ЗАЩО, ВЕРГИЛИЙ? (трети кръг)

В третия кръг поетите намират ония, които са прегрешили от лакомство, изложени на безспирен дъжд, размесен със сняг и градушка, и разпокъсани със зъби от Цербера. Между тия грешници е Чако, флорентинец, който говори на Данте за раздорите, от които страда Флоренция, и за участта на някои нейни най-знаменити граждани, които са умрели. Данте говори после с Виргилий за бъдещия живот и слиза заедно с него в четвъртия кръг.

 

О, ти, Вергилий, стара лисицо,

Защо ме доведе тук, където

Серен дъжд вали непрестанно

И въздухът принадлежи другиму,

И гърдите, които го дишат

Също другиму принадлежат.

Не бих те нарекъл грешник дори,

Защото никога не си бил кръстен,

Но нима поетическото майсторство

Ти дава право да се разхождаш тук

Безнаказано

И да разхождаш и мен?

И как само заграби шепа пръст

И я хвърли в гърлото на Цербер!

Защо уплаши нещастното псе?

И защо изобщо ме запозна

С Чако – прасето:

 „О, ти, каза, кой в сладката зора

се взираш йощ, познай ме тук, защото

роден си бил, преди аз да умра.“

Който ми каза още, че в моя град

Раздор бесней

и че Мария Калинова,

Камелия Спасова, Никола Маринов,

ВБВ, Ясен Атанасов,

Красимира Джисова, Яница Радева,

Петър Чухов, Марица Колчева,

Стефан Иванов, Димитър Кенаров,

Николай Атанасов, Надежда Радулова,

Марин Бодаков са мъртви

И че в пъкъла горят.

„Да ти говоря още — немам сили.“

Защо, Вергилий?

Защо, Вергилий, стара лисицо,

Ме доведе тук?

Аз не съм Данте!

 

 

Стихотворението е четено на АДdicted, 12-часово литературно четене и музика в „Яйцето“ на СУ „Св. Климент Охридски“, 13-14.02.2009 г.