Интервю по програма Христо Ботев на БНР
Защо Анжела избира България за свой втори дом, как попада на снимачната площадка на филма „Козелът”, как Иван иска ръката й по скайп, защо се чувства щастлива между любовта, дъщеря си Керана и музиката на група „Гологан” и защо иска да запази в сърцето си завинаги нещо от езерата на родната Минесота и поляните на Копривщица.
Filed under Без категория, Гологан, Интервюта, Музика
Качваме се на самолета за презокеански полет, но без да се отлепяме от земята. Здраво държим третата стихосбирка на поета, музиканта, литературоведа и радиоводещия Иван Христов и започваме да се изненадваме и да откриваме. Какво по-хубаво от това?
Интервю на Катерина Стойкова-Клемър с Иван Христов за антологията със съвременна българска поезия „Сезонът на деликатния глад“, издадена в САЩ от издателство Accents Publishing
( На англ. ез. тук http://accents-publishing.com/blog/2014/01/28/meet-a-bulgarian-poet-ivan-hristov/ )
Иван Христов, фото: Владислав Христов
1.Какво бихте искали американските читатели да узнаят за българската поезия?
Още през 1931 г. амриканският писател и журналист Рубим Маркъм в неговата книга „Запознайте се с България” е казал: „Българската поезия е неспокойна, пулсираща, трогателна. Тя съдържа няколко песни и рядко утешава или успокоява; тя потапя в дълбините, носи на крилете на страстта, води към големи походи” (Meet Bulgaria, София, 1931 г., и-во Stopansko Razvitie). Бих искал американските читатели да се убедят в това твърдение. Всъщност, макар че от една страна българи и американци се различаваме. От друга, доста си приличаме. И двата народа сме относително млади. Макар че ние българите смятаме, че имаме велико средновековно минало, фактически новата българска държава започва реално да функционира в края на 19 в. с премахването на Османското владичество. И българи и американци сме гостоприемни към госта и толерантни към различния. И българи и американци обичаме хубавата храна, хубавото вино и силно да любим и мразим. И двата народа все по-здраво и уверено стъпваме на световната сцена. И двата народа все по-ясно очертаваме нашата мисия и нашето лице.
Filed under Без категория, За мен, Интервюта, Поезия
Стихотворението „Бдин“, което чух преди няколко години и не забравих, беше причината да потърся среща с неговия автор. В разговора с Иван Христов научих за последната му, неиздадена все още стихосбирка „Американски поеми“, вдъхновена от престоя му в Ню Йорк. Благодарение пак на Иван, открих и нещо друго ценно за мен, открих някого – Галина Николова и нейните прекрасни стихове. Освен това се оказа, че и в нейната предстояща да излезе, четвърта стихосбирка „Азбука на завръщането“ има цял цикъл текстове, също посветени на Америка. Нямаше нищо по-естествено, и не само заради съвпадението, от това да поискам да се срещна този път и с двамата. Тази среща се превърна за мен отново в доказателство, че писането не е занаят. То е вечната нужда на душата да се преподрежда, да криволичи и все да се преобръща наопаки в дългото търсене на ония важни отговори, които тя винаги е сигурна, че щом види, непременно ще разпознае. За Галина Николова и Иван Христов това търсене има различно начало и посока, и всеки от тях го извървява в своя собствен ритъм. Самите те са различни един от друг – освен и отвъд очевидното – по много начини. Но си приличат в едно – и двамата разбират и познават добре силата на думите. И също толкова добре умеят да я използват.
Отворена литература
АНКЕТНА КАРТА
Попълнена от:
Иван Христов
1. Име на литературния проект: ГОЛОГАН
Сайт на проекта:
http://www.myspace.com/gologanmusic
2. Идея:
Гологан е българска група за етно-рок поезия. Първоначално поетите Петър Чухов (електрическа китара) и Иван Христов (кавал, вокали) се събират, като решават да експериментират в стила артрок. Идеята им е той да бъде смесен с етно елементи. По-късно към тях се присъединяват Анджела Родел (вокали, тамбура) Емануил А. Видински (перкусии). През 2006 г. в групата се включват Иван Вълев (бас китара) и Гриша Маникатов (барабани).
Целта на експеримента Гологан е да се прекрачи границата на поезията като се навлезе в територията на музиката. Текстовете, които музикантите интерпретират са както авторски, така и фолклорни. Някои от тях са на основата на градския фолклор. Част от текстовете на композициите са на английски език. Така групата се стреми да покаже, че не желае да се затваря само в границите на родната традиция. Един от стремежите на участниците в група Гологан е да възвърнат синкретичните форми на поднасяне на текста, които съществуват още в древността.
Filed under Без категория, Гологан, Интервюта
Иван Христов, Музей на науката, Минеаполис, САЩ, 2009 г.
Иван Христов излъчва спокойствие и благост. Той е поет, литературен критик и музикант – избраният от него ред на нещата. И си има Бдин. Бдин е магическа дума при среща с личността на Иван Христов. Какво е тя за него, това читатeлят ще открие в отговорите по-долу. И не можах да подмина с леко сърце уж подметнатата фраза на Иван: “голямата грешка на поета е, че се е родил поет“. Не, не си говорихме за драми и несбъднатости. Говорихме си за поезия, която винаги изплуваше на повърхността над другите неща. Може би единствено не над любовта, ако те можеха да се подреждат и степенуват.
Поет, музикант, литературен критик – кой е Иван Христов?
Възприемам себе си в следния ред – поет, литературен критик, музикант. Понякога обаче обичам да бъда критичен и музикален в поезията, поетичен и музикален в критиката и поетичен и критичен в музиката. В днешно време поезията е в маргиналията на света. Редица поети предпочитат да пишат романи, за да си изкарват прехраната. Аз предпочитам да записвам компактдискове. Понякога възприемам себе си като “поет с кавал”. Мисля, че след Орфей, единствено Теодосий Спасов продължава тази традиция.
Filed under Интервюта
Албумът Опит за запомняне можете да закупите от книжарница Български книжици http://www.knigabg.com/index.php?page=book&id=5721!
Интервюто е публикувано в бр. 18.04-24.04.2001, Год. 11 на “Литературен вестник”
Нека да започнем с това: Как бихте се представили? Кажете няколко думи за себе си.
И.Х.: Аз се казвам Иван Христов. Свиря на кавал и съм вокал на групата. Роден съм 78-а година, зодия Водолей.
Така важната за всички нас 78-а.
И.Х.: Така маловажната.
Й.С.: Поне за нас двамата е важна. Аз съм Йордан Стоянов. Същата година, същата зодия. Свиря на тарамбука и от време на време пея.
Ш.И.: Аз съм Шинджи Ивасаки. Свиря на чело тамбура. От Токио съм.
Кажете все пак и разни такива неща – събрахме се еди-кога си, свирим заедно от еди-колко си години.
И.Х.: Ние свирим долу-горе от около четири години заедно, първоначлно в Луди млади, а после решихме да правим собствени неща. И досега продължаваме да свирим в Луди млади, група за автентичен фолклор. И отделно правим наши неща. Свирим от три години катоПалеонтолозите. Първият ни проект се казва Опит за запомняне. Албумът ще се състои от осем пиеси, които са композирани на основата на българския фолклор от всички краища на България.
Filed under Интервюта
Интервюто е публикувано в бр. 17-23.04.2002, Год. 12 на „Литературен вестник“
Група „Палеонтолозите“ са изследователи на границата между традиционното и нетрадиционното в музиката. Чрез тях можете да си представите музиката като театър, пърформънс или експеримент. Те са една изключително скромна, бих добавил самовглъбена банда, чиято музика е изчистена от натрапчиви концептуални напъни, озарения, хитрости. Носят някаква лекота, привлекателна стеснителност, гранична фриволност, тънкост на усещанията за това каква и как трябва да звучи етномузиката днес. Не се възприемат за професионалничещи музиканти, колкото за артисти. Не обичат да ги сравняват с други групи.
Малко история: преди често се събирали да репетират в Студентски град, докато един ден не решили да направят нещо конкретно. Така от група „Луди-млади“ се преобразували в „Палеонтолозите“. До преди една-две години „Палеонтолозите“ свирят обикновено на литературни четения, на представяния на дебютни автори. Днес те вече са готови да имат самостоятелни участия.
На 8 март група „Палеонтолозите“ направи прекрасен етноспектакъл на сцената на читалище „Славянска беседа“. Имаше около 60-70 души публика, и то предимно от… по-метъл настроените съпоколенци. Безспорно това доказва феноменът на тяхната музика и техния стил. И въпреки сценичната мъгла и мириса на готвено от Китайския ресторант в същата сграда, оставам с надеждата, че „Палеонтолозите“ ще покорят и други – по-мащабни сцени и проекти, и други публики.
Членове на групата са: Иван Христов – вокал и кавал; Йордан Стоянов – тарамбука, тъпан; Валентин Моновски – тамбура; Зорница Стойкова – вокал; Здравка Стефанова – синтезатор.
Предлагам за начало едно пътуващо интервю с фронтмена на групата – Иван Христов, реализирано преди около две години в един вагон-ресторант, когато в компанията на група колеги-поети се „наслаждавахме“ на поп-фолк агресията там…
Filed under Интервюта
Добре дошли в Бдин! 