Обичам да се разхождам
и да дишам чист въздух,
привечер, в градината,
сред пенсионери,
влюбени
и наркомани,
сред онези, дето
нямат бъдеще
Обичам да се разхождам
и да дишам чист въздух,
привечер, в градината,
сред пенсионери,
влюбени
и наркомани,
сред онези, дето
нямат бъдеще
Filed under Поезия
Сметището в Бдин
има това свойство,
че никога не свършва.
Откога вървя, вървя, вървя…
То е начало и край,
безкраен хоризонт на очакване.
Тук може да се види всичко:
от парчета пластмаса
до изрезки от стари вестници,
непотребни билети за влак,
снимки на непознати момичета,
сакати детски кончета,
бутилки Coca-cola,
бюстове на Ленин и Сталин,
използвани презервативи,
счупени и пречупени кръстове,
книги от Марко през Маркс до Маркес,
полумесец до сърп и чук…
Понякога срещам
и други поети,
но те говорят чужди езици
и принадлежат към
чужди литератури,
така че не можем
да осъществим контакт.
Понякога лягам
в някой кашон
и се чувствам
като дете
в утроба,
сънувам, че летя…
Понякога сметището
е топло и диша.
Понякога си мисля,
че хората тук
живеят като прелетни
птици —
от Север на Юг,
от топло към студ
и обратно.
Така на всеки
четирсет години.
Пуша един фас
и нямам
къде да го хвърля
Filed under Поезия
На Веси
Трябва
да си мислим
за добри неща,
за добри
и хубави неща.
Понякога,
изпреварвам
времето.
Понякога,
чувам Глас:
„Почакай,
не бързай,
Иване,
когато скоростта
на протичане
надхвърли
човешките измерения,
тя е равна
на нула.“
Навярно
преживелите стрес
са склонни към
лоши мисли.
Не знам
историците
как измерват
времето,
но знам
как се остарява
за една секунда
с двайсет години.
„Почакай,
не бързай
Иване…“
Трябва
да си мислим
за добри неща
и знам,
че те ще ни се
случат
Filed under Поезия
Реката
Тя тече
и повлича
нашите стени,
диги,
мостове
и бентове.
Реката.
Тя руши
и погубва
нашите здания,
храмове,
бюстове
и постаменти.
Реката.
Тя влече
и изтрива
нашите семейни
портрети,
родословни дървета,
домашни реликви.
Реката.
Тя отваря
и възкресява
пантеони,
музеи,
мавзолеи
и гробници,
а нашите
живи тела
заключва
във душни
каюти.
И потъват
нашите кораби,
и ние крещим,
но наште гърла
се пълнят с вода
и заглъхва
на дъното
нашият Глас…
О, Реката!
Тя е толкова
непостоянна,
ефирна и лека,
но как силно боли,
когато убива.
И ние нямаме
шанс,
защото тя е всичко
за нас,
нашата Смърт
и нашето щастие,
нашата Вечност
Filed under Поезия
На 4 април от 18 часа в галерия Дебют към Националната художествена гимназия (бул. В. Левски 62) ще се проведе второто издание на Време за четене. Петъчна вечер (срещите са всеки първи петък на месеца) за четене, разговори, откровение. Един отпускащ, духовен, настройващ към отмора и безделие завършек на седмицата.
Този път в тандем са Бояна Петкова и Иван Христов. Общото между тях е, че са поети с издадени книги в поредицата “Поетики” към ИК “Жанет 45”, водена от Георги Господинов. Различното – ще проличи на самото четене. При появата на “Бдин” (стихосбирката на Иван Христов) се заговори за “силните втори книги”, противно на наложилото се твърдение, че първите поетични книги са най-успешни. След спечелени многобройни първи места на различни конкурси, поетесата Бояна Петкова пък издаде и своята първа книга – “Така ми е”.
За реалната звукова картина на вечерта пък ще отговаря отново Иван Христов, който е и създател на етно-рок групата “Гологан”.
Заповядайте!
Мили татко,
вярвам, че ти
си във Рая
и така като
ме гледаш отгоре,
моля те,
запали
в райската църква
една свещ за мене,
защото тук при нас
долу
едните събориха
църквите,
а пък
другите убиха
душите
Filed under Поезия
Продължавай да сънуваш,
мила моя…
Продължавай да сънуваш…
Аз ще браня от лъчите
с длани
твоите клепачи
Продължавай да сънуваш,
мила моя…
Продължавай да сънуваш…
Виж, реката
и града
как се усмихват
Продължавай да сънуваш,
мила моя…
Продължавай да сънуваш…
Само във съня сме чисти
и добри
и истински
Продължавай да сънуваш…
Продължавай да сънуваш,
мила моя…
Само в твоя сън
за мъничко
ще оживея
Filed under Поезия
Както си вървях
край реката,
изведнъж видях
камък във тревата.
Отмахнах кръглите очила
и се наведох да прочета:
„Тук лежи един поет,
талантлив за пет.
Христов го наричаха,
всички го обичаха.
Той размесва времената
сякаш дяла със теслата.
На словесния Балкан баира
е за неговата лира.
Музи покрай него много,
но поезията малко.
Ако го погледнеш строго,
ще си кажеш — „жалко“!
Ти, критико благороден,
виж таланта самороден,
че по дух и по стил
той биде Един,
но за беда
замина за Бдин.“
Filed under Поезия
Мила мамо,
аз умрях,
но не отидох във Рая,
а пристигнах във Бдин.
Пощальонът,
на своята ръждива „Украйна“,
често минава,
така че противно на всички закони
ще имаш вести
от мен.
Честно да ти кажа
и тук не постигнах много,
понеже не знам езици.
Останах поет.
Но да си поет сред неми
е все едно да си гробар
в Отвъдното.
(Между другото,
видях гроба на Левски и Ботев.)
Моите връстници
отдавна станаха класици,
а аз люпя семки
на ръба на Канона.
Иначе, паса овцете на Царя
и така си изкарвам прехраната.
Срещнах два вида хора.
Едните викаха —
„Оттук ще мине лехата!“
Другите викаха —
„Оттам ще мине лехата!“
Бях раздвоен,
седях по средата.
Върху мен
се изля водата.
Както преди,
нямам другари.
Ходя сам на брега на реката.
Гледам нагоре,
чакам да донесе
я някой скрин,
я някое кандило
или гнездо, което да свия,
или да срещна жената,
която обичам
Filed under Поезия
КНИГИ:
ДИСКОГРАФИЯ:
Опит за запомняне 2005 (музикален албум) ИК Стигмати
Гологан 2019 (музикален албум)
ОБРАЗОВАНИЕ:
2009 –
Доктор по филология
Тема на дисертацията: Кръгът „Стрелец“ и идеята за родното
2008-2005
Редовен докторант в Направление по Нова и съвременна българска литература – Институт за литература, научен ръководител – ст.н.с. д-р Пенка Ватова
1996-2001
Софийски университет „Св. Климент Охридски“,
Факултет по славянски филологии, спец. Българска филология
1991-1996
Национална Априловска гимназия, спец. Култура, естетика, изкуствознание
УЧАСТИЯ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПРОЕКТИ: