Category Archives: Поезия

Издателство „Алтера“ има удоволствието да ви покани на

 

Премиера на стихосбирката 

„Подножието на вечерята“ от Мария Калинова

дата: 03.02.2009 (вторник)
час:   17 ч.

място: Централна университетска библиотека „Св. Климент Охридски“

(Лъвчетата J)
вход: свободен

Стихосбирката ще представи Ани Бурова
Модератор: доц. Миглена Николчина

някой е оставил

нещо за мен

на леглото

На 28 януяри 2009 г. (сряда) от 19 часа в арт-център “Алтера” (бул. “Драган Цанков” 36, в сградата на Интерпред)във втория от новите „Трубадурски двубои” на клуб „Бялата ръкавица” към арт-център „Алтера” с автор и водещ Петър Чухов ще се срещнат дамите Камелия Кондова и Камелия Спасова. Техни секунданти ще бъдат съответно кавалерите Гриша Трифонов и Иван Христов – и двамата натрупали опит в предишни издания на двубоите. Напомняме, че според новите правила двубоят ще се проведе в четири тура:

         

          I тур – всяка от двете дами ще се представи в рамките на 12 минути с най-доброто от поезията си;

         

          II тур – всяка от дамите ще има по 5 минути, за да дискредитира съперничката си, представяйки на публиката нейни слаби, по своя преценка, творби.

          След втория тур всекиот публиката ще има възможност да предложи дума или фраза като тема за импровизация. Предложенията, записани на листчета, ще бъдат събрани в шапка, от която водещият ще изтегли едно и това ще бъде темата, по която съперничките ще пишат в продължение на 20 минути. През това време ще се проведе

         

          III тур, в който секундантите ще разполагат всеки с по 10 минути, за да защитават своята дама и да нападат съперничката й.

          И накрая,

         

          IV тур –  по 5 минути на всяка дама за прочитане на написаното току-що стихотворение по темата, зададена от публиката.

Има още →

www.myspace.com/marthamavroidi 

Αχ για δες

Το κλαρί με τα μπουμπούκια

Γέρνει προς τον ποταμό

Απ’ το βάρος τα λουλούδια

Σκύβουν για να πιουν νερό

 

            Σιγανά, ναι σιγανά, σιγανά σου τραγουδώ

            Ήσυχα που είναι τώρα μα εσύ δεν είσαι εδώ

 

Αχ για δες

Το λιβάδι διψασμένο

Περιμένει την βροχή

Πήλινο κορμί απλώνει

Απ΄ τον ουρανό να πιει

 

            Σιγανά, ναι σιγανά, σιγανά σου τραγουδώ

            Ήσυχα που είναι τώρα μα εσύ δεν είσαι εδώ

 

Αχ για δες

Μεθυσμένο το σταφύλι

Ρόγα μαύρη και πικρή

Από το τσαμπί πως πέφτει

Απαλά πάνω στη γη

 

            Σιγανά, ναι σιγανά, σιγανά σου τραγουδώ

            Ήσυχα που είναι τώρα μα εσύ δεν είσαι εδώ

See,

The branch with the buds

Bends towards the river

From the weight the flowers

Lean over to drink water

 

            Softly, yes softly, softly I sing to you

            It’s so quiet now, but you’re not here

 

See,

The field thirsty

Awaits the rain

Spreads its body of clay

To drink from the sky

 

            Softly, yes softly, softly I sing to you

            It’s so quiet now, but you’re not here

 

See,

Drunken the grape

Black and bitter

How softly it falls

From the bunch to the ground

 

            Softly, yes softly, softly I sing to you

            It’s so quiet now, but you’re not here

 

4,5 по скалата на Рихтер

http://www.public-republic.com/magazine/2008/12/7871.php

Заповядайте на 6 декември (събота) от 17 часа в Централния военен клуб, зала „Тържествена” на Поетичен Никулден, посветен на поета Николай Кънчев (1936-2007) и организиран от съпругата му Федя Филкова, със съдействието на Фондация Академия Aскеер.
Участници: Екатерина Йосифова, Първан Стефанов, Иван Цанев, Александър Шурбанов, Палми Ранчев, Светлозар Игов, Едвин Сугарев, Велизар Николов, Пламен Дойнов, Виктор Самуилов, Марин Бодаков, Йордан Ефтимов, София Бранц, Кристин Димитрова, Любомир Терзиев и други.

ИК „Жанет 45“ има удоволствието да Ви покани на предстоящата премиера на „Вярност към духа или значението на нещата“ – стихове от Иван Теофилов. Заповядайте на 24 ноември (понеделник), 19.00 ч., в Малката зала на „Сатиричен театър“ – София.

„Поетическата работа на Иван Теофилов не борави с видимостите като гледки, не насилва паметта травматично (чрез паметта блаженстваме!), не играе с езика лекомислено (чрез езика познаваме!). Мисловно натоварените пейзажи и културно напластените градове, които присъстват като основна символна група в неговото творчество, ни подсказват стремеж да се отиде отвъд личния жизнен опит в полето на универсалния смисъл – но през въображението, а не през фантазията. У Иван има някакво предразположение и усет („усет” сякаш е любимата му дума!) към ейдосите на нещата. Забележителното тук е, че той е може би последният български поет, който, пишейки така, постига възвишеност.” 

Ани Илков

 

 „Иван Теофилов е схванал ерозиращата опасност от разрива между същината на нещата и тяхното наричане. Думите са  „материя” деликатна и същевременно опасна, те могат да преобразяват и да подменят нещата, ето защо поетическото слово търси да открие своя истински житейски еквивалент. „Каквото и да заговорим, свирещи синигери, остава клетката от думи” – ще каже поетът в стихотворението „Синигери” , сякаш за да подскаже, че словото е  не само „мъка”, но и периметър завещан, извоюван, в който човек трябва да съумее да се изрази, да извести за себе си. А може би тези стихове трябва да бъдат разчетени и като размисъл за различията между  волно-природното („синигерско”) „свирене” и трудно-отговорното („поетическо”) достигане на словото. Ето в тази обемност на поетическото послание се крие и неговата значимост, дълбочината му, която понякога наричат философска.”

проф. Валери Стефанов

 

„Ако Цанко Лавренов видя възрожденско-иконописния Пловдив, Иван Теофилов видя антично-медитеранския Пловдив.
Пловдивските картини в лириката на Иван Теофилов на пръв поглед са пейзажи, но не ги възприемаме като „пейзажи” не само защото са „градски”, а защото самият лирически поглед ги конструира не като „натура”, а като „култура” – като контемплативна нагласа на съзерцаващия ги дух. И дори когато изглеждат като декор, в тях – чрез отсъствието си – живее и екзистенциалният, и историческият драматизъм на битието.”

 проф. Светлозар Игов

 

„Съзерцанието и пресъздаването на творческия акт, тази огромна работа е желание да съхраниш миговете на озарение, да съхраниш духовността в отминаващото битие, да извадиш от знаците на древността тяхното съдържание, да постигнеш познанието на цялото битие. Но тази огромна работа е всъщност неизпълнима. Винаги, всяка минута нещо си отива, преди да го направиш образ, и това наше несъвършенство е изворът на новия тон в лириката на Иван Теофилов – светлата елегичност…”

 

доц. Михаил Неделчев

 

 

„Поет като Теофилов предлага  културата като логична нишка от метафори, произлезли от всяка култура, защото субектът е завършена културна симбиоза, гражданин на света, отръскал конкретностите на етноси, родове, общества. Надредна фигура, субектът събира в пейзаж, в размисъл, в сентенция на екзистенцията отдавна минали неща, за да ги събере колажно в нов свят на универсалния културен човек.”

 

Пламен Дойнов

 

„Иван Теофилов е поет от висококаратна проба. Заетата с венцехваления критика в онези години малко писа за неговите стихове, защото той се занимаваше с анализа на хилядите безсребрени мигновения на щастие, които въпреки всичко съществуваха в тинестото ни, блатно ежедневие…
За мен не е важно колко често се срещаме, какви са неговите последни пристрастия – той за мен е неизменно това, което винаги е бил: човекът, който писа стиховете за най-любимите ми постановки, авторът на вероятно най-доброто, което съм направил през живота си – пиесата „Поетът и планината”…

 

Леон Даниел

 

„Тънка пътека от лично достойнство свързва хората на перото от двата бряга на прекъснатата ни за 45 години история. Иван Теофилов е сред тях. Той е един от малкото, което ми дава правото да настоявам, че духовният свят на българина никога не е изчезвал.”

 

Рада Москова

Има някаква скрита красота

в тези два пакета за кафе