Category Archives: Другите за мен

Премиера на „Къща от букви (есета, рецензии, интервюта)“ от Иван Христов

ПОКАНА

Издателство „Парадокс“ и Столична библиотека имат удоволствието да ви поканят на

премиера на книгата на Иван Христов „Къща от букви (есета, рецензии, интервюта)“


на 12.02.2025 г., сряда от 18.00 часа
в Американския център на Столична библиотека, пл. „Славейков“ № 4 а

Книгата ще представят Бойко Ламбовски, доц. Надежда Стоянова, д-р Митко Новков, д-р Поли Муканова, Петър Михайлов

със специалното участие на Анджела Родел и Петър Чухов

Модератор на вечерта ще бъде издателката Доротея Монова

Вход свободен. Заповядайте!

За автора:

Иван Христов(1978) е поет и литературовед. Автор е на стихосбирките „Сбогом, деветнайсети век“ (носител на наградата за най-добър поетичен дебют от Националния конкурс „Южна пролет“ 2002 г.), „Бдин“ (носител на националната литературна награда „Светлоструй“, 2006 г.) и „Американски поеми” (2013), а така също и на академичните монографии „Кръгът „Стрелец“ и идеята за родното“ (2009) и „Българският литературен модернизъм. Проблемът за времето и идентичността” (2022). „Любовен речник” – неговата четвърта поетична книга излиза през 2018 г. и получава наградата „Културата е спасение за хуманността“ от Международен форум на поезията в Сафи, Мароко. 

Поезията му е превеждана на повече от двайсет езика. През 2015 г. „Бдин“ излиза на турски език. На следващата година в Румъния е публикувана двуезичната книга „Бдин, следван от Американски поеми“. През 2019 г. във Франция, в рамките на европейския проект Versopolis, излиза книгата „Стихотворения”, която съдържа част от неговите „Американски поеми”, а в Словакия част от книгата му „Любовен речник”. През 2021 г. в Полша е публикувана антология с негови избрани стихове под заглавие „Сметището”. През 2022 г. в Словения излиза негова стихосбирка с любовна лирика. От 2019 г. е директор на международната програма на поетичния фестивал „Софийските метафори“, а от 2022 г. е доцент в Института за литература при Българската академия на науките.

За книгата:

Достойнство на книгата е и че в нея не се робува на авторитети, а се появяват текстове за млади или по-малко известни, понякога направо маргинални, автори, което помага да се разшири идеята за канона и да се видят алтернативните посоки, в които той може да поеме. Колкото до подхода, който тази книга следва, то той наистина е културологичен – изследват се места (като книжарниците), книги, разсъждава се върху призванието на поезията, върху конкретни писателски имена, все с идеята, че за литературата си струва да говорим и през текста, и през контекста. Стилът на „Къща от букви“ също следва да се открои, защото той е лаконичен, в унисон с идеята за бързото живеене, за краткостта, нужна на читателите, без това да ощетява текстовете откъм дълбочина и нестандартни идеи.

                                                                                       проф. Амелия Личева

Разбира се, стойността на едно поетическо творчество, особено на сравнително млад човек, ще се оценява тепърва, тоест нека не се струва нескромно, че привеждам примери с утвърдени на българската литературно-историческа сцена имена, ясно е, че времето още не е белязало Иван Христов със съдбовната си присъда, но във всички случаи „Къща от букви“ се явява свидетелство – свидетелство за литературния кипеж в началото ХХI век – време, което, поне според мен, ще остане вдълбано със златни букви в българската културна история. Та именно като на такова свидетелство трябва да се гледа на „Къщата от букви“ на Иван Христов, сборник с негови критически текстове, пътеписни бележки и есета, които може би днес да нямат кой знае каква публика, но ще са безценни за бъдещите историци на българската култура.

                                                                                                 д-р Митко Новков

Словото, Свободата, Духът са нематериални и те са същностни за лириката, за литературата и пазят Човешкото. Така съкровено, почвайки от есето, преминавайки през рецензията и стигайки до интервюто Ив. Христов почти постоянно изпълнява сложна вариация на темата човешко, свободно, изкуство. И като в музикална пиеса успява хармонично да подреди цялата си книга. Затова вероятно разножанрието ѝ не пречи при четене, а се изгражда единен, монолитен, но нюансиран и жив текст, който е оазис, спасяващ Човешкото.

                                                                                          Петър Михайлов

„Къща от букви“ на Иван Христов е духовна територия на топлината от общуване с книгата, на опита, на досега с изкуството, което облагородява и ни оттласква от всичко грозно, от всичко, водещо до разпад на човешкото. Пространството на изкуството е одомашненото пространство, в което търсещият човешки дух си намира подслон, където се чувства най-защитен и силен, където има Смисъл да остане, за да се запази ценностният порядък.

                                                                                                       Рени Манова

Вашият коментар

Filed under Другите за мен, Есета, Интервюта, Рецензии, Събития

ПЕТЯ ХАЙНРИХ ЗА „АМЕРИКАНСКИ ПОЕМИ“

Изображение

Ето това харесвам в поезията на Иван Христов и то не се отнася само за тази книга:
– тежи си на място – тежи, та тежи
– българска и родолюбива е, без да е патриотична – вазовски звучи понякога; някаква нова патриархалност
– винаги е премислена, извадено е най-доброто – Иван Христов не експериментира – намерил си е златния път и си го следва. Аз действително предпочитам експерименталната поезия, но Иван Христов е толкова добър в това, което прави, че нямам никакви възражения.
– Иван Христов знае, че е добър – този самоуверен жест прозира през текстовете му – това ми харесва
– точен е в каквото казва
– Книгата – книжното тяло – чудесно се е получило. Имайте тази книга, дайте 10 лева за нея – струва си при всички случаи!

http://www.goodreads.com/review/show/926926330?book_show_action=true&page=1

Вашият коментар

Filed under Без категория, Другите за мен, Поезия

Митко Новков за „Бдин“

big-Ivan_hristov

Звън на остър метал, току-що нанесъл съдбовен удар: дрънчи, хрущи, скърца: Бдин е като брадвата на палача, стигнала до дръвника, но отрязала преди това кости, жили, прешлени: Б-д-и-н(н-н-н) – и една глава се търкулва; Б-д-и-н(н-н-н) – и още една глава се търкулва. Сеченето, рязането, трошенето на кости и сухожилия, каквото е всъщност Бдин -ът – инквизиция на невъзможното измъкване, е подсказана, поетът, изглежда, е бил в благоразположение към поприбързаните и сякаш повече сърфиращи/бягащи по вълните, отколкото гмуркащи се в/към дълбочините читатели, трябва само да я чуем/видим:

Бдин – история на звука

хру хру хру
хръ хръ хръ
хра хра хра
хре хре хре
хри хри хри
хри хри хри
хре хре хре
хра хра хра
хръ хръ хръ
хру хру хру

Плътта хру-ска, хръ-ска, хра-ска, хре-ска, хри-ска и пак същото в обратен ред, но плътта не хро-ска, нито пък хрю-ска или хря-ска. Защо ли? Защото о-то на болката трябва да бъде скрито, ю-то на неистовството трябва да не бъде изявено, я-то на крясъка трябва да бъде приглушено. Защото Бдин не е книга за оплаквания, откази или революция, Бдин е книга за регистрация, констатация и перформация. Казва:

Сметището в Бдин
има това свойство,
че никога не свършва.
Откога вървя, вървя, вървя…

Всичко е Бдин , не случайно няма стихотворение, което да не се казва така, сиреч да не сече, да не замахва с брадвата, огромната брадва/ на времето. Всяко от тях е не По Набоков („Покана за екзекуция“), всяко представлява самата екзекуция или по-точно самоекзекуцията си/ни. Писането на Бдин – покана за самоекзекуция, а четенето на Бдин – нейното привеждане в изпълнение: Бдин е real-ът и reality-то на самоекзекуцията (ни)…

http://liteos.de/ivan_hristov/kritbdin1.htm

Вашият коментар

Filed under Без категория, Другите за мен, Поезия

МОДЕРНАТА ИНТЕРПРЕТАЦИЯ НА ЛИТЕРАТУРНАТА ИСТОРИЯ. Елка Трайкова за „Кръгът „Стрелец“ и идеята за родното“

Изображение

Осъзнаването на културната памет като ценност не е от приоритетите на нашето време. Но това е посланието на книги като тази – да осмисли литературната история и като съвременност, сътворяваща основополагащи и непреходни знаци на националната ни идентичност. Иван Христов блестящо се справя с предизвикателството да изследва един перманентно актуализиращ се кръг от опозиции в българската литература, които с достатъчна степен на условност бихме обозначили като своечуждо и техните многозначни интерпретации от Възраждането до нашата съвременност. В този контекст ролята на кръга „Стрелец“, който създава свой концептуално осмислен проект за родното, е особено важна. Изключително важен е и фактът, че книгата, която представям, е първото цялостно и систематично изследване за кръга. Разбира се, авторът познава и коректно цитира всички предходни проучвания на културната му мисия, както и интерпретации на идейните и философските позиции на неговите членове. Идеята на Иван Христов е не само да осмисли „Стрелец“ като интелектуална група от ярки творчески индивидуалности, маркирали свое суверенно място в културната ни история, а да го представи като естетически обоснована и теоретично осмислена концепция. Затова той го полага както в националния, така и в европейския исторически, философски и литературен контекст, който детайлно познава като система от духовни процеси и поредица от социално-политически факти…

http://liternet.bg/publish28/elka-traikova/ivan-hristov.htm

Вашият коментар

Filed under Без категория, Другите за мен, Наука

„Бдин – неутопичното място“ от Пенка Ватова

big-Ivan_hristov

…Бдин е не само старото име на Видин, то е едно утопично място…

Георги Господинов

Началото на този текст е донякъде полемично, защото според мене утопичността на Бдин във втората поетическа книга на Иван Христов е само привидна. Бдин е пространството на поетическите визии, на преживяването и самоосмислянето на Аза в книгата, ала то е далеч от въобразеността, защото, макар и метафорично, не оставя колебания, че обозначава мястото тук и сега, родината на Аза. Би било окуражително, ако Бдин беше утопично място, защото тогава, независимо от степента на очакване, той щеше да бъде обект на копнеж и надежда. Ала Бдин в тази книга е на противоположния полюс.
Че Бдин не е „не-място“, че не е несъществуващо място, доказват най-малко топосните обозначавания — „[видях] гроба на Левски и Ботев“, „[в] квартала за безнадеждни, / наречен не случайно „Надежда“, „жълтите павета“, но и редица други, повече или по-малко конкретни отпратки в текстовете, сочещи към българското и България (днес). Ако припомним предходната поетическа книга на Иван Христов — „Сбогом, деветнайсти век“, то тогава „Бдин“ може да се разчете и като времето, започващо с българския двайсети. (Всъщност в осмислянето му и в двете книги той е едно все започващо и нивга несвършващо време, отколешно и сякаш завинаги.)
„Бдин“ е книга за дълбокото лично преживяване на едно място на разрухата, на изчерпаността, на невъзможното случване, на било-то, не на бъде-нето. И в този смисъл, не без горчива ирония, не е случаен изборът на назоваването му със старото име на Видин (до началото на XI в. Бъдин, след това Бдин) — последното българско владение, с чието падане под османска власт настъпва окончателната гибел на средновековната българска държавност, последният отблясък на блясъка. Нищо, че с Бдин (като Видин) географски започва България, погледната откъм онова, което сме свикнали да наричаме „света“. Обозначена като „Бдин“, от място, в което се раждаме, родината в книгата на Иван Христов става място, в което животът не започва, а е вече завършил…

http://www.slovesa.net/%D0%B1%D0%B4%D0%B8%D0%BD-%D0%BD%D0%B5%D1%83%D1%82%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BC%D1%8F%D1%81%D1%82%D0%BE/

Вашият коментар

Filed under Без категория, Другите за мен, Поезия

ЕМИЛИЯН НИКОЛОВ ЗА „СБОГОМ, ДЕВЕТНАЙСТИ ВЕК“

sbogom

Книгата е носител на наградата за дебютна стихосбирка „Южна пролет“ за 2002 г.

Стихосбирката започва с „Предговор“, в който се изтъква ценността на текста като ръкопис, който е събирал дълго време прах в Библиотеката, докато стане достатъчно ценен за откриване и публикуване. Изтъква се неосъществеността на книгата, която трудно може да изрази цялата ценност на ръкописа. Паратекстът също подчертава неосъществеността – подзаглавието гласи „Неосъществена книга“, а епиграфът е следният: „Книгите са като хората. / Понякога, не се сбъдват.“ Непознаваемостта на света е изразена чрез мотивите за разпадането и отлитането…

http://www.litclub.com/lavica/2002/ivan.htm

Вашият коментар

Filed under Без категория, Другите за мен, Поезия

Марин Бодаков за „Американски поеми“

coverIvanHristovBG

Когато пише за „измамната простота” на тези стихотворения, редакторът им Владимир Левчев добавя: „Иван Христов открива Америка, както се открива простият факт, че живеем”. Всъщност, ако Хопър някога беше нарисувал самотен българин сред американската урбанистична пустиня, то той щеше да си мисли именно стихотворенията на Иван Христов…

http://www.kultura.bg/bg/article/view/21852

Вашият коментар

Filed under Без категория, Другите за мен, Поезия

ПРЕМИЕРА НА „АМЕРИКАНСКИ ПОЕМИ”

Иван Христов и издателство за поезия „ДА”
имат удволствието да Ви поканят на:

ПРЕМИЕРА НА „АМЕРИКАНСКИ ПОЕМИ” ОТ ИВАН ХРИСТОВИзображение

Премиерата ще се състои на 17 януари (петък) от 18 часа в Американския център при Столична библиотека на пл. Славейков 4a (левия вход на Столична библиотека)
Книгата ще представят:
Ричард Дамстра – културен аташе на САЩ в България
Владимир Левчев – редактор на книгата

Със специалното участие на Анджела Родел (превод и глас) и Петър Чухов (китара)

Модератор – Силвия Чолева

Премиерата се осъществява с любезното съдействие на Посолството на САЩ и издателство за поезия „ДА”

Вход – свободен

Заповядайте!

Има още

Вашият коментар

Filed under Другите за мен, Поезия, Събития

Митко Новков за „Кръгът „Стрелец“ и идеята за роднотo“

Ivan Hristov-KORICA-1

http://dictum.mediabg.eu/?p=2801

Вашият коментар

Filed under Без категория, Другите за мен, Наука

Сред парадоксите на родното. Венцислав Димов за „Кръгът „Стрелец“ и идеята за родното“

Ivan Hristov-KORICA-1

Само в литературата можем едновременно да трупаме житейски опит и да го наблюдаваме. Само там можем да научим нещо за амбивалентностите и парадоксите. Само там можем да свържем вътрешната и външната перспектива.

Мисълта на немския литературовед Дитрих Шваниц изплува в съзнанието ми след срещата с текста на Иван Христов „Кръгът „Стрелец“ и идеята за родното“. Както е известно, идеята за родното е една от червените нишки в българското художествено усвояване на модерността. Българското кръстопътно време съдържа и модернизационни тенденции към синхронизиране с глобалното, насочени навън, на Запад; и антимодернизационни рефлекси, противопоставящи народа на интелигенцията и “българизма” на космополитизма. Примерът на Иван Хаджийски за разделящото поколенията (в едната стая бащата стои по турски на миндерчето и пее “Буряно, Бурянке”, като си приглася на тамбура; в другата стая синът чете Уайлд и мечтае за музиката на Григ) може да символизира и парадоксалните амбивалентности на синхронното съществуване на предмодерно и модерно, почвеническо и западняческо, народническо и универсално. Може би парадоксите на българския “своечужд модернизъм” (Александър Йорданов), ситуиран в българското “междено време” (Иван Илчев) се дължат на неговата почти невъзможна преводимост и историзация спрямо общоприетите конвенции в Европа…

http://www.litclub.bg/library/kritika/vdimov/ivan_hristov.htm

Вашият коментар

Filed under Другите за мен