Category Archives: Поезия

ДЖЕНДЕМА КАТО ПОЕТ

Изображение

Джендема

Цялата работа започна оттам, когато Камелия Спасова ме покани да взема участие в проекта „Ад“ на Данте, но и не само или „Адът като такъв въобще“. Не бях препрочитал поемата на великия флорентинец от студентските си години, не можех да кажа нищо съществено на организирания семинар и затова реших да придърпам въпроса към нашата, българската черга.

Започнах да търся в главата си наше, българско понятие, защото „Ад“ ми звучеше някак твърде италиански, европейски дори, а литературната ми памет все нашепваше, че трябва да има и нещо друго.

На това място в главата ми изникна едно интервю по БНТ на Йордан Радичков, в което той разказваше как докато се разхождал из северозападна България попаднал на малък параклис. Вътре намерил стенопис, изобразяващ Ада.

В адската сцена участвали всичко на всичко трима персонажи. Един грешник, който врял в черен котел, един Дявол, който пазел грешника да не излезе от котела и още един Дявол, който се връщал с наръч дърва от гората. Ами, ето ти го европейският ренесанс или по-точно българското Възраждане. Адът си е ад, има наказание, но и огънят трябва да гори и затова трябват дърва. По подобен начин и големият Радичков тълкуваше тази сцена, изобразена от гениалния стенописец.

Другата гениална адска сцена в моето съзнание открих, там където имам запазено място за „Черешата на един народ“ от Георги Господинов. Спомнете си само. Българският Ад е поместен не някъде другаде, а в селския клозет. Душите на грешниците се отделят и отлитат през разредените керемиди към небето, а телата съвсем естествено падат в дупката. Но най-адското на този български ад, е че ние ходим там всеки ден и въобще не забелязваме.

Така, скитайки от Ад на Ад в българската литература, стигнах до въпроса „Кои са най-големите продуценти на Адова поетика?“. А после, стигнах и до извода, че това са от една страна –  Христо Ботев, който произвежда един „борбено-активистки Ад“ и от друга – Атанас Далчев, който произвежда един „пасивно-ерудитски Ад“.

Така по първата адска ос в българската поезия можем да поставим след Ботев – Вапцаров и Ани Илков, а по втората след Далчев – Вутимски и Георги Рупчев. Но има и такива поети, при които можем да срещнем двата типа Ад и тук ми е думата за един такъв поет. И родното понятие веднага изплува в главата ми – ДЖЕНДЕМ.

Има още

Вашият коментар

Filed under Без категория, Есета, Музика, Поезия

ЗА ПОЕЗИЯТА

Изображение

изложба „Книгоразделители“, к-ца Хеликон 2011 г., автор: Иван Христов

Много е трудно да се говори за поезията по принцип. За толкова векове същуствуване на човечеството тя е имала хиляди превъплъщения. Това, което ще кажа за поезията, ще има претенцията да улавя само моя личен поглед и то в рамките на настоящия отрязък от време.

За мен поезията е изкуство на субективността, тя е в най-голяма степен изкуство на индивида. Ако искаме да разберем нещо интимно за един човек, трябва да го питаме каква поезия харесва. Ето защо влюбените споделят поезия. Според Кристин Димитрова, никой не се срамува да се нарече поет, но всеки се страхува да го видят как пише стихове, защото поезията е огледало на човешката субективност. В този смисъл тя е есенцията, гръбнакът, еманацията на всяка литература. Поезията е нещо като аптечка в автомобила на всяка една литература. Ако настъпи криза, ако стане катастрофа, тя е първото, което се притичва на помощ.

Понякога това е доста рисковано за тези, които я правят – поетите. В миналото поезията е била средство да се общува с Бог. Съществуват периоди от човешката история, в които поезията е била първостепенен жанр. В днешно време поезията и поетите са избутани в мрачния ъгъл на света. Като изкуство на субективността, поезията учи на индивидуализъм, а днешното човечество не обича индивидуалистите.

И все пак, човечеството не може да съществува без поезия. Със своята краткост тя винаги ни напомня за преходността на нашия живот и това в някакъв смисъл ни смущава, но в същото време ни държи будни. Поезията не може да влезе в същите пазарни отношения като прозата и това е доказателство, че тя е много по-близо до човешката природа. Поезията е резервоар за човешкост в днешния изкуствен свят. Ето защо нейните функции са близки до тези на религията в миналото, тя започва от там до където стига разумът.

Възможно е да има професионални писатели, но не може да има професионални поети, защото поезията не е професия, тя е същност. Четенето на поезия е размяна на същности. Мерената реч е първото художествено проявление на човешкия език и като такова тя пази нещо основно за човешката култура. Поезията спомага в пренасянето на човешката култура през времето.

Преди време участвах в едно поетическо четене в помощ на Хаити. Поезията на това място прозвуча изключително трогателно. Днес ние хората се сещаме за поезията и поетите само по време на криза, но и това е достатъчно. Поезията ще спаси човечеството.

Иван Христов

Вашият коментар

Filed under Без категория, Есета, Поезия

ПРЕМИЕРА НА „АМЕРИКАНСКИ ПОЕМИ“. ВИДЕО

Премиерата се състоя на 17 януари (петък) от 18 часа в Американския център при Столична библиотека на пл. Славейков 4a (левия вход на Столична библиотека)
Книгата представиха:

Ричард Дамстра – културен аташе на САЩ в България

Владимир Левчев – редактор на книгата

Силвия Чолева – издател на книгата

Със специалното участие на Анджела Родел (превод и глас) и Петър Чухов (китара)

Модератор – Иван Христов

Премиерата се осъществи с любезното съдействие на Посолството на САЩ и издателство за поезия „ДА”

Вашият коментар

февруари 25, 2014 · 10:32 am

„Поетите все повече успяват да съградят един общ, разбираем поетичен език“

Изображение

(интервю на румънската поетеса Андра Ротару с Иван Христов за agentiadecarte.ro; 02.10.2011 г.; в превод на румънски език от Лора Ненковска тук:

http://www.agentiadecarte.ro/2011/10/%E2%80%9Epoetii-reusesc-tot-mai-mult-sa-creeze-un-limbaj-poetic-comun%E2%80%9D/)

Тазгодишното издание на фестивала „София: Поетики” отново събра стотици младежи, жадни да присъстват на четенето на поезия,  пърформънси, музика и т.н. Това е единственият поетичен фестивал в България с международно участие. От миналата година ти участваш в това събитие и като организатор. Как според теб протичат нещата и как виждаш бъдещето на фестивала?

Всъщност, фестивалът става все по-добър и все по-голям. Предимството на София: Поетики е че е не само единстветният фестивал за поезия в България, не само единственият международен, но и че е градски фестивал, ориентиран към интелигетната, млада, градска публика.

Във финалната фаза на фестивала публиката избира най-добрият български поет, който получава и значителна парична награда. Кои са победителите в последните години и по твои наблюдения тази награда помага ли им за тяхното по-нататъшно развитие в литературата?

Наградата на фестивала има имидж на спонтанна, демократична и леко ексцентрична в добрия смисъл на думата. Награда, която се печели предимно от млад автор. Такъв всъщност е и имиджът на фестивала. Наградата не се дава от жури, а чрез гласуване от самата публика. През годините тази награда са печелили младите поети Ида Даниел, Тома Марков, Ясен Василев. Тази година беше спечелена от Стефан Иванов. Всички те имат свое собствено лице в българската поезия.

Има още

Вашият коментар

Filed under Без категория, Интервюта, Поезия, София: Поетики

СОФИЯ: ПОЕТИКИ 2012

Изображение

Eва Липска (р. 1945, Краков) – изтъкната полска поетеса, есеистка и фейлетонистка. През  1995–1997 е директор на Полския институт във Виена, член на полския и австрийския ПЕН клуб, член-учредител на Асоциацията на полските писатели. Стихове на Ева Липска са преведени на над 40 езика, а в България през 1994 излиза стихосбирката й „Ваканциите на мизантропа”. Литературното творчество на Ева Липска включва 30 тома и сборници с поезия, както и известната полско-немска публикация „Живот ерзац – Ersatzleben“ (1998)  и номинираната за литературната награда НИКЕ повест „Сефер” (2009). През 2011 тя е отличена с литературната награда Гдиня за стихосбирката „Ехо”. Последната й стихосбирка „Скъпа г-жо Шуберт” излиза в Полша през април т.г. Сред многобройните полски и международни отличия и литературни награди на поетесата са и наградите на полския и австрийския Пен клуб, наградата на фондацията „Кошчелски”, наградата на град Краков, сребърен медал „Заслужил за културата Gloria Artis”, „Литературен лавър“ за най-добра книга на 2002 г. – „Зоомагазини“. Понастоящем поетесата живее и работи в Краков.

Изображение

Юстина Баргелска – родена 1977 г., поетеса и писателка. Авторка на четири стихосбирки “Dating sessions” /Краков, 2003/, “China shipping”  /Келце, 2005/, „Два фиата” /Познан, 2009/ и “Bach for my baby” /Вроцлав, 2012/, и една книга проза: „Обсолетните” /Воловец, 2010/. За „Два фиата” получава литературната награда „Гдиня” и отличието Книга на зимата 2009/2010 на Полското сдружение на книгоиздателите. За „Обсолетните” получава Наградата за литература „Гдиня”, книгата попада сред финалистите за наградата „Нике”. Авторката е номинирана също за „Пашпорт политики”, наградата на Полското сдружение на книгоиздателите за 2010-2011 г., а също и за Жена на годината на месечното издание „Твуй стил”, за творец на годината на списанието Glamour и наградата „Розите на Галата”, допитване, проведено от магазинното издание Гала. За “Bach for my baby” е номинирана за наградата на полския телевизионен канал „Култура” – „Гваранцийе култури”. Живее във Варшава.

Изображение

Стивън Фоулър е британски поет, теоретик и активист, представител на лондонската поетическа сцена. Той е автор на четири стихосбирки, включително „Битки” (Виър букс) и „Лек режим затворническа стоматология” (AAA прес). Негови текстове са били поръчвани от Tate Britain, Mercy и Лондонската Симфониета и е включен в над 100 публикации поезия. Член е на Съвременен поетически изследователски център в Бъркбек колеж, Университета на Лондон и е основател на блога Maintenant. Той е редактор – поезия на списание 3am, и редактор за Обединеното кралство на Lyrikline и VLAK, а също така е куратор на проектите Camarade и Covers. Занимава се с поезия и етика и с авангардните движения в поезията на съвременна Европа. (www.sjfowlerpoetry.com,  www.blutkitt.blogspot.com)

Изображение

Райън Ван Уинкъл е поет – резидент в градските библиотеки на Единбург след успешен период като пръв по рода си читател – резидент на Шотландската поетична библиотека. Той продължава да бъде домакин на седмичния подкаст за поезия на Шотландската поетична библиотека. Райън е бил домакин на хиляди радостни поетични събития и организатор на фантастични партита (понякога, включващи боядисване). Той е чел стихове пред публика по целия свят, включително на Мелбърнски писателски фестивал, Международен фестивал на книгата в Единбург, Шекспир и компания (Париж) и Tacheles (Берлин). Неговата похвалена от критиката първа стихосбирка „Утре, ние ще живеем тук” е публикувана от Salt през 2010 г. и печели престижната Crashaw награда. Негови стихотворения са се появявали в New Writing ScotlandThe American Poetry ReviewAGNI, Poetry New Zealand и The Oxford Poets series. През 2012 г. той печели стипендия на името на Робърт Луис Стивънсън.

Райън Ван Уинкъл в „Открита литература“:

https://sites.google.com/site/otkritaliteratura/avtori/rajn-van-uinkl

Изображение

Томаш Ружицки – поет, преводач и критик – е роден през 1970 г. Автор е на пет книги с поезия (Vaterland, 1997; Anima, 1999; Озеленена къща, 2001; Свят и Антисвят, 2003; Колонии, 2007 – номинирана за финала на наградата „Нике”), епическата поема Дванадесет гари (2004 – награда „Кошчелски”), Оборотна книга (2010) и сборника Стихове (2004). Лауреат е на много награди, между които „Зешити Литерацке” на името на Йосиф Бродски (2006), Arts & Litterary Prize 3 Quarks Daily (2010). Негови стихове са превеждани на испански, френски, английски, италиански, български, немски, литовски, руски, словенски, украински, публикувани са в списания и антологии в чужбина. Има издадени книги във Франция, Германия, Италия, Словакия и САЩ. Превеждал е Артур Рембо и Виктор Сегален, през 2006 г. е публикувал „Игра на зарове” на Стефан Маларме. Поетът живее в Ополе, където преподава френски език и литература. В момента е член на журито на Наградата на Фондация „Кошчелски”.

Delaney Nolan

Дилейни Нолан е публикувала или предстои да публикува в Apt, Gargoyle, Guernica, Hobart, Huffington Post, PANK, Vagabond и на много други места. Тя е участвала в семинар по творческо писане в Созопол, стипендиант е на Bread Loaf и носител на наградата Buffalo. Нейната книга „Карти на Луизиана”, носител на Ropewalk наградата на редакторите на художествена литература, ще бъде публикувана тази зима. www.delaneynolan.com

Вашият коментар

Filed under Без категория, Поезия, София: Поетики

НО Поезия

Изображение

Ново списание за поезия е събитие, което заслужава приветствие, тъй като знаем колко малко са почитателите на това трудно изкуство днес и начинът те да станат повече минава първо тъкмо през списанията и вестниците. Вторият брой на „НО Поезия” е с водещ редактор поета Иван Христов, а имената, които стоят зад идеята са Петя Хайнрих и Ина Иванова. Замислен като брой през лятото, този втори брой има за тема танцът, дори без да подозира какво ще се случи през юни. Сега, когато протестите по жълтите павета на София са по-малобройни, струва си да отворим списанието и да се потопим в поезията, за да съберем сили за още.

http://bnr.bg/hristobotev/post/100268365/no-poeziya

1 коментар

Filed under Без категория, Интервюта, Поезия

С Иван Христов: за “Американски поеми”…

Предлагаме ви разговор (на Валентин Дишев – от 28.12.2013 г.) с Иван Христов за неговата нова книга с поезия – „Американски поеми”, (декември 2013, Издателство за поезия “Да”):

http://dictum.mediabg.eu/?p=6593

Вашият коментар

Filed under Без категория, Интервюта, Поезия

Марин Бодаков за „Американски поеми“

coverIvanHristovBG

Когато пише за „измамната простота” на тези стихотворения, редакторът им Владимир Левчев добавя: „Иван Христов открива Америка, както се открива простият факт, че живеем”. Всъщност, ако Хопър някога беше нарисувал самотен българин сред американската урбанистична пустиня, то той щеше да си мисли именно стихотворенията на Иван Христов…

http://www.kultura.bg/bg/article/view/21852

Вашият коментар

Filed under Без категория, Другите за мен, Поезия

Американски поеми от Иван Христов

Качваме се на самолета за презокеански полет, но без да се отлепяме от земята. Здраво държим третата стихосбирка на поета, музиканта, литературоведа и радиоводещия Иван Христов и започваме да се изненадваме и да откриваме. Какво по-хубаво от това?

Вашият коментар

февруари 15, 2014 · 8:54 am

„Американски поеми“ в Американския университет! Дръж се, Благоевград!!!

Вашият коментар

февруари 12, 2014 · 11:17 am