ПОКАНА
Издателство „Парадокс“ и Столична библиотека имат удоволствието да ви поканят на
премиера на книгата на Иван Христов „Къща от букви (есета, рецензии, интервюта)“
на 12.02.2025 г., сряда от 18.00 часа
в Американския център на Столична библиотека, пл. „Славейков“ № 4 а
Книгата ще представят Бойко Ламбовски, доц. Надежда Стоянова, д-р Митко Новков, д-р Поли Муканова, Петър Михайлов
със специалното участие на Анджела Родел и Петър Чухов
Модератор на вечерта ще бъде издателката Доротея Монова
Вход свободен. Заповядайте!
За автора:
Иван Христов(1978) е поет и литературовед. Автор е на стихосбирките „Сбогом, деветнайсети век“ (носител на наградата за най-добър поетичен дебют от Националния конкурс „Южна пролет“ 2002 г.), „Бдин“ (носител на националната литературна награда „Светлоструй“, 2006 г.) и „Американски поеми” (2013), а така също и на академичните монографии „Кръгът „Стрелец“ и идеята за родното“ (2009) и „Българският литературен модернизъм. Проблемът за времето и идентичността” (2022). „Любовен речник” – неговата четвърта поетична книга излиза през 2018 г. и получава наградата „Културата е спасение за хуманността“ от Международен форум на поезията в Сафи, Мароко.
Поезията му е превеждана на повече от двайсет езика. През 2015 г. „Бдин“ излиза на турски език. На следващата година в Румъния е публикувана двуезичната книга „Бдин, следван от Американски поеми“. През 2019 г. във Франция, в рамките на европейския проект Versopolis, излиза книгата „Стихотворения”, която съдържа част от неговите „Американски поеми”, а в Словакия част от книгата му „Любовен речник”. През 2021 г. в Полша е публикувана антология с негови избрани стихове под заглавие „Сметището”. През 2022 г. в Словения излиза негова стихосбирка с любовна лирика. От 2019 г. е директор на международната програма на поетичния фестивал „Софийските метафори“, а от 2022 г. е доцент в Института за литература при Българската академия на науките.
За книгата:
Достойнство на книгата е и че в нея не се робува на авторитети, а се появяват текстове за млади или по-малко известни, понякога направо маргинални, автори, което помага да се разшири идеята за канона и да се видят алтернативните посоки, в които той може да поеме. Колкото до подхода, който тази книга следва, то той наистина е културологичен – изследват се места (като книжарниците), книги, разсъждава се върху призванието на поезията, върху конкретни писателски имена, все с идеята, че за литературата си струва да говорим и през текста, и през контекста. Стилът на „Къща от букви“ също следва да се открои, защото той е лаконичен, в унисон с идеята за бързото живеене, за краткостта, нужна на читателите, без това да ощетява текстовете откъм дълбочина и нестандартни идеи.
проф. Амелия Личева
Разбира се, стойността на едно поетическо творчество, особено на сравнително млад човек, ще се оценява тепърва, тоест нека не се струва нескромно, че привеждам примери с утвърдени на българската литературно-историческа сцена имена, ясно е, че времето още не е белязало Иван Христов със съдбовната си присъда, но във всички случаи „Къща от букви“ се явява свидетелство – свидетелство за литературния кипеж в началото ХХI век – време, което, поне според мен, ще остане вдълбано със златни букви в българската културна история. Та именно като на такова свидетелство трябва да се гледа на „Къщата от букви“ на Иван Христов, сборник с негови критически текстове, пътеписни бележки и есета, които може би днес да нямат кой знае каква публика, но ще са безценни за бъдещите историци на българската култура.
д-р Митко Новков
Словото, Свободата, Духът са нематериални и те са същностни за лириката, за литературата и пазят Човешкото. Така съкровено, почвайки от есето, преминавайки през рецензията и стигайки до интервюто Ив. Христов почти постоянно изпълнява сложна вариация на темата човешко, свободно, изкуство. И като в музикална пиеса успява хармонично да подреди цялата си книга. Затова вероятно разножанрието ѝ не пречи при четене, а се изгражда единен, монолитен, но нюансиран и жив текст, който е оазис, спасяващ Човешкото.
Петър Михайлов
„Къща от букви“ на Иван Христов е духовна територия на топлината от общуване с книгата, на опита, на досега с изкуството, което облагородява и ни оттласква от всичко грозно, от всичко, водещо до разпад на човешкото. Пространството на изкуството е одомашненото пространство, в което търсещият човешки дух си намира подслон, където се чувства най-защитен и силен, където има Смисъл да остане, за да се запази ценностният порядък.
Рени Манова
Добре дошли в Бдин! 