Monthly Archives: май 2008

Как си представяме класиката днес?

Първото нещо, което ми идва наум е – русокоса, дълги и тънки крака, сини очи, говори английски. Не! Това, всъщност не е класиката, а колежката на моя приятел Х, за която той ми разказа следната история:

СУ „Св. Климент Охридски” – изпит по американска литература. Въпросната колежка тегли въпрос – Емили Дикинсън. Без да й мигне окото, Y преписва и изкарва 5.50 на изпита. След няколко седмици моят приятел Х в непринуден разговор я пита – „Какво ти се падна на изпита по американска литература?” „Дикенс”- отговаря тя.

Изкуших се да разкажа тази кратка случка, която не е анекдот, а е взета от реалния живот, защото тя е показателна за състоянието на класиката днес. Ако се вгледате внимателно в образа на Y, ще видите, че тя отговаря на класическата представа за красота на средно-интелигентния мачо. От колко много места в града ни гледат красавици от този тип. Нещо повече – те се превръщат в норма. Всъщност, това е начинът, по който масовата култура представя себе си за класическа и се опитва да измести самата класическа култура.

Има още →

Бил Милковски
JACO
прев. Иван Благоев
ИК „Сталкер”
228 стр.; 12 лв.
ISBN 954-9768-14-7

Книгата е интересна не само за почитателите на джаза, но изобщо за ценителите на литературата. Тя разглежда подробно живота на един от първомайсторите на бас китарата – Джако Пасториъс. Започва с неговите детски години в щата Флорида, с първите му музикални опити. По всичко личи, че Пасториъс е докоснат от Бога.

Неговата необикновена способност да изгаря във всичко, с което се захване скоро го довежда до там, че възкликва: „аз съм най-великият басист на света!”, а малко по-късно наистина го доказва. Книгата подробно проследява неговия възход на музикалната сцена, без да се впуска в излишни подробности, но отчитайки всеки важен етап в неговото творческо развитие.

Само за няколко години Джако става звезда от световна величина. Той успява да превърне бас китарата от акомпаниращ инструмент във взривно устройство, чрез което нагнетява своите почитатели. През 1978 г. Пасториъс е на върха с групата Weather Report.

Едва ли някой подозира, че му остават по-малко от десет години живот. Неговата всеотдайност в музицирането прескача границите на изкуството и го насочва по стръмнитата надолу, пристрастен към алкохола и наркотиците. За Джако не е достатъчно да бъде световна звезда, той иска да се превърне в легенда, подобно на своите кумири Чарли Паркър и Джими Хендрикс.

Последните звездни отблясъци отшумяват с групата Word Of Mouth и лудостта все повече надделява над гениалността. Пасториъс страда от Cophetua complex – емоционална нужда от хора, принадлежащи към низините. И ето че най-великият басист на света се оказва затворен в психиатрична клиника. Този трагичен факт е приет от музикалната индустрия като поредния PR трик.

Краят оттук нататък е неизбежен. През 1987 г. Джако Пасториъс е пребит до смърт от един бодигард и приключва своя звезден път на 35 години. За ценителите, книгата е снабдена и с подробна дискография.

Иван Христов