През втората половина на 19 век в Цариград започва да излиза списание „Български книжици”, едно от първите български издания, което се опитва да насочи обществото ни не само към актуалните вътрешни проблеми, но изобщо към световната политика, култура, икономика. В него са публикувани емблематични за възраждането на българската книжовност текстове. Оттук идва и идеята за име на едно от най-интересните места на книгата в София – книжарница „Български книжици”, на ул. „Аксаков” № 10 или градинката пред „Кристал”. Въпреки множеството кафенета и заведения, книжарница „Български книжици”, няколкото сергии за книги, паметникът на Стамболов и един уличен музикант оформят мястото като своеобразен културен център.
Показателен е начинът, по който отделните поколения, клиенти на книжарницата, помнят градинката пред „Кристал”. За най-старите това е Военният клуб, за средната възраст – мястото, където започна българската демокрация, а за най-младите това е градинката пред „Червило”. Но всяко име носи своята история. Такова е и името на книжарницата, която се опитва не само да събуди възрожденския патос на случайния минувач, но действително да направи нещо, за да върне интереса към българската книга. Смело можем да кажем, че „Български книжици” е единствената книжарница в София, която прави опит да се специализира в продажбата на добри книги, произведени в България.










