КРИТИЧЕСКОТО НАСЛЕДСТВО НА БЪЛГАРСКИЯ МОДЕРНИЗЪМ

„Критическото наследство на българския модернизъм“ е четиритомно издание, осъществено в рамките на едноименния проект на Института за литература, подпомогнат от Фонд „Научни изследвания“ към МОМН. Първите три тома събират манифестните текстове и програмните статии, свързани с философската и естетическата парадигма на модерното изкуство (през погледа на българския творец), както и критическите текстове на най-изявените български модернисти. Опит за анализ на връзките, взаимоотношенията и конфликтите в критическата рецепция на отделните модернистични направления ще бъде направен в четвъртия том, съдържащ съвременни теоретични и литературно-исторически текстове. Изданието е тематично структурирано, като във всеки отделен раздел материалите са подредени хронологично – за да може да се проследи развитието на всеки един от аспектите на модерното изкуство, както и да се акцентира върху приемствеността и конфликтните зони, белязали мисленето на отделните модернистични генерации. Потърсена е максималната възможна близост с оригиналите.

Критическото наследство на българския модернизъм. Том І
Едвин Сугарев, Елка Димитрова, Цветанка Атанасова – съставители и редактори

Институт за литература – БАН

Издателски център „Боян Пенев“, 478 с.

София, 2009

ISBN 978-954-8712-51-4

СЪДЪРЖАНИЕ

Критическата парадигма на българския модернизъм / 7

1.

БИТКАТА НА МОДЕРНОТО: ИЗКУСТВОТО И РЕАЛНОСТТА

Пенчо Славейков. Душата на художника („Мисъл“, 1899) / 13

Д-р Кръстю Кръстев. Живот за нравствен идеал („Мисъл“, 1902) / 19

Д-р Кръстю Кръстев. За тенденцията и тенденциозната литература („Мисъл“, 1903) / 29

Пенчо Славейков. Блянове на модерен поет („Мисъл“, 1903) / 63

Пенчо Славейков. Предговор [към „Стихотворения“ от П. К. Яворов] (1904) / 74

Пенчо Славейков. Българската поезия („Мисъл“, 1906) / 78

Д-р Кръстьо Кръстев. Вместо предговор („Млади и стари“, 1907) / 112

Иван Ст. Андрейчин. Из нов път (Литературен манифест) („Из нов път“, 1907) / 122

Иван Ст. Андрейчин. Декадентство и символизъм („Из нов път“, 1907) / 132

Иван Радославов. По повод Тургенева („Наш живот“, 1912) / 147

Гео Милев. Модерната поезия (бележки и идеи) („Звено“, 1914) / 153

Гео Милев. Против реализма („Слънце“, 1919) / 165

Сирак Скитник. Старо и ново изкуство („Везни“, 1920) / 171

Гео Милев. Небето („Везни“, 1920) / 173

Людмил Стоянов. Две основни течения в българската литература („Везни“, 1920) / 176

Чавдар Мутафов. Зеленият кон („Везни“, 1920) / 185

Гео Милев. Към абонатите („Везни“, 1921) / 187

Гео Милев. Възвание към българския писател („Везни“, 1921) / 188

Сирак Скитник. Художникът и видимостта („Златорог“ 1922) / 191

Иван Радославов. Предговор [към антологията „Млада България“] (1922) / 199

Кирил Кръстев. Неблагодарност. Манифест („Лебед“, 1922) / 201

Кирил Кръстев. Витрините („Creschendo“, 1922) / 203

Иван Грозев. Новото изкуство („Хиперион“, 1922) / 205

Людмил Стоянов. Пътеводна звезда. За нео-романтизма („Хиперион“, 1923) / 223

Гео Милев. Българският писател („Възход“, 1923) / 226

Макс Мецгер. Изкуство – индивидуалност – индивидуализъм („Пламък“, 1924) / 229

Жорж Папазов. Стремежите на новото изкуство („Златорог“, 1924) / 234

Иван Радославов. Българският символизъм (Основи – същност – изгледи)

(„Хиперион“, 1925) / 238

Атанас Далчев. Поезия и действителност („Изток“, 1927) / 260

Иван Радославов. Творчество и живот („Хиперион“, 1928) / 263

Александър Обретенов. Изкуство и действителност („Хиперион“, 1931) / 271

Сирак Скитник. Изкуство и улицата („Златорог“, 1937) / 277

2.

ФИЛОСОФСКИТЕ ОСНОВАНИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ МОДЕРНИЗЪМ

Пенчо Славейков. Фридрих Нитче. Литературна бележка („Мисъл“, 1903) / 283

Димо Кьорчев. Един популяризатор на Ницше („Наш живот“, 1906) / 285

Димо Кьорчев. Тъгите ни („Южни цветове“, 1907) / 304

Пенчо Славейков. Заратустра („Златорог“, 1920) / 336

Д-р Спиридон Казанджиев. Българските преводи на „Тъй рече Заратустра“ („Златорог“, 1920) / 358

Емануил Попдимитров. Бергсон. Философия на интуицията („Хиперион“, 1922) / 377

Д-р Янко Янев. Иреалността на изкуството („Хиперион“, 1924) / 390

Атанас Илиев. Изкуството („Стрелец“, 1927) / 398

Д-р Янко Янев. Безумието („Стрелец“, 1927) / 401

Любомир Русев. Художествена литература и психоанализа („Листопад“, 1933) / 403

БЕЛЕЖКИ / 425

ИМЕНЕН ПОКАЗАЛЕЦ-РЕЧНИК / 457

Критическото наследство на българския модернизъм. Том ІI
Едвин Сугарев, Елка Димитрова, Цветанка Атанасова – съставители и редактори
Институт за литература – БАН
Издателски център „Боян Пенев“, 387 с.
София, 2009
ISBN 978-954-8712-52-1

СЪДЪРЖАНИЕ

1. ЕСТЕТИЧЕСКИ И СТИЛИСТИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ

Иван Ст. Андрейчин. Анекдот и символ („Из нов път“, 1907) / 9
Димо Кьорчев. Литературната критика („Слънчоглед“, 1909) / 17
Иван Радославов. Градът („Наш живот“, 1912) / 24
Николай Райнов. Изкуство и стил („Везни“, 1919) / 33
Гео Милев. Фрагментът („Везни“, 1919) / 35
Чавдар Мутафов. Пейзажът и нашите художници („Златорог“, 1920) / 39
Николай Райнов. Източно и западно изкуство („Везни“, 1920) / 53
Николай Райнов. Симбол и стил („Везни“, 1920) / 67
Николай Райнов. Живописен и декоративен стил в разказа („Златорог“, 1921) / 78
Иван Карановски. Естетика на симбола („Парнас“, 1921) / 90
Чавдар Мутафов. Плакатът („Златорог“, 1921) / 101
Иван Радославов. Гений и школа („Хиперион“, 1922) / 109
Людмил Стоянов. Трагедията на живописта („Хиперион „, 1922) / 112
Иван Радославов. Стил и стилизация („Хиперион“, 1922) / 123
Сирак Скитник. Тайната на примитива („Златорог“, 1923) / 126
Иван Перфанов. Природата в новото изкуство („Златорог“, 1923) / 131
Гео Милев. Музиката и другите изкуства (Алм. „Везни“, 1923) / 134
Николай Райнов. Болката на днешното изкуство („Южно небе“, 1924) / 137
Гео Милев. Поезията на младите („Пламък“, 1924) / 139
Иван Радославов. Творчество и форма („Хиперион“, 1925) / 146
Янко Янев. Поезия на съзерцанието („Хроники“, 1926) / 149
Чавдар Мутафов. Двойственост в изкуството („Изток“, 1926) / 152
Чавдар Мутафов. Банално изкуство („Изток“, 1926) / 153
Кирил Кръстев. Разсъдъчна поезия („Изток“, 1926) / 156
Павел Спасов. Пулсът на времето („Хиперион“, 1927) / 158
Константин Гълъбов. Същина и задачи на литературната критика („Философски преглед“, 1929) / 161

2. РОДНО ИЗКУСТВО

Гео Милев. Родно изкуство („Везни“, 1920) / 175
Иван Радославов. Общочовешко или национално изкуство („Хиперион“, 1922) / 186
Ботьо Савов. Скитско и славянско в българската литература („Хиперион“, 1924) / 190
Моис Бенароя. Българската национална душа („Хиперион“, 1925) / 209
Константин Гълъбов. На Велика Сряда („Изток“, 1926) / 223
Константин Гълъбов. Към младежта („Изток“, 1926) / 224
Атанас Илиев. Зовът на родината („Изток“, 1926) / 226
Константин Гълъбов. Нашите културни задачи („Изток“, 1926) / 229
Атанас Илиев. Конфликтът между родното и чуждото („Изток“, 1926) / 232
Константин Гълъбов. Нашата култура и най-новата ни литература („Изток“, 1927) / 235
Чавдар Мутафов. Родна архитектура („Изток“, 1927) / 239
Иван Радославов. „Родно“ или „чуждо“ („Хиперион“, 1927) / 242
Симеон Андреев. Българският културен парадокс („Златорог“, 1930) / 246
Янко Янев. Философия на родината („Златорог“, 1934) / 252

3. МОДЕРНИЗМЪТ И БЪЛГАРСКАТА ДРАМА

Гео Милев. Театрално изкуство (Книгоизд. „Везни“, 1918) / 259
Ботьо Савов. Сцената („Везни“, 1919) / 278
Гео Милев. Народен Театър („Везни“, 1921) / 279
Исак Даниел. Българската драма („Хиперион“, 1923) / 286
Иван Перфанов. Макс Райнхард („Златорог“, 1923) / 301
Николай Райнов, Фантастичен театър („Пламък“, 1924) / 304
Людмил Стоянов. Театърът като самоцел („Хиперион“, 1924) / 313
Боян Дановски. Новата драма („Хиперион“, 1926) / 320
Людмил Стоянов. Театър и народ („Хиперион“, 1926) / 324
Моис Бенароя. „О-хо, ний си живеем“ („Хиперион“, 1928) / 327

БЕЛЕЖКИ / 337
ИМЕНЕН ПОКАЗАЛЕЦ-РЕЧНИК / 364

Критическото наследство на българския модернизъм. Том ІIІ
Едвин Сугарев, Елка Димитрова, Цветанка Атанасова – съставители и редактори
Институт за литература – БАН
Издателски център „Боян Пенев“, 502 с.
София, 2009
ISBN 978-954-8712-57-6

СЪДЪРЖАНИЕ

1. БЪЛГАРСКИЯТ ПРОЧИТ НА МОДЕРНОТО ИЗКУСТВО

Иван Ст. Андрейчин. Морис Метерлинк и декадентството в литературата („Мисъл“, 1899) / 9
Николай Лилиев. За шестима великани („Звено“, 1914) / 15
Гео Милев. Кандински („Везни“, 1919) / 24
Гео Милев. Стефан Маларме („Везни“, 1919) / 26
Людмил Стоянов. Велики падения: Артюр Рембо, Оскар Уайлд, Пшибишевски („Везни“, 1920) / 29
Николай Райнов. Художествени школи („Златорог“, 1920) / 31
Константин Гълъбов. За експресионизма („Златорог, 1921) / 54
Спиридон Казанджиев. Дадаизмът в изкуството („Златорог“, 1922) / 58
Константин Гълъбов. Реализъм и експресионизъм в литературата („Златорог“, 1922) / 65
Боян Дановски. Футуризъм („Хиперион“, 1922) / 70
Гео Милев. Артюр Рембо („Везни“, 1922) / 73
Иван Грозев. Шарл Бодлер („Хиперион“, 1923) / 75
Иван Перфанов. Новото немско изкуство („Златорог“, 1924) / 88
Янко Янев. Художествена изложба в Карлсруе („Златорог“, 1924) / 95
Людмил Стоянов. Зенитизъм и зенитисти („Хиперион“, 1924) / 98
Николай Лилиев. Райнер Мария Рилке („Златорог“, 1924) / 101
Емануил Попдимитров. От натурализъм към символизъм („Листопад“, 1924) / 103
Чавдар Мутафов. Експресионизмът в Германия („Демократически преглед“, 1925) / 118
Иван Радославов. За литературните направления и школи изобщо – и у нас („Хроники“, 1927) / 121
Константин Гълъбов. Експресионизмът и чарът на луната („Стрелец“, 1927) / 125
Кирил Кръстев. Романски или славянски футуризъм? („Стрелец“, 1927) / 129
Николай Райнов. За футуризма („Литературни новини“, 1928) / 135
Николай Райнов. Дада („Златорог“, 1928) / 138
Николай Лилиев. Хуго фон Хофмастал („Златорог“, 1929) / 142
Александър Обретенов. Конструктивизъм („Хиперион“, 1930) / 150
Николай Райнов. От кубизма до конструктивизма („Златорог“, 1934) / 157

2. ПОЛЕМИКИТЕ ОКОЛО МОДЕРНИЗМА

Димо Кьорчев. Индивидуализъм в нашата литература („Общо дело“, 1904) / 169
Иван Радославов. Малко теория и малко спор („Родно изкуство“, 1914) / 185
Гео Милев. Сборник „Сняг“ („Везни“, 1921) / 190
Гео Милев. Боян Пенев и Пенчо Славейков („Везни“, 1921) / 195
Гео Милев. „Идеи и критика“ от Ив. Радославов. („Везни“, 1922) / 199
Иван Радославов. В отговор на няколко недомислия („Хиперион“, 1922) / 204
Стефан Младенов. Декаденти и семковщина („Листопад“, 1924) / 208
Николай Райнов. Декаденти и семковщина („Листопад“, 1924) / 237
Людмил Стоянов. Революционна поезия (статия първа) („Хиперион“, 1924) / 240
Людмил Стоянов. Революционна поезия (статия втора) („Хиперион“, 1925) / 246
Иван Радославов. Идеи и критика. Как те пишат история („Хиперион“, 1925) / 255
Атанас Далчев, Димитър Пантелеев. Мъртва поезия („Развигор“, 1925) / 259
Моис Бенароя. Отговор на една критика („Хиперион“, 1925) / 264
Иван Радославов. Една „Антология на българската поезия“ („Хиперион“, 1925) / 270
Атанас Далчев. Нашата критика („Стрелец“, 1927) / 274
Владимир Василев. Хулиганството в литературата ни („Златорог“, 1927) / 278
Иван Радославов. По-добре късно – отколкото никога („Хиперион“, 1927) / 321
Атанас Далчев. На един литературен критик („Пряпорец“, 1928) / 327
Иван Радославов. Тъй рече… Николай Райнов („Хиперион“, 1930) / 337

3. РАВНОСМЕТКИТЕ ЗА МОДЕРНИСТИЧНИЯ ПРОЕКТ

Кирил Кръстев. Началото на Последното („Creschendo“, 1922) / 345
Кирил Кръстев. Манифест на дружеството за борба против поетите (1926) / 355
Кирил Кръстев. Кръстопът („Изток“, 1926) / 359
Иван Радославов. Идеи и критика. Делото на българския символизъм („Хиперион“, 1928) / 361
Павел Спасов. Перспективи („Хиперион“, 1930) / 365
Иван Радославов. Настояще и перспективи („Хиперион“, 1930) / 372
Иван Радославов. “Хиперион“ и българската литература („Хиперион“, 1931) / 376
Сирак Скитник. Утрешното изкуство („Златорог“, 1931) / 387
Атанас Далчев. Размишления върху българската лирика след войната („Философски преглед“, 1933) / 393
Георги Константинов. След Лилиева („Златорог“, 1933) / 399
Владимир Василев. Поети на смирението (Отражение на войната върху поетическия мироглед. Емануил Попдимитров, Трифон Кунев. Пречупване на символизма) („Златорог“, 1936) / 406
Атанас Илиев. Импресионизъм и експресионизъм. Ликвидационни бележки („Златорог“, 1938) / 431

БЕЛЕЖКИ / 435

ИМЕНЕН ПОКАЗАЛЕЦ-РЕЧНИК / 465