Category Archives: Събития

ПОКАНА

Издателство „Парадокс“ и Столична библиотека имат удоволствието да ви поканят на

премиера на книгата на Иван Христов „Къща от букви (есета, рецензии, интервюта)“

на 12.02.2025 г., сряда от 18.00 часа
в Американския център на Столична библиотека, пл. „Славейков“ № 4 а

Книгата ще представят Бойко Ламбовски, доц. Надежда Стоянова, д-р Митко Новков, д-р Поли Муканова, Петър Михайлов

със специалното участие на Анджела Родел и Петър Чухов

Модератор на вечерта ще бъде издателката Доротея Монова

Вход свободен. Заповядайте!

За автора:

Иван Христов(1978) е поет и литературовед. Автор е на стихосбирките „Сбогом, деветнайсети век“ (носител на наградата за най-добър поетичен дебют от Националния конкурс „Южна пролет“ 2002 г.), „Бдин“ (носител на националната литературна награда „Светлоструй“, 2006 г.) и „Американски поеми” (2013), а така също и на академичните монографии „Кръгът „Стрелец“ и идеята за родното“ (2009) и „Българският литературен модернизъм. Проблемът за времето и идентичността” (2022). „Любовен речник” – неговата четвърта поетична книга излиза през 2018 г. и получава наградата „Културата е спасение за хуманността“ от Международен форум на поезията в Сафи, Мароко. 

Поезията му е превеждана на повече от двайсет езика. През 2015 г. „Бдин“ излиза на турски език. На следващата година в Румъния е публикувана двуезичната книга „Бдин, следван от Американски поеми“. През 2019 г. във Франция, в рамките на европейския проект Versopolis, излиза книгата „Стихотворения”, която съдържа част от неговите „Американски поеми”, а в Словакия част от книгата му „Любовен речник”. През 2021 г. в Полша е публикувана антология с негови избрани стихове под заглавие „Сметището”. През 2022 г. в Словения излиза негова стихосбирка с любовна лирика. От 2019 г. е директор на международната програма на поетичния фестивал „Софийските метафори“, а от 2022 г. е доцент в Института за литература при Българската академия на науките.

За книгата:

Достойнство на книгата е и че в нея не се робува на авторитети, а се появяват текстове за млади или по-малко известни, понякога направо маргинални, автори, което помага да се разшири идеята за канона и да се видят алтернативните посоки, в които той може да поеме. Колкото до подхода, който тази книга следва, то той наистина е културологичен – изследват се места (като книжарниците), книги, разсъждава се върху призванието на поезията, върху конкретни писателски имена, все с идеята, че за литературата си струва да говорим и през текста, и през контекста. Стилът на „Къща от букви“ също следва да се открои, защото той е лаконичен, в унисон с идеята за бързото живеене, за краткостта, нужна на читателите, без това да ощетява текстовете откъм дълбочина и нестандартни идеи.

                                                                                       проф. Амелия Личева

Разбира се, стойността на едно поетическо творчество, особено на сравнително млад човек, ще се оценява тепърва, тоест нека не се струва нескромно, че привеждам примери с утвърдени на българската литературно-историческа сцена имена, ясно е, че времето още не е белязало Иван Христов със съдбовната си присъда, но във всички случаи „Къща от букви“ се явява свидетелство – свидетелство за литературния кипеж в началото ХХI век – време, което, поне според мен, ще остане вдълбано със златни букви в българската културна история. Та именно като на такова свидетелство трябва да се гледа на „Къщата от букви“ на Иван Христов, сборник с негови критически текстове, пътеписни бележки и есета, които може би днес да нямат кой знае каква публика, но ще са безценни за бъдещите историци на българската култура.

                                                                                                 д-р Митко Новков

Словото, Свободата, Духът са нематериални и те са същностни за лириката, за литературата и пазят Човешкото. Така съкровено, почвайки от есето, преминавайки през рецензията и стигайки до интервюто Ив. Христов почти постоянно изпълнява сложна вариация на темата човешко, свободно, изкуство. И като в музикална пиеса успява хармонично да подреди цялата си книга. Затова вероятно разножанрието ѝ не пречи при четене, а се изгражда единен, монолитен, но нюансиран и жив текст, който е оазис, спасяващ Човешкото.

                                                                                          Петър Михайлов

„Къща от букви“ на Иван Христов е духовна територия на топлината от общуване с книгата, на опита, на досега с изкуството, което облагородява и ни оттласква от всичко грозно, от всичко, водещо до разпад на човешкото. Пространството на изкуството е одомашненото пространство, в което търсещият човешки дух си намира подслон, където се чувства най-защитен и силен, където има Смисъл да остане, за да се запази ценностният порядък.

                                                                                                       Рени Манова

Уважаеми колеги,

На 2 септември 2017 г. се навършват 60 години от рождението на Георги Рупчев – един от съвременните ни поети, за когото без преекспонирано национално самочувствие може да говорим като за световен поет, каквото и съдържание да влагаме в това определение. Проведената преди 10 години научна конференция в негова памет и чест отвори много теми, свързани с творчеството му и продължаващи вън от него в пределите на поезията, философията, художествеността изобщо. Той принадлежи на поколение, все още творящо, но все по-малко четено. А четенето на Георги-Рупчевата поезия, а и на неговите преводи, на неговите интервюта дори би дало на днешния човек малко повече надежда в смисъла на изкуството, на търсенето и съпротивата срещу всяка безлична и обезличаваща действителност, срещу духовната застоялост и тресавищното безвремие.

Институтът за литература към БАН, направление Нова и съвременна българска литература, има удоволствието да ви покани да участвате в научен форум на тема „Кръгове поетическо време“, посветен на поета, който ще се проведе през втората половина на м. октомври в София. Молим ви да предвидите докладите си за представяне до 20 минути . Заявките си за участие – резюмета до 200 думи, може да изпращате не по-късно от 22 септември на следните имейли:

 

Иван Христов – christoff78@abv.bg

Пенка Ватова – penka.vatova@gmail.com

 

 

Уважаеми колеги,

Институтът за литература организира литературоведска конференция на тема:

„Николай Лилиев, Емануил Попдимитров и Гео Милев – синхронии на модернизма“,

Окончателните дата и място на конференцията са:

Първоначалният повод за тази селекция е традицията на Института да отбелязва годишнините от рождението на изтъкнати български писатели. В проблематиката на конференцията обаче е напълно допустимо да влязат и по-широк кръг проблеми на българския литературен модернизъм.

Очакваме вашите заявки за участие до 23 ноември 2015.

Организатори: Елка Димитрова, Цветанка Атанасова, Иван Христов

Адреси за кореспонденция:
elkadimitrova4@gmail.com
tsvetankaat@mail.bg
christoff78@abv.bg

На 14 юни 2014 г. от 15.00 до 18. 00 часа  в  театър „Алма Алтер“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в рамките на межуданародното събитие „Пикник на свободата“, което се организира под патронажа на президента на Република България Росен Плевнелиев ще се проведе специална дискусия, посветена на събитията от 1989 година. Предлагаме ви среща с:

Януш Онишкевич, роден през 1937 година в Полша. Има докторска степен по математика и преподава във Варшавския университет. През 60-те е един от активистите на демократичната опозиция, участва в стачки и демонстрации през 1968 г. за свободата на словото и научните изследвания.  През 1980 г. става част от от организаторите на „Солидарност“ и говорител до 1989 г., член на Националния изпълнителен съвет (Президиум). През 80-те лежи в затвора за повече от година, арестуван е няколко пъти, но не спира да се бори за свобода. По време на Кръглата маса води преговорите с комунистическата власт (февруари – април 1989). Политическата му кариера е богата. През 1990 година, макар и за кратко става зам.-министър, а по-късно и министър на Националната отбрана (1991-1993 и 1997-2000 г.). През 2005-2009 година оглавява Демократическата партия „Съюз за свобода“. Неговата политическа кариера продължава и като депутат в Европейския парламент (2004-2009 г.), заместник-председател на ЕП и заместник-председател на Комисията по външна политика. Носител на множество международни награди и отличия.

Йон Карамитру, роден на 9 март 1942 г. в Букурещ. Завършва института по кино и театър „Й. Л. Караджале“ в Букурещ. Той е един от най-популярните румънски актьори и режисьори, а творческата му биография впечатлява с редицата превъплъщения във водещи роли. Познат е и като режисьор-постановчик на театрални и оперни спектакли, директор на Националния театър „Й. Л. Караджале“, а от 1990 година е Президент на Румънския театрален съюз – UNITER. През 1996 година става министър на културата на Румъния (1996 – 2000). За работата си при създаването на културните връзки между Великобритания и Румъния е обявен за Почетен офицер на Ордена на Британската империя, декориран от кралица Елизабет II, а през 1997 г. френското Министерство на културата му присъжда титлата Chevalier Des Arts et Lettres (рицар на ордена за изкуства и литература, Франция).

Проф. Михаил Неделчев е български учен, литературен историк и теоретик, литературен критик, публицист, общественик и политик. Автор е на книги с монографични литературоведски и литературно-исторически изследвания, студии, статии, очерци. Михаил Неделчев е роден на 17 юли 1942 г. в София. Завършва 6-о училище „Граф Игнатиев“ и славянска филология и философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. След неуспешен опит да направи аспирантура в катедрата по теория на литературата, задълго е литературовед и литературен критик на свободна практика. Редактор е във в. „Литературен фронт“ и сп. „Родна реч“. 15 години работи в отдел „Литературно наследство“ на издателство „Български писател“ (1974-1990). От 1999 до 2010 г. Михаил Неделчев е ръководител на департамент „Нова българистика“ в НБУ, а след това продължава да ръководи литературноисторическата школа към департамента. През 2002 г. е хабилитиран като доцент по научната специалност „Теория и история на литературата“. След падането на Берлинската стена и демократичната промяна в България Михаил Неделчев е активен участник в създаването на Съюза на демократичните сили през 1989 г. Член е на ръководството на възстановената Радикалдемократическа партия. От края на 1989 г. е заместник-председател по идеологическите въпроси и говорител на РДП. Участва в заседанията на Кръглата маса (1990). Народен представител е в Седмото Велико и 36-то Народно събрание с листата на СДС. През 1990-91 г. е политически говорител на Националния координационен съвет на СДС. Председател е на Парламентарната комисия по радио и телевизия в 36-то НС. От 1993 г. Неделчев е главен редактор на списание „Демократически преглед“.

Доц. д-р Александър Йорданов, роден през 1952 г. в град Варна. Политик и дипломат, литературен историк и литературен критик. Доцент в Института за литература при БАН. Народен представител в Седмото Велико народно събрание (1990-1991). Председател на Радикалдемократическата партия в България (1992-1998). Председател на ПГ на СДС в 36-то Народно събрание (1991-1992). Председател на Комисията по външна политика в 36-то Народно събрание (1991–1994). Председател на 36-то Народно събрание (1992-1994). Народен представител в 37-то Народно събрание (1994-1997). Народен представител в 38-то Народно събрание (1997-1998). Извънреден и пълномощен посланик в Полша, Литва, Латвия, Естония (1998-2001) и в Република Македония (2001-2005). Главен редактор на седмичника за политика и култура „Век 21“ (1990-1998). Главен редактор на седмичника за политика и култура „Демокрация“ (2013).

Владимир Левчев – български поет, писател, журналист, политик, активист на Екогласност и преподавател в Американския университет в Благоевград. Роден е 1957 г. в София. Завършва английска езикова гимназия (1976) и Изкуствознание (1982). Редактор е в издателство „Народна култура“ (1982-1989), издател на нелегално отпечатваното преди 10 ноември 1989 г. независимо списание за литература и публицистика „Глас“, зам.-главен редактор на „Литературен вестник” (1991-1994). Член е на изпълнителния комитет на Екогласност и главен координатор на Свободно поетическо общество. През 1994 г. заминава за САЩ с Фулбрайтова стипендия. Докато се установи като преподавател, работи като хлебар и пощальон. През 1996 г. завършва MFA програма по Творческо писане. Между 1996 и 2007 г. преподава литература и писане в University of Maryland (Балтимор), Montgomery College, George Washington University и American University (Вашингтон), американска литература в една гимназия в предградие на Вашингтон, както и български език в подготвителен център към Държавния департамент. От есента на 2007 г. преподава литература и писане в Американския университет в Благоевград.

Едвин Сугарев – български поет, общественик и политик. През 1978 г. Едвин Сугарев завършва българска филология в СУ „Св. Климент Охридски”. В периода 1981-1984 г. прави редовна аспирантура в Института за литература при БАН по история на новата българска литература. На следващата година защитава докторат на тема „Българската литература след Първата световна война и немският експресионизъм (мирогледни и стилистични паралели)“. През 1989 г. става редактор на литературния самиздатски алманах „Мост“. През 1990 г. влиза в редколегията на сп. „Литературна мисъл “, и също е редактор на „Литературен вестник “ от 1991 до 1996 и от 2003 до днес. От 2002 г. е научен сътрудник в Института за литература при БАН. През 2008 г. защитава докторат на тема „Александър Вутимски – паралелни прочити“. От 2010 е преподавател в НБУ. Дейността си на литератор и поет Сугарев съвместява с обществена и политическа дейност. През 1989 г. е активист в националното движение „Екогласност“. Народен представител в 7-то Велико Народно събрание и в 36-то и 37-то Обикновено Народно събрание, където е бил зам. — председател на комисията против корупция. В периода 1997-2002 е посланик на България в Монголия и Индия.

модератори: проф. Александър Кьосев и д-р Иван Христов