Георги Рупчев
БНР, програма „Христо Ботев“, предаването „Време и половина“ – един разговор на Силвия Чолева, Елка Димитрова и Иван Христов в чест на 60 годишнината на поета Георги Рупчев – 17.11.2017 г.:
Category Archives: Наука
Иван Христов, фото: Камелия Волева
БГ НАУКА С ИВАН ХРИСТОВ ОТ ИНСТИТУТА ЗА ЛИТЕРАТУРА КЪМ БАН (27.01.2017)
Интервюто можете да чуете тук:
http://nauka.bg/podcast-ivan-hristov-lit/
декември 18, 2017 · 9:55 am
КРЪГОВЕ ПОЕТИЧЕСКО ВРЕМЕ
Уважаеми колеги,
На 2 септември 2017 г. се навършват 60 години от рождението на Георги Рупчев – един от съвременните ни поети, за когото без преекспонирано национално самочувствие може да говорим като за световен поет, каквото и съдържание да влагаме в това определение. Проведената преди 10 години научна конференция в негова памет и чест отвори много теми, свързани с творчеството му и продължаващи вън от него в пределите на поезията, философията, художествеността изобщо. Той принадлежи на поколение, все още творящо, но все по-малко четено. А четенето на Георги-Рупчевата поезия, а и на неговите преводи, на неговите интервюта дори би дало на днешния човек малко повече надежда в смисъла на изкуството, на търсенето и съпротивата срещу всяка безлична и обезличаваща действителност, срещу духовната застоялост и тресавищното безвремие.
Институтът за литература към БАН, направление Нова и съвременна българска литература, има удоволствието да ви покани да участвате в научен форум на тема „Кръгове поетическо време“, посветен на поета, който ще се проведе през втората половина на м. октомври в София. Молим ви да предвидите докладите си за представяне до 20 минути . Заявките си за участие – резюмета до 200 думи, може да изпращате не по-късно от 22 септември на следните имейли:
Иван Христов – christoff78@abv.bg
Пенка Ватова – penka.vatova@gmail.com
Поетът-критик Иван Христов специално за ЯмболПРЕС
Иван Христов, фото: Владислав Христов
(публикувано на 18.01.2012 г. на http://www.yambolpress.bg)
– Какво кара един млад човек като Вас да изберете нелекия път на учен в България?
– Интересът ми към литературата датира от ученическите ми години, а първите ми публикации са от времето, когато бях в гимназията. След втората година в университета, реших че ще се занимавам с литература. Обичам да чета и да пиша, освен поезия, критика и литературна история. В България има много писатели, но малко критици. Трудно е да се живее само с писане на критика. Българската академия на науките ми даде възможност да се занимавам професионално с изследване и писане на литературна критика.
– Каква е темата на дисертацията Ви?
– Дисертацията ми е за литературния кръг “Стрелец”, който първоначално се сформира в рамките на културния седмичник – вестник “Изток”. “Изток” излиза две години – от 15 октомври 1925 до 16 юли 1927 г. Една от основните идеи в програмата на в. “Изток” е за национално издигане до европейско ниво, но на органична родна основа. 1927 г. кръгът “Стрелец” започва да издава свой едноименен вестник, организиран от недеволни сътрудници на вестник “Изток” и на списанията “Златорог” и “Хиперион”. Важен фактор за появата на кръга е притегателната сила на все по-интензивното след войните движение “Родно изкуство”, което включва художниците Иван Милев, Владимир Димитров – Майстора, Иван Пенков, Дечко Узунов и др. Това движение се обявява за една неофолклорна тематика и декоративна стилистика, но оплодена от европейското изкуство. Седмичникът “Стрелец” излиза в 12 броя, от 6 април до 23 юни 1927 г. Членове на кръга “Стрелец” са Константин Гълъбов, Чавдар Мутафов, Атанас Далчев, Кирил Кръстев, Светослав Минков, Фани Попова-Мутафова и др.
„Николай Лилиев, Емануил Попдимитров и Гео Милев – синхронии на модернизма“
Сирак Скитник
„Автопортрет“
Уважаеми колеги,
Институтът за литература организира литературоведска конференция на тема:
„Николай Лилиев, Емануил Попдимитров и Гео Милев – синхронии на модернизма“,
Окончателните дата и място на конференцията са:
01 декември 2015, вторник, 9.30 – 17 ч.,
НБКМ „Св. св. Кирил и Методий“, Заседателна зала.
Първоначалният повод за тази селекция е традицията на Института да отбелязва годишнините от рождението на изтъкнати български писатели. В проблематиката на конференцията обаче е напълно допустимо да влязат и по-широк кръг проблеми на българския литературен модернизъм.
Очакваме вашите заявки за участие до 23 ноември 2015.
Организатори: Елка Димитрова, Цветанка Атанасова, Иван Христов
Адреси за кореспонденция:
elkadimitrova4@gmail.com
tsvetankaat@mail.bg
christoff78@abv.bg
„Крехка ваза от най-чист алабастър” – женската тема в българската литература между двете световни войни
Женската тема става актуална в европейската и респективно в българската култури с избухването на Първата световна война. Мъжката част от населението отива на фронта и жените се оказват в положение да заемат обществени позиции, смятани до този момент за предимно мъжки. Но това води до редица промени в обществения манталитет, до опити да се осмисли тази промяна. Краят на 20-те години е времето, в което и в България се появява първият професионален писател – жена. Настоящият доклад анализира подробно как става това. Той се спира на женската тема, намерила място на страниците на вестник „Изток” – издание на кръга „Стрелец”. Най-общо този въпрос се разглежда в три аспекта: 1. Жените и Големите творци – Гьоте, Ницше, Вагнер 2. Жените творци – Зинаида Гипиус, Елен Кей, Оливия Шрайнер, Селма Лагерльоф и др. И 3. Жената като обществено-социален феномен. Основните насоки на третиране на темата са: Жената и войната, Жената и Реформата, Жената и отчуждението, Жената и творчеството.
август 1, 2015 · 3:53 pm
Ivan Hristov – The Concept of Time and Identity in the Bulgarian Literary Modernism of the 1920s
This paper examines how the concept of time and identity in Bulgarian literary modernism changed during the period between 1920 and 1930. The conditions for, as well as the results of this change are also analyzed. In 1920, the concept of time in Bulgarian literary modernism was still cyclical. In his article, “Native Art,” the Bulgarian expressionist Geo Milev proclaimed the postulates of the new art. According to Milev, this art would have to retrace its steps back to mythological man, towards “the primitive man of proto-being – to Adam.” Milev called for a representation of a mythical time and mythical space in art, favoring the past. According to Eleazar Meletinsky, “the urge to go beyond the limits of social-historical and temporal-spatial frameworks in order to manifest a pan-human content was one of the signs of the transition from the realism of the 19th c. to modernism, and mythology, by virtue of its iconic symbolicness, turned out to be a comfortable language to describe the eternal models of personal and public behavior, of the essential laws in the social and natural cosmos.” The paper will pay particular attention to the influence of Oswald Spengler’s book The Decline of the West (1923) upon the formation of Bulgarian modernists’ concepts of time and identity. According to Spengler, western culture would be replaced by an ascendant Slavic culture. Modernists from the Sagittarius Circle sought a place for Bulgarian culture within that new upsurge. They gave preference to the 19th century, the time of the Bulgarian Revival, exchanging cyclical time for historical time. They chose the past as their starting point, yet were oriented towards the future. They demanded that Bulgarian reality be expressed in art. During 1925-27 Bulgarian modernism transformed from contra-modern into a modern project. Concepts about time and space are examined in detail, while the concepts of continuity and tradition, as well as cyclicity and historicity are analyzed within the context of Bulgarian modernists’ writings.
юни 25, 2015 · 8:21 am
„Радиото и жената като културни метафори на модерността“
И. Христов: След Първата световна война се появява теза, че е можело да бъде избегната, ако във властта е имало повече жени.
Едно интервю на Ирина Недева с Иван Христов за предаването „Хоризонт до обед“:
МОДЕРНАТА ИНТЕРПРЕТАЦИЯ НА ЛИТЕРАТУРНАТА ИСТОРИЯ. Елка Трайкова за „Кръгът „Стрелец“ и идеята за родното“
Осъзнаването на културната памет като ценност не е от приоритетите на нашето време. Но това е посланието на книги като тази – да осмисли литературната история и като съвременност, сътворяваща основополагащи и непреходни знаци на националната ни идентичност. Иван Христов блестящо се справя с предизвикателството да изследва един перманентно актуализиращ се кръг от опозиции в българската литература, които с достатъчна степен на условност бихме обозначили като свое–чуждо и техните многозначни интерпретации от Възраждането до нашата съвременност. В този контекст ролята на кръга „Стрелец“, който създава свой концептуално осмислен проект за родното, е особено важна. Изключително важен е и фактът, че книгата, която представям, е първото цялостно и систематично изследване за кръга. Разбира се, авторът познава и коректно цитира всички предходни проучвания на културната му мисия, както и интерпретации на идейните и философските позиции на неговите членове. Идеята на Иван Христов е не само да осмисли „Стрелец“ като интелектуална група от ярки творчески индивидуалности, маркирали свое суверенно място в културната ни история, а да го представи като естетически обоснована и теоретично осмислена концепция. Затова той го полага както в националния, така и в европейския исторически, философски и литературен контекст, който детайлно познава като система от духовни процеси и поредица от социално-политически факти…
Filed under Без категория, Другите за мен, Наука
„Сирак Скитник и Аладиновата лампа (по повод 130 години от рождението и 70 години от смъртта му)“
радио марка „Тесла 420U“, произведено в Чехословакия 1957 г.
В статията си „Утрешното изкуство“, публикувана в сп. „Златорог“ през 1931 г., Сирак Скитник заявява: „Никога почти в миналото общественият живот, социалните и економическите проблеми – животът на масите, на улицата, не са имали такова решаващо влияние върху насоките в изкуството, както днес“ (Сирак Скитник 1931: 31). Той продължава да пита „Какво ще бъде утрешното изкуство? – Талантливи или малокръвни опити да се доказват само тези? Индивидуално или колективно ще бъде то? Класово или надкласово? Плакат или картина? Тръбен звук или люлчина песен? Или възвръщане към миналото? Ще събори ли то стените на музеите, за да излезе на улицата, на площадите?“ (пак там: 32). През 1935 г. бива основано първото радио в България и негов пръв директор е Сирак Скитник. Тук ще обърнем внимание главно на това как тази нова медия влияе върху изкуството в частност и върху културата като цяло, както и на ролята на писателя-художник-критик в тези процеси…
Filed under Без категория, Наука
Добре дошли в Бдин! 