Category Archives: Наука

ОСВАЛД ШПЕНГЛЕР И БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА ОТ 20-ТЕ ГОДИНИ НА ХХ ВЕК. МЕЖДУ ИЗТОКА И ЗАПАДА

Изображение

Освалд Шпенглер

В настоящия текст ще се спра главно на кръга „Стрелец“ – кръгът от интелектуалци, който е най-последователен пропагандатор и тълкувател на идеите на Освалд Шпенглер в края на 20-те години в България.

Литературният кръг „Стрелец“ се сформира в границите на литературния кръг около вестник „Изток“. „Изток“ излиза две години – от 15 октомври 1925 до 16 юли 1927 г. в седемдесет броя. Както посочва един от идеолозите на „Стрелец“ – Кирил Кръстев, в програмата на в. „Изток“ е заложена идеята за национално издигане до европейско ниво, но на органична родна основа (Кръстев 1988: 115). Европеизацията и универсализацията са преобладаващите теми. Като друг важен фактор за появата на кръга Кръстев счита притегателната сила на все по-интензивното след войните движение „Родно изкуство“. То се състои от художници, които се обявяват за една неофолклорна тематика и декоративна стилистика, но оплодена от западното образование и контакти на повечето от тях. Седмичникът „Стрелец“ се явява продължение на интелектуалната дейност на кръга. Той се образува от сътрудници на вестник „Изток“ и недоволни сътрудници на списанията „Златорог“ и „Хиперион“. Предприетата стъпка била да се излезе от „морализаторския дух“ на в. „Изток“, от еклектичния естетизъм на „Златорог“ и да се преодолеят символистичните позиции на „Хиперион“. Вестникът излиза в 12 броя, от 6 април до 23 юни 1927 г. Според Кръстев изданието спира по същите причини, по които изискаността и новаторското мислене на Гео-Милевото „Везни“ не са намерили широк читателски прием (Кръстев 1988: 137)…

http://liternet.bg/publish14/i_hristov/osvald-shpengler.htm

Вашият коментар

Filed under Без категория, Наука

Рибен буквар 6 (02.11.2012): Новите будители, книгоиздаване, „Българска наука“

В първата част разговаряме с доц. д-р Пенка Ватова за Деня на народните будители, за мисията на Издателски център „Боян Пенев“ и за Деня на отворените врати в Институт за литература, БАН. Във втората част на предаването при нас гостуват братята Петър и Росен Теодосиеви, главни редактори на списание „Българска наука“ и членове на Управителния съвет на сдружение „Форум Наука“. Кои са съвременните будители на България? Как те стигат до идеята за филм по случай 100 годишнина от Балканската война и с какво още се занимават, ни разказват този петък от 18 часа в студиото на Бинар.

Вашият коментар

февруари 26, 2014 · 12:52 pm

Започвам предаване за наука „Рибен буквар“ по радио „Бинар“

В пилотното предаване на „Рибен буквар” ще ви срещнем с Камелия Спасова, асистент в СУ „Св. Климент Охридски“ в катедра „Теория на литературата“. С нея с лекота ще разговаряме за ентимемите и реториката и за още много други неща. Ще излъчим кадри от „Европейска нощ на прилепите”, която се състоя на 25 септември в София. За прилепи в студиото ще разговаряме с единия от организаторите на събитието – Антония Хубанчева от Центъра за изследване и защита на прилепите към Националния природонаучен музей при БАН. А ако искате да научите за предстоящи интересни събития в областта на науката – останете с нас до края на предаването, за да бъдете информирани. В петък от 18 часа.

РИБЕН БУКВАР №1

 

Вашият коментар

октомври 7, 2012 · 6:09 pm

Няколко рецепти за един добър доклад

гл. ас. д-р Иван Христов

Инстиут за литература БАН

В пет последователни точки: 1. Случай и аудитория 2. Организация 3. Изследване 4. Маниер на водене на доклада 5. Външен вид, лекторът предлага няколко рецепти за това как да задържим вниманието на слушателите при представянето на научен резултат и дори да постигнем успех.

POWERPOINT ПРЕЗЕНТАЦИЯ:

Njakolko_recepti_za_edin_dobur_doklad

Вашият коментар

Filed under Наука, Събития

[де]КОНСТРУИРАНЕ на КАНОНА

Дискусионен клуб „Литературен вестник” Ви кани да участвате в разговор за стратегиите по конструиране на българския канон в началото на XXI век. Конкретният повод са двата проекта на:

  • Милена Кирова – Неслученият канон. Български писателки от Възраждането до Втората световна война, София, Алтера, 2009.
  • Едвин Сугарев, Елка Димитрова, Цветанка Атанасова – Критическото наследство на българския модернизъм. Том І, II, III, Институт за литература – БАН, Издателски център „Боян Пенев“, София, 2009.

В разговора ще се включат:

Албена Хранова, Амелия Личева, Ани Бурова, Биляна Курташева, Божана Филипова, Бойко Пенчев, Дарин Тенев, Димитър Камуров, Едвин Сугарев, Елка Димитрова, Иван Христов, Илвие Конедарева, Йордан Ефтимов, Калин Михайлов, Камелия Спасова, Катя Станева, Кристина Йорданова, Марин Бодаков, Мария Калинова, Миглена Николчина, Милена Кирова, Митко Новков, Михаил Неделчев, Надежда Александрова, Надежда Стоянова, Николай Аретов, Пенка Ватова, Пламен Антов, Тодор Христов, Яни Милчаков, Яница Радева

и всички, които се интересуват от актуалните парадигми на българския канон.

Място: СУ „Св. Климент Охридски”, аудиторя160 Б, IV етаж, Централно крило.

Време:   10.06.2010                18.00 часа.

Вашият коментар

Filed under Наука, Събития

Представяне на три книги на Издателски център “Боян Пенев”

Издателският център “Боян Пенев” в Института за литература при БАН
и
Националният литературен музей
имат удоволствието да ви поканят на

представянето на сборника “Антитоталитарната литература”

и първите две книги от поредицата “Другата българска литература на ХХ век”

“Избрани произведения” от Димитър Подвързачов
  и
“Кондика на Светата Бачковска ставропигиална обител” от Змей Горянин

. Книгите ще бъдат представени от Вихрен Чернокожев, Божидар Кунчев, Едвин Сугарев, Румяна Пашалийска, Васил Балевски

31 май 2010 г., 17 часа,
Заседателна зала на Националната библиотека
“Св. св. Кирил и Методий”
бул. „Васил Левски“ 88, 2 ет.

Вашият коментар

Filed under Без категория, Наука

Митко Новков за „Кръгът „Стрелец“ и идеята за роднотo“

Ivan Hristov-KORICA-1

http://dictum.mediabg.eu/?p=2801

Вашият коментар

Filed under Без категория, Другите за мен, Наука

ПРЕМИЕРА НА „КРЪГЪТ „СТРЕЛЕЦ“ И ИДЕЯТА ЗА РОДНОТО“

ПРЕМИЕРАТА НА КНИГАТА ЩЕ СЕ СЪСТОИ НА 26.03.2010, ПЕТЪК ОТ 18.00 ЧАСА В КНИЖАРНИЦА-КАФЕНЕ-ГАЛЕРИЯ КРЪГ +, УЛ. БУДАПЕЩА №5, СЪС СПЕЦИАЛНОТО УЧАСТИЕ НА ЕЛКА ТРАЙКОВА, МИТКО НОВКОВ И КАМЕЛИЯ СПАСОВА. МОДЕРАТОР НА ВЕЧЕРТА ЩЕ БЪДЕ ИЗДАТЕЛЯТ МАРИАНА ТОДОРОВА. ВХОД СВОБОДЕН.

ЗА КНИГАТА

Настоящото изследване има пионерски характер и запълва празнина в интерпретирането на литературното ни наследство. Иван Христов чете разноречивата естетика и поетика на кръга „Стрелец“ през проблема за родното, който, от една страна, е възлов за идеологията на кръга, а от друга страна, е извънредно актуален понастоящем с оглед на социополитическата и социокултурната ситуация, в която се намираме, както и с оглед на особения акцент върху „родното“, поставен от българския постмодернизъм. Разкривайки глобалисткия проект на кръга „Стрелец“ за практически възможния синтез между „родното“ и „чуждото“, между „източното“ и „западното“, Иван Христов дава отговор на редица наболели културологични въпроси от нашето настояще.

                                                                                                                                                                                                                Цветанка Атанасова

В осмислянето на този в същността си разноезичен и амбивалентен проект Иван Христов не се ограничава само с литературоведския анализ. Неговият подход е успешно работещ интердисциплинарен синтез между фолклористика, философия, културна антропология, социология, чрез който, последователно разплитайки литературноисторическия сюжет, книгата представя проблема за родното през оптиката на модерната хуманитарна наука.

                                                                                                                                                                                                                                             Елка Трайкова

Иван Христов не само разглежда феноменологично кръга „Стрелец“ и възникващите в неговия контекст концепции, естетически принципи и полемики, както и неговата ключова и свързана с родното проблематика, а от една страна, извежда този проект в общия контекст на българската култура и формиращите я проблеми и ситуации през ХІХ и ХХ век, и от друга – внимателно и последователно анализира свързаните с визията за родното и неговата културна мисия философски идеи, оказали влияние върху идейната и естетическата парадигма на кръга „Стрелец“.

                                                                                                                                                                                                                                   Едвин Сугарев

Книгата „Кръгът „Стрелец“ и идеята за родното“ представлява едно наистина задълбочено, подробно, изключително добросъвестно и систематично изследване на проблематика, която е колкото традиционно позната, толкова и традиционно заобикаляна в сложността си – в своята многопластова обвързаност с други литературни периоди, явления и проблеми.

                                                                                                                                                                                                                                   Елка Димитрова

Вашият коментар

Filed under Другите за мен, Наука, Събития

КРИТИЧЕСКОТО НАСЛЕДСТВО НА БЪЛГАРСКИЯ МОДЕРНИЗЪМ

„Критическото наследство на българския модернизъм“ е четиритомно издание, осъществено в рамките на едноименния проект на Института за литература, подпомогнат от Фонд „Научни изследвания“ към МОМН. Първите три тома събират манифестните текстове и програмните статии, свързани с философската и естетическата парадигма на модерното изкуство (през погледа на българския творец), както и критическите текстове на най-изявените български модернисти. Опит за анализ на връзките, взаимоотношенията и конфликтите в критическата рецепция на отделните модернистични направления ще бъде направен в четвъртия том, съдържащ съвременни теоретични и литературно-исторически текстове. Изданието е тематично структурирано, като във всеки отделен раздел материалите са подредени хронологично – за да може да се проследи развитието на всеки един от аспектите на модерното изкуство, както и да се акцентира върху приемствеността и конфликтните зони, белязали мисленето на отделните модернистични генерации. Потърсена е максималната възможна близост с оригиналите.

_________________4aabf8ca0da0e[1]

Критическото наследство на българския модернизъм. Том І
Едвин Сугарев, Елка Димитрова, Цветанка Атанасова – съставители и редактори

Институт за литература – БАН

Издателски център „Боян Пенев“, 478 с.

София, 2009

ISBN 978-954-8712-51-4

Има още

3 коментара

Filed under Без категория, Наука

60 години Институт за литература

Юбилейна научна конференция „Литературознанието като отговорност“

26 май (вторник) 2009 г.
Българска академия на науките
ул. “15-ти ноември” № 1

◊ ПРОГРАМАТА

Първо заседание
Начало – 9:30 ч.
Откриване
. Водещи: Мариета Гиргинова и Данчо Господинов

. Рая Кунчева. Литературознанието като отговорност.
. Елка Трайкова. Институтът за литература – структура и научни постижения.
. Поздравителни адреси от България и чужбина.
. Откриване на изложбата „Институт за литература – ХХІ век“.

Коктейл

Второ заседание
13:00 часа
. Водещ: Елка Трайкова

. Лиляна Грашева. Кирило-Методиевска енциклопедия – цели и резултати.
. Доротей Гетов. Каталогизирането на гръцки ръкописи: литературоведът като представител на точните науки.
. Елена Томова. Християнска агиология и народни вярвания.
. Анисава Милтенова. Е-филология: информационните корпуси и тяхното приложение в славистичната медиевистика.
. Румяна Дамянова. Българското възраждане – между традицията и различието.
. Николай Аретов. Идентичности и междукултурни диалози.
. Вихрен Чернокожев. Жанрови предизвикателства пред Речника по българска литература.
. Пенка Ватова. Периодика и литература – проект на няколко поколения учени.
. Иван Сарандев. Ръкотворен паметник на българските писатели.
. Едвин Сугарев. Критическото наследство на българския модернизъм.
. Вихрен Чернокожев. Другата българска литература на ХХ век.
. Свилен Каролев. Актуални прочити на новата българска литература.
. Цвета Трифонова. Архивите на българските писатели като културно-историческа ценност.

Кафе-пауза

Има още

Вашият коментар

Filed under Без категория, Наука