Monthly Archives: декември 2008

Човечество,

какво бих могъл да ти пожелая

в този светъл ден?

Нека,

по думите на Силвия Чолева,

да се роди

един ангел.

Уважаема г-жо Председател на Специализирания научен съвет по литературознание, уважаеми дами и господа, членове на съвета, драги колеги и гости,

Дисертационният ми труд на тема “Кръгът Стрелец и идеята за родното” се състои от четири глави – една въвеждаща, две основни и една заключително-обобщителна.

В първа глава – ВЪВЕДЕНИЕ В ПРОБЛЕМА ЗА РОДНОТО, съм очертал литературно-историческия и теоретичния контекст на проблема за родното в новата българска литература, като съм изследвал следните контекстуални полета: 1. Митологията, фолклорът и проблемът за родното; 2. Проблемът за родното и националната идентичност (Западният модел. Латерални етноси; Източният модел. Вертикални етноси); 3. Пенчо Славейков и модернисткото разбиране за родното; и 4. Гео Милев и авангардисткото разбиране за родното.

Първата световна война като социален и културен феномен на кризата дава повод на редица интелектуалци да се върнат при основите на възникването на човешката култура и да започнат да си задават въпроси за смисъла на човешкото предназначение изобщо. Така на основата на митологията се разрешават проблеми, свързани с колективната, но и с индивидуалната идентичност, започват да се задават въпросите „Кои сме ние?”, но и „Кой съм аз като част от това ние?”. С идването на модернизма настъпва все по силно разочарование от протичането на историята и се появява едно ново вглеждане в митологията, което доминира до края на 20-те години.Космогоничните митове, които Пенчо Славейков интерпретира, са универсални и това му помага да достигне до общочовешки значения – една основна задача на литературата на модернизма. Славейков поставя началото на едно ново модернистко разбиране на понятието родно, което се разкрива чрез интерпретация на мита, която измества историята.В своята интерпретация на митологични мотиви Гео Милев се отказва от редица аспекти на архаичната митология. Той се отказва от нейната функция да обяснява възникването на света и се насочва към проблемите на отделната личност. Отказва се и от нейната нормативистична и санкционираща функция, защото за него проблемите на модерната душа стоят отвъд доброто и злото. Милев заимства колективната насоченост на архаичната митология, но на подсъзнателно равнище, на ниво архетип. Така той разглежда проблемите на отделната личност, но на фона на едно митологично време и на фона на едно митологично пространство.

Има още →

Дори столовете в Гринуич Вилидж

могат да говорят

БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ
ИНСТИТУТ ЗА ЛИТЕРАТУРА
СЕКЦИЯ НОВА И СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА
СПЕЦИАЛИЗИРАН НАУЧЕН СЪВЕТ ПО ЛИТЕРАТУРОЗНАНИЕ ПРИ ВАК

ВИ КАНЯТ НА ПУБЛИЧНАТА ЗАЩИТА НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД НА ИВАН ХРИСТОВ

КРЪГЪТ “СТРЕЛЕЦ” И ИДЕЯТА ЗА РОДНОТО
за присъждане на образователната и научна степен „доктор“

НАУЧЕН РЪКОВОДИТЕЛ:
Ст.н.с. ІІ ст. д-р ПЕНКА ВАТОВА
РЕЦЕНЗЕНТИ:
Чл.-кор. проф. д-р МИЛЕНА ЦАНЕВА
Ст. н. с. ІІ ст. д-р ЕЛКА ТРАЙКОВА

Публичната защита на труда ще се проведе на 17.12. 2008 г. от 16.30 ч. в зала 102, бл. 17 на БАН, бул. „Шипченски проход“ 52.

Дисертационният труд „Кръгът „Стрелец“ и идеята за родното“ се състои от двеста петдесет и осем страници и съдържа четири глави: Глава първа – ВЪВЕДЕНИЕ В ПРОБЛЕМА ЗА РОДНОТО, която от своя страна се състои от четири части: 1. Митологията, фолклорът и проблемът за родното 2. Проблемът за родното и националната идентичност, с две подчасти: 2.1. Западният модел. Латерални етноси, 2.2. Източният модел. Вертикални етноси 3. Пенчо Славейков. Модернисткото разбиране за родното и 4. Гео Милев. Авангардисткото разбиране за родното; Глава втора. КРЪГЪТ „СТРЕЛЕЦ” И ИДЕЯТА ЗА РОДНОТО с две части: 1. Кръгът „Стрелец”. Осмислянето на традицията, която от своя страна се състои от четири подчасти:1.1. Митологията и фолклорът като подстъпи към родното 1.2. Кръгът „Стрелец” и Христо Ботев 1.3. Кръгът „Стрелец” и Българското възраждане 1.4. Кръгът „Стрелец” и Пенчо Славейков; 2. Кръгът „Стрелец” в художествения и културния контекст на своето време, която от своя старана се поделя на пет части: 2.1. Кръгът „Стрелец” и Освалд Шпенглер 2.2. Кръгът „Стрелец” и Николай Лилиев. Отношението към символизма 2.3. Кръгът „Стрелец” и Елисавета Багряна 2.4. Кръгът „Стрелец” и Никола Фурнаджиев 2.5. Стихотворението „Коли” на Далчев и идеята за родното; Глава трета. КРЪГЪТ “СТРЕЛЕЦ”. ПАРАМЕТРИТЕ НА РОДНОТО, която се състои от 8 части:1. В търсене на физиономичното 2. Между Запада и Изтока 3. Между бъдещето и миналото 4. Между науката и религията 5. Между града и селото 6. Между критика и проповедника 7. Между рефлексивността и чувството 8. Между баналното и изключителното; Глава четвърта. ЗАКЛЮЧЕНИЕ. Приносът на стрелците в осмислянето на проблема за родното, която се поделя на четири части: 1. Към съзнателно европеизиране 2. За органично приобщаване към западноевропейските ценности 3. Родното като равноценно на чуждото 4. Визии за родното през 20-те години

4,5 по скалата на Рихтер

http://www.public-republic.com/magazine/2008/12/7871.php

Винаги съм си мислил дали е възможно в София да има такъв тип място на книгата, което да обединява книжарницата, галерията и кафенето. Някак естествено тези три неща са се свързвали в съзнанието ми, но все пак смятах, че това е много скъпо и никой в нашия град не може да си го позволи. Останах приятно изненадан, когато видях такова място с очите си. Книжарница – кафене – галерия – „Кръг +”  , улица „Будапеща” № 5. Това е доста обширен арткомплекс, който в известен смисъл се доближава до старата идея за „Дом на изкуствата”.

Ако влезете в галерия „Кръг +” ще се озовете в просторен хол с удобни плетени столове. Вляво от вас ще намерите неголяма, но добре подредена книжарница, откъдето можете да си закупите любима книга. Веднага вдясно можете да вземете чаша горещо кафе, да седнете и да четете в компанията на няколко картини, подбрани с вкус, без да бъдете обезпокоявани. В галерия „Кръг +” цари една артистична, фриволна и успокояваща атмосфера. Започвам разговор с управителката на комплекса Лили Борова като се опитвам да разбера каква загадка стои зад всичко това.

Има още →

Заповядайте на 6 декември (събота) от 17 часа в Централния военен клуб, зала „Тържествена” на Поетичен Никулден, посветен на поета Николай Кънчев (1936-2007) и организиран от съпругата му Федя Филкова, със съдействието на Фондация Академия Aскеер.
Участници: Екатерина Йосифова, Първан Стефанов, Иван Цанев, Александър Шурбанов, Палми Ранчев, Светлозар Игов, Едвин Сугарев, Велизар Николов, Пламен Дойнов, Виктор Самуилов, Марин Бодаков, Йордан Ефтимов, София Бранц, Кристин Димитрова, Любомир Терзиев и други.

Зала 9 на НДК, 06.12.08 г. (събота), като част от културната програма на Международния панаир на книгата, за времето от 12:00 до 15:00 часа – “Глоси”-празник на книгата” – с представяне на годишната продукция на издателство “АРС” и премиера на 4 нови книги (по реда на редакционното приключване) – “01″ на Петя Хайнрих, “Патерицата на слънцето” на Ваня Стефанова, “Подпис върху хвърчило” на Катя Начева и “Момичето, което” на Божидар Пангелов. Празникът продължава с обсъждане на годишната продукция на издателство “АРС” на 06.12-2008 г. от 16:00 часа в галерия “Кръг+” (ул. “Будапеща” №5). Основно експозе – проф. Владимир Левчев.