързаност с други литературни периоди, явления и проблеми.

                                                                                                                                                                                                                                   Елка Димитрова

ИК „Жанет 45“ ви кани на премиера на

„Естрада„

най-новата стихосбирка на Стоил Рошкев

Представя Петър Чухов

4 февруари 2010 (четвъртък), 18:30 ч.,
Софийска градска художествена галерия
ул. „Ген. Гурко“ № 1
ВХОД СВОБОДЕН

http://liternet.bg/publish14/i_hristov/bdin/bdin_hr.htm