Category Archives: Интервюта

И. Христов: След Първата световна война се появява теза, че е можело да бъде избегната, ако във властта е имало повече жени.

Едно интервю на Ирина Недева с Иван Христов за предаването „Хоризонт до обед“:

http://bnr.bg/horizont/post/100515442/i-hristov-sled-parvata-svetovna-voina-se-poavava-tezata-che-ta-e-mojela-da-bade-izbegnata-ako-vav-vlastta-e-imalo-poveche-jeni

Какво бихте казали днес на писателя, който сте били в началото, по време на първата отпечатана книга?

Нужно ти е повече самочувствие! Макар че, първата ми книга съдържа последната. Може да се каже, че аз пиша в книги. Започнах да публикувам, когато разбрах, че първата ми книга вече е готова и тя се казва „Сбогом, деветнайсти век”.

Как избирате заглавия на книгите си? (дайте примери)

Различно. За първата книга идеята дойде от специфичното време, в което тя се пишеше. Това беше края на ХХ-ти и началото на ХХІ-ви век. Вдигна се много шум около началото на ХХІ-ви век. През 1999-та имаше дори слънчево затъмнение. Случайно срещнах по улиците на София един циганин с мечка и гъдулка. Помислих си, ами какво ще стане ако вместо в ХХІ-ви влезем отново в ХХ-ти век. Тогава се роди идеята за ХХ-ти век като дупка, като празно място в българската история, която трябва да бъде изживяна отново, за да бъде запълнена.

За втората книга „Бдин” идеята се роди от конспекта за изпита по старобългарска литература в Софийския университет. Имаше един кратък въпрос – Йоасаф Бдински. Понеже беше най-краткият въпрос, всички го пропускаха и никой не се готвеше за него, но на един колега му се падна. Той искаше да си получи двойката и да се яви на септември, но професорката беше известна с това, че никога не пише двойки. Тя го попита:

– Хайде сега, кажете колега, откъде е Йоасаф Бдински?

– От Бдин!  – отговори гордо той.

– Точно така… А къде се намира Бдин? – попита професорката.

– Ами… в Македония! – отговори колегата.

– Ауууу… на септеври колега, на септември! – заключи тя.

Разказах тази история на едно гадже от Русе, когато бях в казармата. Един ден, докато давах наряд, получих от нея следния SMS:

Какво ново в Бдин?

Тогава книгата сама започна да се подрежда.

Опишете Балканите в три изречения.

„Сбогом, деветнайсти век”. „Бдин”. „Американски поеми”.

Кога и къде пишете? Нуждаете ли се от някаква особена атмосфера, обстановка, нагласа? Имате ли ритуали на писане?

Всяко мое стихотворение, моята поезия изобщо, са свързани с един дълъг период на предварително четене. Когато седна пред празния лист обаче, аз съм олицетворение на така нареченото “леко писане”. Обичам импровизационната стихия на писането. Ето защо предпочитам да пиша на хартия, защото ръката е по-бърза от компютъра и може да запечата веднага впечатлението и така да запази вдъхновението по-дълго.

Иван Христов, фото: Клаудиу Комартин

http://vizitka.e-bookbg.com

(дата на добавяне: 2008-10-28 09:17:56)

Имало ли е моменти и кога, в които сте съжалявали, че сте избрали творческия път?

Мисля, че дълбоко в себе си вярвам в творческия път. Съжалението е на повърхностно ниво.

Защо България няма Нобелов лауреат за литература?

Защото българската литература не е Нобелова литература.

Ако можехте да избирате, в кой век бихте желали да живеете и защо?

Може би ХІХ в., защото нещата там изглеждат по-автентични.

От какво се вдъхновявате?

Понякога от хубави неща, понякога от гадни.

Има ли нещо, и ако да, кое е то, което ще ви откаже от творчеството?

Сменям различни видове творчество, за да бъда винаги себе си.

Има ли предимства и какви са те, електронната книга пред хартиената?

Предимсвото е в скоростта. Недостатъкът в трайността.

Опишете творчеството си и себе си само с прилагателни.

Имам нужда от повече неща.

Опишете творчеството си и себе си само с глаголи.

Виж горната точка 🙂

За вас полет означава…

Нещо относително.

Ако имахте възможността да изтриете някой или нещо, какво щеше да е то?

Предпочитам да редактирам вместо да изтривам.

Кой заслужава “Златната малинка” за литература?

Онзи, който получи Нобеловата награда.

Кой е най-големият “грях” на издателите?

Аз не съм Св. Петър, но и те не са Ангели.

онлайн списание „Диаскоп“ (http://www.diaskop-comics.com/article.aspx?id=697)

136 страници, 48 автори, Танц, Сън и Движение – това е накратко втори брой на списанието за поезия „Нопоезия”. Но навярно селекцията е била безпощадна. Колко автори изпратиха свои текстове?

Мисля, че аз вече съм си изградил име на безпощаден селекционер. Не съм водил статистика за броя на авторите, но бяха много. Набирахме участници главно чрез facebook и Интернет и дори чрез платформата #ДАНСwithme. Когато видях целия файл на черновата на НО ми настръхнаха косите.

Имаше ли някакъв принцип в подбора? Кои участваха в журито и имаше ли спорове за това кой да остане и кой да отпадне? Имаше ли пълнеж?

Първоначално Петя Хайнрих, Ина Иванова и аз прочетохме всички текстове, след което пълнежът отпадна. Почти нямахме спорове за добрите текстове. Споровете дойдоха, когато трябваше да пресеем и добрите текстове. През това време аз съставих концепцията ТАНЦ-СЪН-ДВИЖЕНИЕ, която като един „диаскоп” ни помогна да погледнем на текстовете като на диапозитиви и да решим, кои от тях, въпреки че са добри, не са достатъчно уголемени. Това беше най-трудната част.

Има още →

(на англ. език тук: http://www.3ammagazine.com/3am/maintenant-95-ivan-hristov/)

Ключова фигура в основата на българската поетика на 21-ви век, поетиките на Иван Христов са променливи и многопластови като съвременната история на самата страна. Като просветител и организатор, Христов е движещата сила зад фестивала София: Поетики, канейки поети от цяла Европа, за да станат свидетели на и да взаимодействат с растящото ново поколение поети, произлизащи от града, и сам като поет, неговата връзка и сливане с англоезичната поезия е произвела уникален стил и ритъм в рамките на неговото творчество, които са спечелили аплодисменти по целия континент и Америка. Още една фигура в европейската поезия, която счита организацията като отговорност заедно със собствената си дейност, с удоволствие Ви представяме Иван Христов като 95-ти респондент от поредицата Maintenant.

Благодарности за Александра Бюхлер и фондация „Литература през граници”, че направиха това интервю възможно.

Има още →

група Гологан, 2009 г.

Интервю на Ваня Николаева с Иван Христов за сп. Public Republic, 16 февруари, 2009 г.

(http://www.public-republic.com/magazine/2009/02/10954.php)

Гологан (https://myspace.com/gologanmusic) е българска група за етно-рок. Групата е основана през 2004 година. Първоначално поетите Петър Чухов (електрическа китара) и Иван Христов (кавал, вокали) се събират, като решават да експериментират в стила артрок. Идеята им е той да бъде смесен с етно елементи. По-късно към тях се присъединяват Анджела Родел (вокали, тамбура), която е докторант по етномузикология в UCLA, Калифорния, САЩ, и Емануил А. Видински (перкусии). През 2006 г. в групата се включват Иван Вълев (бас китара) и Гриша Маникатов (барабани). Така се сформира група Гологан.

Музикантите използват както съвременни инструменти – електрическа китара, бас китара, барабани, така и традиционни инструменти като кавал, тамбура, тарамбука, двоянка и др. Целта на това смесване на древно и съвременно звучене не е просто да се провокират слушателите като се поставят инструментите в необичайно за тях обкръжение, а да се осъществи един истински контакт между начините на звукоизвличане от различни епохи. 

Трудна ли е понякога комбинацията поезия-музика и коя е “водещата” при създаване на нова композиция?

Комбинацията поезия-музика не е трудна, защото е естествена. В древността тези две изкуства са съществували заедно. Общото между тях е, че и двете си служат със звука и с времето. Друга обща черта са т. нар. лайтмотиви. Те са характерни както за музиката, така и за поезията.

Музиката по принцип е по-първично изкуство и затова е по-универсално. От всички изкуства обаче, най-универсално е песента. Като комбинация от музика и поезия тя има способността да се докосне до ембрионалната точка на една култура и да изрази най-дълбинна идентичност.

В някои славянски езици думата за поет и за певец е една. И Ботев (“и певци песни за него пеят”) и Вазов (“и мойте песни все ще се четат”) много добре са схванали това.

В съвременните условия на комерсиализация и на една вторична неграмотност на възприемателя на практика “изпятата поезия” е единствената публична поезия. Ние като музициращи поети имаме свободата да бъдем едновременно масови и елитарни, да тръгваме както от музикалното, така и от словесното начало.

Има още →

Ново списание за поезия е събитие, което заслужава приветствие, тъй като знаем колко малко са почитателите на това трудно изкуство днес и начинът те да станат повече минава първо тъкмо през списанията и вестниците. Вторият брой на „НО Поезия” е с водещ редактор поета Иван Христов, а имената, които стоят зад идеята са Петя Хайнрих и Ина Иванова. Замислен като брой през лятото, този втори брой има за тема танцът, дори без да подозира какво ще се случи през юни. Сега, когато протестите по жълтите павета на София са по-малобройни, струва си да отворим списанието и да се потопим в поезията, за да съберем сили за още.

http://bnr.bg/hristobotev/post/100268365/no-poeziya

Предлагаме ви разговор (на Валентин Дишев – от 28.12.2013 г.) с Иван Христов за неговата нова книга с поезия – „Американски поеми”, (декември 2013, Издателство за поезия “Да”):

http://dictum.mediabg.eu/?p=6593