Category Archives: Есета

Мария Калинова, Стара Загора, 2011 г.

1. Медуза е Мария Калинова – митично създание от българската литературна митология, способно да вкаменява с поглед. Вместо коси има змии. Смята се за най-страшната и единствена смъртна от горгоните. Убита е от Персей, а от кръвта и се родил крилатият Пегас.

2. Медуза е Радой Ралин – митично създание от българската литературна митология, способно да вкаменява с поглед. Вместо коси има змии. Убит е от Персей, а от кръвта му се родил крилатият Пегас.

3. Персей е Мария Калинова. Персей извършил много подвизи, но най-големият е, че убил Медуза.

4. Персей е Радой Ралин. Персей извършил много подвизи, но най-големият е, че убил Медуза.

5. Грайи – бащата на Мария Калинова. Има само едно око. Решава да помогне на Персей да намери и убие Медуза, след като героят откраднал единственото му око. Показал му пътя и му дал в замяна на окото крилати сандали.

6. Легендата – Грайи – бащата на Мария Калинова имал видение, че Мария ще стане голям поет. Ето защо той решил да запознае своята дъщеря с Радой Ралин. Радой Ралин и Мария Калинова се срещнали и дълго разговаряли. Радой вече бил изкарал първия инсулт, лявото му око треперело, от устата му излизала пяна. Той решил да изпрати Мария до спирката на автобус 280, която се намира точно зад Софийски университет. Старият сатирик избрал това място за сцена на бъдещите си пъклени планове.

Там се събират множество хора, които могат да бъдат свидетели. В момента, в който продължителният разговор вече трябвало да привърши, той се впуснал и впил брадатите си устни в устните на младата писателка. Прокарал език през зъбите на Мария така сякаш искал да изпие нейната сила. След това я хванал за раменете. Отдръпнал глава и вперил поглед в очите на жертвата, в които вероятно се надявал да види страх. Нещо, което силно го възбуждало.

Но това действие, противно на очакванията, въобще не стъписало поетесата. Напротив, то било сигнал за ответно действие. Наглостта на стария писател събудила чувства на гняв и омраза в младата душа. Ето защо, на свой ред Мария сграбчила Радой за мазната яка и впила своите устни в неговата брадата и запенена уста. Облизала пламналото небце и се отдръпнала. Чувство на радост и овъзмезденост я обзело, когато видяла как очите на Радой се изпълнили със страх… и възхита.

– Ще стане човек от тебе! – възкликнал той.

7. Защо Мария е Медуза? Защото тя бива сразена от Персей. От бликналата и кръв се родил ослепително белият Пегас.

8. Защо Радой е Медуза? Защото той бива сразен от Персей. От бликналата му кръв се родил ослепително белият Пегас.

9. Защо Мария е Персей? Защото тя сразява Медуза. Вместо да бъде устрелена, тя устрелява.

10. Защо Радой е Персей? Защото той сразява Медуза. След като бива устрелен, той може вече спокойно да умре.

11. Защо Персей откраднал единственото око на Грайи? Защото видението на Грайи се сбъднало.

12. Какво символизират крилатите сандали? Това всъщност, е самата поезия.

Иван Христов

Есето е пуликувано в Литературен вестник, бр. 24, 1 юли 2009 г.

изложба „Книгоразделители“, к-ца Хеликон 2011 г., автор: Иван Христов

Много е трудно да се говори за поезията по принцип. За толкова векове същуствуване на човечеството тя е имала хиляди превъплъщения. Това, което ще кажа за поезията, ще има претенцията да улавя само моя личен поглед и то в рамките на настоящия отрязък от време.

За мен поезията е изкуство на субективността, тя е в най-голяма степен изкуство на индивида. Ако искаме да разберем нещо интимно за един човек, трябва да го питаме каква поезия харесва. Ето защо влюбените споделят поезия. Според Кристин Димитрова, никой не се срамува да се нарече поет, но всеки се страхува да го видят как пише стихове, защото поезията е огледало на човешката субективност. В този смисъл тя е есенцията, гръбнакът, еманацията на всяка литература. Поезията е нещо като аптечка в автомобила на всяка една литература. Ако настъпи криза, ако стане катастрофа, тя е първото, което се притичва на помощ.

Понякога това е доста рисковано за тези, които я правят – поетите. В миналото поезията е била средство да се общува с Бог. Съществуват периоди от човешката история, в които поезията е била първостепенен жанр. В днешно време поезията и поетите са избутани в мрачния ъгъл на света. Като изкуство на субективността, поезията учи на индивидуализъм, а днешното човечество не обича индивидуалистите.

И все пак, човечеството не може да съществува без поезия. Със своята краткост тя винаги ни напомня за преходността на нашия живот и това в някакъв смисъл ни смущава, но в същото време ни държи будни. Поезията не може да влезе в същите пазарни отношения като прозата и това е доказателство, че тя е много по-близо до човешката природа. Поезията е резервоар за човешкост в днешния изкуствен свят. Ето защо нейните функции са близки до тези на религията в миналото, тя започва от там до където стига разумът.

Възможно е да има професионални писатели, но не може да има професионални поети, защото поезията не е професия, тя е същност. Четенето на поезия е размяна на същности. Мерената реч е първото художествено проявление на човешкия език и като такова тя пази нещо основно за човешката култура. Поезията спомага в пренасянето на човешката култура през времето.

Преди време участвах в едно поетическо четене в помощ на Хаити. Поезията на това място прозвуча изключително трогателно. Днес ние хората се сещаме за поезията и поетите само по време на криза, но и това е достатъчно. Поезията ще спаси човечеството.

Иван Христов

Едно от най-интересните места на книгата в София – книжарница „Нисим”, булевард Васил Левски № 59. Мястото е в близост до Софийския университет, това в известен смисъл определя неговия дух.

Общото впечатление е за посещение на оазис в средата на градската пустиня. Първото впечатление – витрината, деликатно присъствие. В левия ъгъл можете да видите пишеща машина Continental, закупена през трийсетте години от стария Нисим, семейна реликва. Клавиатурата може да се използва на кирилица и на латиница, нещо като срещата между Запада и Изтока. Това определя добрия дух на мястото. До машината можете да видите изложени най-новите заглавия. Книжарницата получава всеки месец по двадесет нови книги, така че – минавайте редовно.

Има още →

За края на книгата. Няма защо да се лъжем, че живеем във време, в което книгата бавно умира. Някои хора на словото смятат това за голяма трагедия. Но ние се намираме в състояние, в което можем да извикаме „Книгата умира, да живее книгата!“.

Подобно на борбата между ръкописната и печатната книга идва време на борба между печатната и дигиталната книги. В изчезването на печатната книга има голям екологичен шанс за човечеството. Ще бъдат спасени повече дървета. Можем да кажем, че изходът от тази борба е предварително ясен. И все пак, подобно на битката между театъра и киното, театърът става по-елитарно изкуство и съответно по-скъпо. Появява се нова йерархия. Ще има разлика дали една книга се чете в някой уебсайт, в някой блог, дали като електронна книга или на хартия. Вече се появиха клубове за четене на книги. Кино човек може да гледа и вкъщи, но на театър се ходи. По подобен начин печатната книга задава една по-висока йерархия. Ръкописната книга вече стои в музеите. Вероятно нейните създатели са страдали по същия начин както страдаме и ние. Но ръкописната книга не е изчезнала. Същото важи и за театъра. Те просто са се видоизменили. Започнали са да развиват едни свои черти за сметка на други. Режимът, който съществува в момента ще даде първенство на дигиталното слово.

Има още →

Винаги съм си мислил дали е възможно в София да има такъв тип място на книгата, което да обединява книжарницата, галерията и кафенето. Някак естествено тези три неща са се свързвали в съзнанието ми, но все пак смятах, че това е много скъпо и никой в нашия град не може да си го позволи. Останах приятно изненадан, когато видях такова място с очите си. Книжарница – кафене – галерия – „Кръг +”  , улица „Будапеща” № 5. Това е доста обширен арткомплекс, който в известен смисъл се доближава до старата идея за „Дом на изкуствата”.

Ако влезете в галерия „Кръг +” ще се озовете в просторен хол с удобни плетени столове. Вляво от вас ще намерите неголяма, но добре подредена книжарница, откъдето можете да си закупите любима книга. Веднага вдясно можете да вземете чаша горещо кафе, да седнете и да четете в компанията на няколко картини, подбрани с вкус, без да бъдете обезпокоявани. В галерия „Кръг +” цари една артистична, фриволна и успокояваща атмосфера. Започвам разговор с управителката на комплекса Лили Борова като се опитвам да разбера каква загадка стои зад всичко това.

Има още →

пл. Славейков, София, румънският поет Раду Ванку (в ляво) и Иван Христов, 2010 г.

Слънцето бавно потъва в дрезгавината на отсрещните сгради и на площад „Славейков” са останали само местните скитници, пияници и кучета. Паважът е покрит с всевъзможни отпадъци, сякаш допреди малко тук се е водила поредната световна война. После минават святкащите коли на „ВОЛФ”, подобно космически кораби, след които не остава нищо. И само двамата Славейковци стърчат като символ на непреходното и преходното в нашия живот. Никой дори не подозира, че днес, цял ден тук е бушувал един различен свят, изпълнен със страсти и разочарования, с желание за успех и неочаквано падение, с деликатност и възпитаност, и наглост и простащина.

Улицата – това е мястото на контраста. Площадът – сърцето на града. Отдавна площад „Славейков” се е превърнал в митология. Той е забележимо място дори за онези, които не се интересуват от четенето на книги. Но докато в обикновената книжарница книгата стои някак успокоено и тържествено, тук тя буквално е изложена на превратностите на съдбата.

Има още →

Как си представяме класиката днес?

Първото нещо, което ми идва наум е – русокоса, дълги и тънки крака, сини очи, говори английски. Не! Това, всъщност не е класиката, а колежката на моя приятел Х, за която той ми разказа следната история:

СУ „Св. Климент Охридски” – изпит по американска литература. Въпросната колежка тегли въпрос – Емили Дикинсън. Без да й мигне окото, Y преписва и изкарва 5.50 на изпита. След няколко седмици моят приятел Х в непринуден разговор я пита – „Какво ти се падна на изпита по американска литература?” „Дикенс”- отговаря тя.

Изкуших се да разкажа тази кратка случка, която не е анекдот, а е взета от реалния живот, защото тя е показателна за състоянието на класиката днес. Ако се вгледате внимателно в образа на Y, ще видите, че тя отговаря на класическата представа за красота на средно-интелигентния мачо. От колко много места в града ни гледат красавици от този тип. Нещо повече – те се превръщат в норма. Всъщност, това е начинът, по който масовата култура представя себе си за класическа и се опитва да измести самата класическа култура.

Има още →

Дьорд Сонди

Това се случи през едно далечно лято на миналото хилядолетие. Минавах случайно през град Бдин и се отбих да видя прочутите Бабини Видини кули. Беше толкова горещо, че след като се насладих на кулите, реших да се разходя по брега на река Дунав.

Много бързо се отдалечих от градската част и попаднах сред усойно място в близост до реката. И тъкмо когато взе да става скучно, видях купчина камъни, покрити с мъх. Камъните бяха струпани така, че напомняха протегната човешка ръка, счупена в китката. Тази необичайна гледка ме накара да се замисля за предназначението на тази купчина и само една малка случайност спомогна за разрешаването на многото въпроси, които веднага изникнаха.

Докато се вглеждах с недоумение в почернелите от годините камъни, успях да забележа едва различим надпис в долния край на един от тях. Отмахнах полепналия мъх. Благодарение на беглите ми познания по старобългарски език от университета, проумях великия замисъл на това творение.

Има още →