Category Archives: Рецензии

Камелия Спасова
“Парцел №17″
Изд. “Макрос” 2007
46 стр., цена не е указана
ISBN 978-954-561-306-7

Още в заглавието тази книга ни подвежда. “Парцел №17″ звучи като място, в което няма някакви разпознаваеми знаци, като място, където би могло да се разиграе една драма на анонимността. Но по парадоксален начин точно този топос задава идентичността на лирическата героиня.

Стихосбирката е снабдена с предговор и в самото начало ни дава няколко ключа, през които бихме могли да я четем. “Парцел №17″ е място, където мъртвите и току-що родените се срещат. Като част от стари гробища парцелът се превръща в сигурно скривалище на детски съкровища. От предговора разбираме още, че героинята посещава това място след години и неговата ограбеност е алегория за ограбеността на съзнанието на възрастния човек. Но фактът, че едно огледало за обратно виждане все пак е останало преобръща действителността и става начало на книгата. Така говоренето в “Парцел №17″ се разгръща на няколко нива – между живите и мъртвите, между децата и възрастните и между действителността и огледалността.

Има още →

„Мостове”
Сборник в чест на 70-годишнината на Йордан Василев
съставител Пенка Ватова
Издателски център „Боян Пенев” – Институт за литература
Издателство РК ТИХ-ИВЕЛ
205 стр.; 5 лв.
ISBN 954-9310-09-4

Това е една книга, която има за цел да изгражда свързващи нишки. Вероятно точно така трябва да изглежда един сборник посветен на човек, който никога не е възприемал себе си като учен в чисто академичния смисъл на думата. Това е сборник в чест на един черноработник, в чест на един човек, който винаги поставя себе си „на втори план”.

Но не е ли точно този „втори план” необходим на литературния критик за проницателно вглеждане в литературната творба, необходим на литературния историк, за да наблюдава и да пренареди стойностите. Вероятно това е онзи отстранен ъгъл, до който не достигат шумовете и крясъците на епохата. Вероятно точно там е построил своя мост Йордан Василев и този сборник е доказателство за това.

На пръв поглед сборникът изглежда прекалено еклектичен. Той съдържа статии, чиито предмет на изследване се простира от епохата на Възраждането до наши дни, от литературата за деца и юноши до литературата за възрастни, от жанра есе през научната студия до библиографския справочник. Но само в този мащаб можем действително да уловим фигурата на Йордан Василев, да проумеем огромния труд, който той извършва преди да ни завладее с импровизационната стихия на живото слово, да разберем многостранността на неговите изследователски интереси. Сборникът би могъл да бъде обвинен в еклектизъм, ако не беше толкова пределно личен, съкровен и някак „на втори план”.

Сякаш всичко онова, което Йордан Василев е съхранил и пренесъл през времето по някакъв начин е оживяло в неговите ученици. Една от основните линии, спояващи тази книга е идеята за приемствеността. Има и още едно доказателство, че този сборник не е еклектичен – неговото заглавие – „Мостове”.

Иван Христов

Никола Бувие
„Японска хроника”
издателство „Рива” 2005
206 страници; 7,50 лв.
ISBN 954-320-030-0

Как един европеец преживява страна от Далечния изток. Как Япония изглежда през очите на един швейцарец. Пътят на дзен будизма, чайна церемонията и театър Но – всичко това и още много други неща ще научите ако отворите книгата на Никола Бувие „Японска хроника“.

Пътеписът представлява причудлива смесица от швейцарски финес и японска деликатност. Зад редовете ненадейно изникват завладяващи картини на островите, разположени сякаш на края на света и неочаквано кирилицата се превръща в най-красивите букви, изобретени от човешка ръка – японските йероглифи, чрез които единствено е възможно да се улови духът на мястото. Под формата на кратки есета Бувие се опитва да сподели опита на един пътешественик, омагьосан от тази страна. Ето защо на места прозата преминава в изящни стихотворения. Нищо в сегашността на Япония не се случва, без да е обвързано с хилядолетната традиция.

Бувие започва още от времето на император Кубилай, внукът на Чингис хан, който решил да завладее островите. На няколко пъти мощните тайфуни, които обгръщат страната успяват да я спасят от вражеските кораби. Ето защо на японски ками кадзе, всъщност, означава – божествен вятър. Христофор Колумб тръгнал със своите кораби към Япония, а не към Индия.

Португалците са първите европейци, които стъпват на японска земя и били изключително добре посрещнати. Японците били дотолкова гостоприемни, че без много усилия част от тях, решили да приемат християнството. Но най-силно въздействие оказало онова средство с помощта, на което можеш да убиеш врага си бързо, без много усилия и от разстояние, а именно – пушката. По това време японците едва ли предполагали, че ще трябва да преминат през един от деветте кръга на 20 век – атомната бомба. Хрониката продължава с епохата Мейджи, нещо като българското Възраждане. Следва покъртителна изповед на очевидец за ужасите на войната.

Бувие разказва увлекателно за възстановяването на страната, за „японското чудо”. Подробно описва атмосферата на съвременно Токио, Киото, остров Хокайдо, места, които ако нямате време да посетите, може да срещнете чрез „Японска хроника”.

Иван Христов

Книгите днес, 2005, № 3, с. 30-31 

Костас Монтис
„кого живея?”
прев. Яна Букова
ИК „Стигмати”
250 стр.; цена не е указана
ISBN 954-336-004-9

Издателство „Стигмати” вече е гаранция за книжната продукция, която предлага. Ние само ще прибавим няколко думи в подкрепа на това. Книгата на Костас Монтис – „кого живея?” е едно щастливо случване на българския книжен пазар.

Не е случайно, че още в заглавието си този сборник със стихове започва с малка буква. За читателя ще стане ясно, че всеки въпрос за Монтис, не е обикновено питане, а дълбоко екзистенциално търсене. Едно въпросително изречение се превръща в цяло стихотворение.

Светът на поета е пределно умален, той е сведен до равнището на детския поглед. Но това не е престорен наивизъм, от който живеенето в света става по-малко отговорно, а едно постоянно очудняване на битието, детският поглед като възможност за ново начало.

Монтис съумява да съчетае по един необикновен начин неочакваността, изненадата, обновлението в действителността и монотонността, скуката, еднообразието на ежедневието.

Едно от най-характерните му открития в поетическата техника е повторението, което потвърждава постигнатото от предците и внася ново питане по отношение извечността на ценностите.

Това придава контексти на неговата поезия още от времето на Алкей и Сафо. Неговите стихове са кратки до формата на сентенции, но те сякаш синтезират в себе си изначалния човешки опит.

Светът на Костас Монтис е обграден отвсякъде от вода, така както неговия остров Кипър и това му помага да отграничи своята позиция от общоприетата история, която, особено тук на Балканите, се превръща в бреме за отделния човек. Поетът утвърждава възможността да се живее частно, извън доминирането на историческите истини и преувеличените митове.

„кого живея?” е книга за основния въпрос на прокълнатия 20 век – до колко е възможно да бъдем себе си, когато сме част от другите. И накрая, не бива да забравяме блестящия превод на Яна Букова, редакторството на Димитрис Аллос и превъзходното оформление на Яна Левиева.

Иван Христов

Едвин Сугарев
„Родина”
Издателско ателие Аб
93 страници
ISBN 954-737-485-0

На пръв поглед стихосбирката на Едвин Сугарев прилича на атлас, в който са поместени някакви карти на тема „Родина”, онова което възниква в съзнанието ни щом си помислим за Балкана или за „тих бял Дунав”, но на корицата има изобразени две полукълба, цялата ни планета – следователно, става въпрос за Родината като преживяване. Преживяване е слабо казано, тъй като стихосбирката спокойно може да бъде наречена „Присъда” или „Разпадане”.

И тук съвсем не става въпрос за подигравка с маниера на онези, които били „големи патриоти и бизнесмени”, нито за сълзливите оплаквания на онези, които сричат читанки заедно с децата си на развален английски, нито пък за онези, които не знаят кои са. Тук става въпрос за разбирането на Родината като дълбока рана, като кошмар, предизвикан от късните ни европейски бълнувания, като взаимно вричане.

Стихосбирката прави един опит да говори за „родното” като пренебрегва географските му измерения и се насочва към траекториите на духа и разяждащата съвест. Условно можем да разграничим два враждуващи лагера: НИЕ и РОДИНАТА.

Има още →

Бил Милковски
JACO
прев. Иван Благоев
ИК „Сталкер”
228 стр.; 12 лв.
ISBN 954-9768-14-7

Книгата е интересна не само за почитателите на джаза, но изобщо за ценителите на литературата. Тя разглежда подробно живота на един от първомайсторите на бас китарата – Джако Пасториъс. Започва с неговите детски години в щата Флорида, с първите му музикални опити. По всичко личи, че Пасториъс е докоснат от Бога.

Неговата необикновена способност да изгаря във всичко, с което се захване скоро го довежда до там, че възкликва: „аз съм най-великият басист на света!”, а малко по-късно наистина го доказва. Книгата подробно проследява неговия възход на музикалната сцена, без да се впуска в излишни подробности, но отчитайки всеки важен етап в неговото творческо развитие.

Само за няколко години Джако става звезда от световна величина. Той успява да превърне бас китарата от акомпаниращ инструмент във взривно устройство, чрез което нагнетява своите почитатели. През 1978 г. Пасториъс е на върха с групата Weather Report.

Едва ли някой подозира, че му остават по-малко от десет години живот. Неговата всеотдайност в музицирането прескача границите на изкуството и го насочва по стръмнитата надолу, пристрастен към алкохола и наркотиците. За Джако не е достатъчно да бъде световна звезда, той иска да се превърне в легенда, подобно на своите кумири Чарли Паркър и Джими Хендрикс.

Последните звездни отблясъци отшумяват с групата Word Of Mouth и лудостта все повече надделява над гениалността. Пасториъс страда от Cophetua complex – емоционална нужда от хора, принадлежащи към низините. И ето че най-великият басист на света се оказва затворен в психиатрична клиника. Този трагичен факт е приет от музикалната индустрия като поредния PR трик.

Краят оттук нататък е неизбежен. През 1987 г. Джако Пасториъс е пребит до смърт от един бодигард и приключва своя звезден път на 35 години. За ценителите, книгата е снабдена и с подробна дискография.

Иван Христов

Иван Христов 2009 г., фото: Анахит Хайрапетян

КНИГИ:

1. Сбогом, деветнайсти век 2001 (поезия, 29 стр.) Академичен център за литература и култура, ISBN 954-90721-7-7
2. Бдин 2004 (поезия, 48 стр. ) ИК Жанет 45, ISBN 954-491-196-0
3. Кръгът „Стрелец“ и идеята за родоното 2009 (научно изследване, 267 стр.) Карина М, ISBN 978-954-315-060-1
4. Американски поеми 2013 (поезия, 80 стр.) Издателство за поезия „ДА”, ISBN 978-619-7082-04-3
5. На турски език – Bdin, O Bataklik, (поезия, 79 стр.) Издателство Delta, Истанбул 2015 г., ISBN 9786054841882
6. На български и румънски език – „Бдин, следван от Aмерикански поеми”/„Bdin, urmat de Poeme americane”, (поезия, 205 стр.) издателство Макс Блехер, Бистрица 2016 г. ISBN 978-606-8577-25-8
7. Иван Христов, „Любовен речник”, Изд. ВС Пъблишинг, София 2018, меки корици, 85 стр. ISBN: 9786197390018
8. На френски език – „Стихотворения”, И-во „La Traductière”, превод на френски Мари Врина-Николов, превод на английски Анджела Родел, 64 стр. Париж 2019, ISBN : 979-10-97304-21-8
9. Христов, Иван – Из „Любовен речник”, И-во Ars Poetica, превод на словашки Игор Хохел, превод на английски Анджела Родел, 67 стр. Братислава 2019, ISBN : 978-80-89963-10-2

ДИСКОГРАФИЯ:

Опит за запомняне 2005 (музикален албум) ИК Стигмати

Гологан 2019 (музикален албум)

ОБРАЗОВАНИЕ:

2009 –

Доктор по филология

Тема на дисертацията: Кръгът „Стрелец“ и идеята за родното

2008-2005

Редовен докторант в Направление по Нова и съвременна българска литература – Институт за  литература, научен ръководител – ст.н.с. д-р Пенка Ватова

1996-2001

Софийски университет „Св. Климент Охридски“,

Факултет по славянски филологии, спец. Българска филология

1991-1996

Национална Априловска гимназия, спец. Култура, естетика, изкуствознание

УЧАСТИЯ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПРОЕКТИ:

1. “Периодика и литература” (ИЛ-БАН) – 2006 –
2. “Актуални прочити на новата българска литература” (ИЛ-БАН) – 2007 –
3. “Българският модернизъм: мирогледни и естетически позиции, полемики и равносметки” (ИЛ-БАН) – 2007 – 2009, от 2016 г. – „Българският модернизъм и постмодернизъм”
4. “Литература и политика” (ИЛ-БАН) – 2009 -2019
5. „Под­к­ре­па за раз­ви­тие на на­уч­ния по­тен­ци­ал на мла­ди уче­ни-ху­ма­ни­та­рис­ти и ук­реп­ва­не на про­фе­си­о­нал­ни­те им кон­так­ти със све­тов­но ут­вър­де­ни уче­ни в тях­на­та на­уч­на сфе­ра“ (ИЛ-БАН) – 2009 – 2011
6. „Литература и география“ (ИЛ-БАН) – 2012 –
7. Българска литература създадена от жени – история, статус, тенденции – (ИЛ-БАН) – 2014 –
8. Електронна база данни в помощ на учителите по БЕЛ в горния курс (9-12 клас) и обучителен курс за работа с нея(ИЛ-БАН) – 2014 –
9. Българската класика – знание за всички. Неизвестни архиви и културни контексти – (ИЛ-БАН) – 2016
10. Културноисторическо наследство, национална памет и обществено развитие (КИННПОР)(ИЛ-БАН) – 2019
11. Българската литература след Освобождението (1878) – личности и процеси, документи и артефакти (дигитален речник) – 2019 –

УЧАСТИЯ В МЕЖДУНАРОДНИ ПРОЕКТИ:

1. Word Express – проект за литературен обмен в Югоизточна Европа на британската фондация „Литература през граници“ – 2009 –
2. „Поезията свързва хората – моето любимо стихотворение” –  проект на фондация „Евенс“, Белгия – 2013
3. Европейски ценности в творчеството на български и македонски литературни творци през XXв. (съвместно с македонски университети и МАНУ) – 2014
4. „Поетичен перископ”, Лондон, Великобритания 2016 – публична звукова инсталация, предмет висок 1.8 м, съдържащ записани стихотворения от 30 европейски страни.
5. Versopolis – 2019 – европейска поетична платформа, която създава нови възможности за изгряващи европейски поети и е подкрепена от програмата на Европейската комисия „Креативна Европа”.

Има още →